Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

113 години от рождението на Иван Хаджийски

Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи

Паметникът на Иван Хаджийски в град Троян
Снимка: inso.bg

Думите „българин” и „българска работа” у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е онова двукрако, без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана и което, заради парче хляб, е способно на всичко, фанариотската теория за хондрокефаловщината на българина звучи като ласкателство в сравнение с онзи миризлив букет от качества, които ние си приписваме с презрителния термин „българин.” – това е един от най-известните цитати от Иван Хаджийски, чиито "Бит и душевност на нашия народ" и "Оптимистична теория на нашия народ" не просто не остаряват, а вероятно винаги ще звучат актуално.

Роденият в Троян Иван Хаджийски е сочен за един от основоположниците на българската социология. Радетел е за чист български език, непокварен от чуждици, разбираем, но красив. Чудомир го описва като човек с изключително чувство за хумор. Друг от приятелите му – проф. Димитър Михалчев – пък го сравнява с художник, който рисува българския народ в най-хубавата му светлина. И макар че не пести негативните оценки за черти в манталитета и душевността на българина, Хаджийски не ги характеризира като типично български.

Той е сред основателите на социологията у нас. В изследванията си използва не само документи и извори, писани преди него, а умело интерпретира преданията, легендите, историята и фолклора. Нещо повече, създава собствена "база данни", обикаляйки страната пеш и на колело, за да наблюдава и изследва българите в различни части на страната. 

Последната част на големия му труд "Бит и душевност на нашия народ" остава незавършена. Първият том от трилогията  е публикуван през 1940 г. Три години по-късно, Иван Хаджийски е готов с втората и продължава да работи по третата част от книгата. Тогава го сварва войната. Хаджийски потегля на ново пътуване, от което този път няма да се върне. Мобилизиран е в армията през 1943 г. Година по-късно – през септември, моли да бъде изпратен на фронта като доброволец. Малко след това, на 4 октомври 1944 г., в Сърбия намира смъртта си. Ръкописът с последната част, завършена по време на войната, изчезва безследно в годините на национализация.

„В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество“, пише Хаджийски. 

Същевременно успява да убеди читателя, че подкупите, безчестието, аморалността и ограбването са пуснали своите корени далеч по-рано в сочените за модел западни общества. И с конкретни примери от живота на известни българи съумява да опровергае обобщението, че нацията ни е нечестна, продажна и крадлива.

Най-сетне голямата обич и страстта, с която Иван Хаджийски се посвещава на изучаването на българския народ, са примери за един различен от днешния пропаганден патриотизъм.

"Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи”, пише големия познавач на народопсихологията.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Справиха ли се българите с предизвикателството „Европа“

На 13 април 2005 година Европейският парламент одобри Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, и година и половина по-късно двете държави станаха членове на организацията на 1 януари 2007 година. Одобряването на Договора между Еврокомисията и България и Румъния беше по-скоро тържествен, но до някаква степен и формален акт, тъй като..

публикувано на 13.04.21 в 13:41
проф. Константин Хаджииванов

Проф. Хаджииванов: Увлякох се от химията и не съм имал колебания

Константин Иванов Хаджииванов е български химик, член-кореспондент на Българската академия на науките. Научните му разработки са в областта на адсорбцията и катализ и значими научни приноси, свързани с инфрачервената спектроскопия на молекули-сонди за охарактеризиране на твърди повърхности. Константин Хаджииванов е роден на 1 февруари 1958..

публикувано на 13.04.21 в 12:45
Зорница Русинова

Зорница Русинова: Тепърва ще видим последствията от пандемията върху бизнеса

Каква грижа и защита проявиха работодателите към своите работници по време на пандемията? Темата коментира в “Нашият ден“ Зорница Русинова , председател на Икономическия и социален съвет: “Предизвикателствата, които стоят пред икономиката ни и пред хората, не са малки. Тепърва от разхлабването на мерките, което виждаме, и от постепенното..

публикувано на 13.04.21 в 11:40

Левон Хампарцумян: Една кризисна ситуация прави обществото и хората по-солидарни

Какво направи българският бизнес особено този, който има претенцията, че припознава ценностите на корпоративната социална отговорност?  Грижа за служителите, грижа за обществото, за околната среда. Какво направи през това време, за да съхрани работниците, а и да направи живота им, а от там бизнеса си поне малко в по-добро състояние.  В какво се..

обновено на 13.04.21 в 10:11

115 години от рождението на Самюъл Бекет

На 13 април 1906 година е роден поетът и драматург Самюъл Бекет. Един от най-популярните автори на ХХ в. Самюъл Бекет е най-известен заради пиесата си „В очакване на Годо“ (1953). В често цитираната статия, критикът Вивиан Мерсие пише, че Бекет „е постигнал теоретично невъзможното – пиеса, в която нищо не се случва и въпреки това..

обновено на 13.04.21 в 09:27