Приказка за куклите с проф. Дойчина Синигерска

Изсъхнало кипарисово дърво, захванато с мустаците на кит, оформя глава с изразително лице. То говори с очи и с вежди, които се движат с помощта на лостче, а различни механизми се грижат за това куклата да заиграе като човек. Управляват я трима кукловоди, между които цари йерархия. Само най-главният сред тях може да покаже лицето си по време на представление. Тук българският куклен театър се доближава до японския Бунраку, който поставя началото си в Осака преди повече от 300 години.

Някъде по това време в делтата на Червената река във Виетнам се развива древното изкуство на водния куклен театър. В него куклите се подчиняват само на съпротивлението на водата. Те оживяват в нея и в нея разказват историята си. От 2014 година насам българският куклен театър умея да потапя зрителите и в тази атмосфера.

Ако се върнем още по-назад във времето и проследим пътя на родното куклено изкуство, ще минем през семейния театър на Прошек и ще стигнем чак до т.нар. „странстващи куклари“, които следвали популярна турска театрална традиция. Такъв е бил например Нено Кукладжията, който пътувал из страната и играел с кукли под съпровода на тамбура, пеене и фокуси.

Много може да се каже за историята на театъра с кукли, който поставя началото си от практиката на древните шамани да слагат маски на лицата си и да се превъплъщават в различни образи.

Част от тази история вече е и личната колекция от театрални кукли на проф. д.н. Дойчина Синигерска. Нейните уникати се оказаха изключително ценно допълнение за голямата историческа експозиция на българското куклено изкуство. Те са изработени в самото начало на ХХ век и включват ръкавични кукли, театър на сандъче и чингии. За колекцията си преподавателката по история на кукления театър, доайен в НАТФИЗ, получи почетна грамота от „Европейските дни на наследството 2020“.

Проф. Синигерска възприема куклите като един мост между хората. Според нея „необходимостта човек да чуе разнопосочни варианти на обяснението за действителността, която го заобикаля чрез мъртвия предмет, който оживява в момента и му дава отговори на някакви негови въпроси, които го вълнуват“, е причината куклите да продължават да будят любопитството у хората. Зрителят, смята преподавателката, не се интересува от това как се движи самата кукла, а от това какво има да му каже тя.

За историята на куклите, магията, която те пресъздават на театралната сцена и хората с голямо въображение, които се крият зад тях – чуйте от разговора с проф. Дойчина Синигерска във „Време и половина“.