Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Красимир Гаджоков за медийните клевети в България

| обновено на 29.09.20 в 14:47
Красимир Гаджоков
Снимка: http://www.bitelevision.com

Красимир Гаджоков, консултант по информационна сигурност в канадска комуникационна компания и създател на сайта „Медийно око“, който сайт проучва собствеността на медиите, фалшивите новини, речта на омразата в тях, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ защо е добавил нов критерии за оценка на медиите – „Медии осъдени за клевета“.

Осъдени за клевета

„Направих го, защото този критерий показва не само моята оценка, когато класифицирам дадена медия, а е истински обективна, защото в тази категория са само медии осъдени за клевета окончателно. Това дава много ясна характеристика на тези медии. Интересно е, че те са пет: „Труд“, „Монитор“, така наречената информационна агенция „ПИК“, „Блиц“ и „Телеграф“.

Какво ги свързва

„Ако погледнете конкретните фирми, които стоят зад тях, ще видите, че формално това са различни собственици. Но тези медии имат близка политика и често се цитират едни други. Освен това, всички те атакуват определени продемократично настроени обществени личности и активисти, включително и други издатели на медии с либерални възгледи като „Капитал“, „Дневник“, „Сега“, „Свободна Европа“. Но това, което най-много ги свързва е, че едновременно, по едно и също време, в тях излизат клевети или заблуди във връзка с обществената дейност на конкретни личности.“

Как е по света

В САЩ медиите проверяват фактите и обстоятелствата поне от два независими източника, които не знаят, че са търсени от медията по конкретния въпрос. Освен това, сериозните медии винаги се свързват с тези хора, за които се готвят да публикуват материал, особено, ако е критичен и им показват фактите, които са събрали в своето проучване. Винаги публикуват отговорите на обекта на тяхното проучване или съобщават, че той е информиран за него и им е отказан отговор. Това е абсолютно задължително за сериозни публикации, които уличават някого в обществено неморални действия или намерения.“

В България

В България от години всичко това е изключително обезценено. Хвърлят се наляво и надясно много сериозни обвинения, зад които няма никакви доказателства. Хората масово ги приемат и вярват в тях. Особено, ако са изречени от високата трибуна на известна телевизия или друга медия, или от човек, който има обществена позиция. Ето, например никой в Европа не би повярвал на изказаното от Тома Биков, че на западните медии им било платено от българи да критикуват ГЕРБ. Кой им е платил? Как става това? Защо не посочи конкретни хора, които са платили? Да не говорим, че това само по себе си е абсурд и западните медии реагираха веднага.

Всъщност това изказване освен че е предназначено единствено за вътрешния пазар, е и вид проектиране как работят медиите в България. От много години тези издания, които споменах в началото на разговора ни внушават, че всичко в медиите е платено, че всяка медия може да бъде купена. Това отблъсква и обезверява аудиторията, защото през такива внушения тя започва все повече да си мисли, че е лъгана за всяко нещо, което медиите ѝ предлагат.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше свързването..

обновено на 25.04.24 в 11:54
Щети от ракета, изстреляна от ивицата Газа в Тел Авив, Израел, 7 октомври 2023 г.

Конфликтът в Близкия изток: Как се създава обществен консенсус за насилието?

Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..

публикувано на 25.04.24 в 11:25

"Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..

обновено на 25.04.24 в 11:10

Споделено родителство – кое е идеалното решение?

Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..

обновено на 25.04.24 в 08:53

Сърдечносъдовата смъртност у нас – почти три пъти по-висока от средната за ЕС

Високата сърдечносъдова смъртност в България е предизвикателство, което изисква сериозни мерки за превенция и лечение. Доц. Васил Трайков, председател на дружеството на кардиолозите в България, подчерта по-рано пред БНР неотложността на проблема, като заяви, че в Националната здравна стратегия са заложени конкретни мерки за борба с проблема.  Това..

обновено на 25.04.24 в 06:48