В името на това обществото да прогледне

Забравиха ли журналистите как се задават въпроси? Кои са „удобните“ и кои са „неудобните“ въпроси? Как се става журналист и чия е отговорността за това?

Дискусия в „Мрежата“ на програма „Христо Ботев“ с Михаил Митев и Дилян Георгиев, създатели на най-младия медиен продукт в България- „Слово 111“, и с журналистките Вилдан Байрямова и Таня Димова.

Журналистът е посредник

Вилдан Байрямова: „Ние питаме от упор и винаги съм вярвала в това, че така трябва да се работи, независимо от всичко. Не сме в тази професия, за да се харесаме на някого. Ние сме тук, за да получаваме отговори, които обществото чака. Обществото няма как самó да задава въпроси, ако не сме ние. Ние сме медиаторите. Ние сме посредниците между това общуване. Общуването между власт и общество.

Защо чак толкова се разшумя около въпроса, който зададох на министър-председателя? Почувствах се адски неловко, защото не това трябваше да бъде събитието, не това беше темата, по която да се шуми, затова, че някой е задал конкретен въпрос“.

Изместеният фокус

Таня Димова: „Защо винаги се стига до това фокусът да бъде изместен? Защо сме толкова добри да не чуваме въпросите, които ни се задават? Аз все по-често се питам какво означава „да се прави журналистика“? Ако не е това да се задават въпроси, то тогава какво е? Някои наричат тези въпроси „неудобни“, други ги наричат “трудни“, а въпросите са си въпроси и те си чакат отговорите и си искат отговорите. Как се прави журналистика? Говорим, че има свобода на словото, за това какво означава да има свобода на словото, но медиите да не са свободни. Говорим си.“

Важните въпроси

Михаил Митев: „Ако има неудобни въпроси, то значи, че има и удобни въпроси, които определени медии задават, за да са лицеприятни на властта. Въпросите биват точни и неточни. Според мен има и въпроси, които не са важни, като например : „Как сте?“ или „Какви са вашите бъдещи планове?“ Това са изтъркани въпроси, това бяха въпросите на един друг режим, който целеше създаването на един определен образ. Днес образите са много и са повече от ясни и ние трябва да задаваме въпроси, които не са остарели, а точните въпроси. Ние трябва да задаваме въпросите, които са на място.

Младите в журналистиката няма как да получат професионални умения, ако не излязат на терен. Те трябва да следят медийния поток и да разширяват познанията си. Да си буден гражданин не значи само да напишеш във ФБ някой гневен пост. Трябва да умееш да анализираш проблема, да обосновеш от какво си недоволен и да предложиш алтернатива.“

Има ли я журналистическата гилдия

Дилян Георгиев: „Винаги в анализите си съм тръгвал от това, какво означава медията и какво място заема тя в израстването на обществото. Това е четвъртата власт и това е тънкият момент между общество и управляващи. И оттам идват многото отговорности за самите хора, които упражняват журналистическата професия. Необходимостта да се появи "Слово 111" показва проблема в медийното пространство. Ако се върнем назад, за да си припомним как Ани Цолова и Виктор Николаев заради един зададен въпрос загубиха работата си в бТВ, ако си припомним миналогодишния казус със Силвия Великова, ако днес си припомним как един въпрос на Вилдан Байрямова създаде медиен трус, ако постоянно си напомняме за 111-о място, на което сме поставени от „Репортери без граница“, то ще си обясним как всичко това резултира в едно напрежение както в младите хора, които са извън журналистическата професия, така и при студентите, които се учат да станат журналисти и виждат не само нередностите отблизо, но и липсата на гилдия.“

Можете да чуете целия разговор в звуковия файл.