„Отровата на любовта“ – една пиеса за порастването и ефектите на смесената реалност

Студентите от класа на проф. Ивайло Христов от 19.30 часа тази вечер (1 октомври) на Камерна сцена в НАТФИЗ ще преобърнат представите на зрителите за любовта. Така, както го прави и Ерик-Еманюел Шмит в романа си „Отровата на любовта“. Режисьор на едноименната адаптация е Мартин Киселов.

Мултимедийният спектакъл му проследява последната учебна година на четири ученички, които се сблъскват с познатото чувство под различни форми. В постановката се появява и момче, което идва само за да обърне всичко надолу с главата.

„Всъщност в нея се открива, че в любовта има страшно много горчилка и страшно много парадоксално и противоречиво нещо, което човек, за да порасне, трябва да мине през него. Така че тя един вид е пиеса за порастването, но освен това и за отиване отвъд клишетата за любовта, които всеки, който е обичал повече от два дни знае, че трябва да преодолее“, каза във „Време и половина“ режисьорът Мартин Киселов.

Според него любовта е от онези вечни теми, които непрекъснато дъвчем, но рядко разглеждаме надълбоко и насериозно. Представлението, както и самият роман на Шмит, който по думи на Мартин Киселов е един от най-големите майстори на словото в днешно време, се опитват да направят именно това – да навлезнат надълбоко в любовта, но чрез известна доза хумор.

Мартин Киселов вярва, че социалната функция на театъра е да разглежда темите в дълбочина и да замисля зрителя. Дори и да не доведе до промяна, важното е да повдигне въпроси. Той е на мнение, че в живия контакт, който театърът ни дава, ние имаме реален шанс да провокираме мисълта си и с уважение да се отнесем към различната гледна точка. Хуморът е задължителен, но забавлението трябва да има предел.

„Съвременната ни култура накланя баланса към лесното“, смята Киселов, затова и социалните мрежи водят до когнитивен дисонас. „Отровата на любовта“ изследва и този проблем. Голяма част от комуникацията в постановката преминава под формата на чатове.

„Комуникацията, която трябва да се случи в едно общество, вече няма начин да стане лично. Народът принципно е изнесъл комуникацията си в интернет“, твърди театралният режисьор. И допълва:
„В театъра няма начин да продължаваме да се държим сякаш разговорите ни стават само в реалистични физически пространства. Това е промяна, която върви от доста десетилетия насам и в България включително имаме много изразени добри режисьори, работещи в тази посока.“

За Мартин Киселов обаче „преходът от това да разказваме за същество, съществуващо само във физическия свят към това да разказваме за същество, съществуващо във виртуален и физически свят, в т.нар. смесена реалност“, липсва. Той смята, че вече е немислимо театърът да не се занимава с виртуалното и неговите ефекти върху реалното, защото това би означавало „отказ да разказваме за света, в който живеем“.

Киселов изследва именно това в докторантурата си, която следва в НАТФИЗ, където и преподава. Той е завършил журналистика в СУ, европейски науки в университета Карнеги Мелън в Питсбърг, САЩ, а накрая и филмова и телевизионна режисура в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Сега работи като драматургичен консултант, пише сценарии и поставя в театъра. Отказва да прави само едно нещо, тъй като има много интереси.

Режисьорът твърди, че ние сами си правим влюбването и изграждаме реалността си върху него. По същия начин работи и виртуалният свят, който, макар да е невидим за нас, оказва сериозен ефект върху съзнанието ни и начина ни на живот.
Този паралел между реалното и виртуално, между любовта и последиците от нея можете да видите в премиерния мултимедиен спектакъл „Отровата на любовта“, който ще се играе и утре (2 октомври). Отново в НАТФИЗ и отново от 19.30 часа. В звуковия файл пък можете да чуете още от Мартин Киселов.