Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Арменците, братя по съдба

Еранос Ераносян, спасителят на Каварна
Снимка: РБ „Пенчо Славейков“ - Варна

Българи и арменци са имали тежката орис да паднат под властта на Османската империя, което предопределя в известна степен тяхната сходна историческа съдба. Борби за национално освобождение, кланета на мирно население, поредно въздигане, за да последва пореден крах… Вероятно това интуитивно е чувствал Пейо Яворов, за да напише гениалното си стихотворение „Арменци“.

Интуитивно, а може би не, а съвсем съзнателно, са разбирали тази наша сходност в нещастието самите арменци, избрали за своя родина българските земи. Историческите сведения посочват, че за първи път арменци идват на Балканите през V в., другите две по-масови преселения се случват през VII-IХ и в началото на ХVII век.

Контактите са интензивни, арменците винаги са оказвали помощ на българите, когато изпадали в беда. Така например арменецът от Татар Пазарджик Ованес Съваджиян е помогнал на Уилям Гладстон да разкрие зверствата по време на потушаването на Априлското въстание. Отново той – залагайки главата си, спасява от бастисване родния си град Татар Пазарджик през 1878 г. Друг арменец – Еранос Ераносян, извършва същото за гр. Каварна. Артюн Гедикян спасява 52 въстаници от обесване, сред които е и художникът Станислав Доспевски. През 1912 г. в Балканската война се бие арменски отряд от над 250 човека под командването на Гарегин Тер Харутюнян, по-известен като Нъждех, а за негов войвода е провъзгласен националният герой на Армения Антраник Озанян. Поручикът пък от българската армия Артаг Торком излага живота си на дуел, за да защити честта ѝ, яростно укорявана от прочутия френски писател Пиер Лоти.

България от своя страна приютява много арменски бежанци през 1894-1896 г. след поредния погром в Османската империя. Така че, братските връзки между двата народа са крепки и здрави и тъкмо това се разбира, от разговора с Варти Топакбашиян, главен редактор на в. „Ереван“, с историка проф. Иван Илчев, автор на прекрасния двутомник „Розата на Балканите“, с кинорежисьора Костадин Бонев, създал филма „Изкореняване“, и с журналиста Росен Тахов, изследвал историята на поручик Торком.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дървесно меню в пустинята Негев

На български изразът „Да хапнеш дървото“ има нелицеприятно значение. Кореспондентите на БНР в Израел Искра и Феня Декало обаче са го направили буквално – в най-голямата изкуствено посадена гора не само в Близкия Изток, ами в цялото Средиземноморие. Там те са опитали „дървесно меню“ в разсадник, отвоюван от пустинята Негев в Израел. Искра Декало..

публикувано на 16.01.21 в 10:25

Парадоксът на самоусъвършенстването

Популярната култура е обсебена от мита за самоусъвършенстването. Днес десетки духовни практики, предлагащи ни от утре да станем по-добри, успешни и доволни, се борят за вниманието ни, а рафтовете с книги за самопомощ преливат от заглавия, обещаващи ни бързо спасение. Наскоро две холандски изследвания установяват връзка между заниманията,..

публикувано на 15.01.21 в 08:45
Диана Маринова

Да се потопиш в Югоизточна Азия

В това издание на рубриката „География на сетивата“ Диана Маринова ще ви отведе на дълго пътешествие в две серии към Виетнам, Мианмар и остров Борнео. Тя е човек, който обича да пътува, да открива места с особен заряд и да описва преживяванията си по начин, който събужда любопитство. Според нея истинският пътешественик се докосва с душата си до..

публикувано на 14.01.21 в 11:05

Премълчаната история на слуховете от средновековна България до днес

Ролята на слуховете в европейската историята са факт. Първите, които са достигнали до нас, датират още от времето на варварските нашествия на Балканите. Те започват от IV и продължават до VII век и поради липсата на интернет и социални мрежи мълвата и новината са се предавали на ухо, чрез пратеници и съгледвачи. Тези истински или фалшиви вести са..

публикувано на 14.01.21 в 10:00

За ромите новогодишно

Тази нощ нашите сънародници от ромски произход посрещнаха Банго Васил или Василица, както наричат още своята Нова година. Много легенди се разказват за куция старец, който с помощта на гъски спасил от бедствие ромите. Но каквито и легенди да се разказват, каквито и обреди да се изпълняват, модерното време си казва думата и традициите при ромите също..

публикувано на 14.01.21 в 08:40