Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Качеството на образованието днес е по-ниско от 2010 г.

Това показва Индексът за човешки капитал на Световната банка

Разходите за образование у нас са най-ниските в ЕС
Снимка: Rawpixel

Спад на качеството на образованието у нас през последното десетилетие констатира Световната банка в последната си актуализация на Индекса на човешкия капитал. Индексът прогнозира (от 0 до 1) какъв е шансът на едно дете да развие пълния си потенциал и да бъде в добро здраве, когато достигне по-зряла възраст. Страната ни е посочена в доклада с още един обезпокояващ пример – за намаляване на годините на обучение. 

Преди да обобщи тревожните данни, икономистът от УНСС д-р Щерьо Ножаров поясни защо е толкова важна производителността на следващото поколение:

"В дигиталната икономика иновациите и патентите са най-важни. Човешият фактор създава патентите, а машините ще изпълняват производствените функции. От служителите ще се иска висока професионална подготвеност."

На този фон разходите на България за основно и предучилищно образование са най-ниските в ЕС, наред с Румъния – 0,7% от БВП – което е два пъти и половина по-ниско от средното равнище в ЕС – за сведение над 4% от БВП на Швеция се инвестират в образование.

През 2018 г. България е била на 44-то място от 174 държави по индекс образование, а сега, през 2020, със слизането на 60-о място, влошаваме резултатите си от 2010 г. – т.е. връщаме се повече от 10 години назад.

През 2018 г. индексът е 0,67 спрямо единицата, сега е 0,61, а през 2010-а е бил 0,64 – т.е. влошили сме положението си отпреди 10 години.

Индексът мери и качествени резултати, не само количествени. Най-интересният показател е годините обучение спрямо получените знания и тук отново има спад:

През 2018 г. знанията на българските ученици са отговаряли на 10,3 години учене. А през 2020-а отговарят на 8,7 г. Т.е. през 2018-а децата са знаели сякаш са ходили 10 години на училище, а през 2020-а – 8.

По отношение на здравните показатели сме на същото ниво няма понижаване, но и нито един от показателите не се е подобрил.

Това идва да покаже, че в прехода към дигитална икономика ние сме на много ниска позиция – това не е просто още един индекс – а онова, което задава посоката и ясно показва къде трябва да бъдат насочени инвестициите", коментира Щерьо Ножаров.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18