Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Красимир Гаджоков за медийните клевети в България

| обновено на 29.09.20 в 14:47
Красимир Гаджоков
Снимка: http://www.bitelevision.com

Красимир Гаджоков, консултант по информационна сигурност в канадска комуникационна компания и създател на сайта „Медийно око“, който сайт проучва собствеността на медиите, фалшивите новини, речта на омразата в тях, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ защо е добавил нов критерии за оценка на медиите – „Медии осъдени за клевета“.

Осъдени за клевета

„Направих го, защото този критерий показва не само моята оценка, когато класифицирам дадена медия, а е истински обективна, защото в тази категория са само медии осъдени за клевета окончателно. Това дава много ясна характеристика на тези медии. Интересно е, че те са пет: „Труд“, „Монитор“, така наречената информационна агенция „ПИК“, „Блиц“ и „Телеграф“.

Какво ги свързва

„Ако погледнете конкретните фирми, които стоят зад тях, ще видите, че формално това са различни собственици. Но тези медии имат близка политика и често се цитират едни други. Освен това, всички те атакуват определени продемократично настроени обществени личности и активисти, включително и други издатели на медии с либерални възгледи като „Капитал“, „Дневник“, „Сега“, „Свободна Европа“. Но това, което най-много ги свързва е, че едновременно, по едно и също време, в тях излизат клевети или заблуди във връзка с обществената дейност на конкретни личности.“

Как е по света

В САЩ медиите проверяват фактите и обстоятелствата поне от два независими източника, които не знаят, че са търсени от медията по конкретния въпрос. Освен това, сериозните медии винаги се свързват с тези хора, за които се готвят да публикуват материал, особено, ако е критичен и им показват фактите, които са събрали в своето проучване. Винаги публикуват отговорите на обекта на тяхното проучване или съобщават, че той е информиран за него и им е отказан отговор. Това е абсолютно задължително за сериозни публикации, които уличават някого в обществено неморални действия или намерения.“

В България

В България от години всичко това е изключително обезценено. Хвърлят се наляво и надясно много сериозни обвинения, зад които няма никакви доказателства. Хората масово ги приемат и вярват в тях. Особено, ако са изречени от високата трибуна на известна телевизия или друга медия, или от човек, който има обществена позиция. Ето, например никой в Европа не би повярвал на изказаното от Тома Биков, че на западните медии им било платено от българи да критикуват ГЕРБ. Кой им е платил? Как става това? Защо не посочи конкретни хора, които са платили? Да не говорим, че това само по себе си е абсурд и западните медии реагираха веднага.

Всъщност това изказване освен че е предназначено единствено за вътрешния пазар, е и вид проектиране как работят медиите в България. От много години тези издания, които споменах в началото на разговора ни внушават, че всичко в медиите е платено, че всяка медия може да бъде купена. Това отблъсква и обезверява аудиторията, защото през такива внушения тя започва все повече да си мисли, че е лъгана за всяко нещо, което медиите ѝ предлагат.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Надежда Христова

Какъв е административноправният режим на защитените зони

Какъв е административноправният режим на защитените зони. В юридическото предаване "Законът и Темида" представяме монографията "Административноправен режим на защитените зони" на доц. Надежда Христова – преподавател в Юридическия факултет на УНСС и арбитър в Арбитражния съд при Българската стопанска камара.  "Една от причините за написването на..

публикувано на 31.01.25 в 14:55

Виктория Куприна: Как една чужденка обикна България чрез музиката

Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и укрепваме връзките в семейството. Именно тази идея е в основата на творческия път на певицата Виктория Куприна , която открива красотата на българската музика и решава да я сподели със света...

обновено на 31.01.25 в 13:11
Съдия Марияна Кънчева

Как съдебната практика на Съда на ЕС пряко засяга европейските граждани

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е седмо издание. Европейската комисия (ЕК), като пазител на учредителните Договори в..

публикувано на 31.01.25 в 12:35

Пернишкият театър дава сцена на местни творци в "Прозорец към изгрева"

Пернишкият драматичен театър "Боян Дановски" поставя ново начало с премиерата на поетичния спектакъл "Прозорец към изгрева". Постановката, която ще се играе на 31 януари от 19:00 ч., а след това и на 5 февруари, представлява театрализирана композиция от стихове на местни автори. Особено значимо е, че както текстовете, така и актьорският състав,..

обновено на 31.01.25 в 12:13

Блиц-кръгла маса за визуалната грамотност – импровизиран диалог между експерти

Културният център на Софийския университет и Институтът за съвременно изкуство–София организират блиц-кръгла маса "Визуалните: грамотност, изкуство, култура" с участието на художници, куратори, преподаватели и студенти, както и с випуска на School4artists 3/2024. Модератор и автор на формата е Лъчезар Бояджиев. Идеята на блиц-кръглата маса е да..

обновено на 31.01.25 в 11:18