Двуезичният албум „Петдесет жени в българската живопис“ поставя щрихите на една кратка, но достатъчно достоверна обща картина на развитието на изобразителното изкуство у нас от началото на ХХ век до наши дни и мястото на жените творци в нея. В албума са включени както репродуцирани произведения на българските художнички – от колекциите на Националната галерия, СГХГ и други български галерии и частни колекции, така и техните биографии.
Съставители на луксозното издание са проф. Чавдар Попов и д-р Милена Балчева-Божкова. С работата си по албума те се опитват да разберат дали има основание да се говори за някаква специфична женска чувствителност, за женско своеобразие в изкуството.
Натюрмортът, детският портрет, дамският портрет и интериорът са основен репертоар за жените художнички в периода между двете световни войни и именно той дава повод донякъде да се говори за отделни женски категории в изобразителното изкуство.
„Въпросът за женското творчество, дори самата му дефиниция като токова, е проблем от изключително значение“, споделя д-р Милена Балчева-Божкова. „Разграничавайки се от т.нар. "феминистка критика" на историята на изкуството, станала особено актуална през последните години, в контекста на нашето изкуство и точно в тези години между двете световни войни е необходимо да разкрием пристрастията и обществените реакции, възникнали по отношение на въпроса са жените творци“.
Според изследователката етикетирането на една творба като женствена често по косвен начин я натоварва с отрицателна оценка. В повечето случаи произведенията на художничките в миналото са определяни като женско изкуство, което се характеризира с деликатност, нежност, лиричност, романтичност, но не и със сила. А именно с това, според критиците, се отличава т.нар. "мъжко творчество".
Съставителите на албума ограничават панорамата от имена и творби в женското изкуство единствено до живописта, тъй като в нея в най-ярка и в пълна степен се разгръщат постиженията на редица забележителни авторки, които бележат трайна диря в българското изкуство. Като например Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Бинка Златарева, Веса Василева, Дора Бонева, Лиляна Русева и Калина Тасева.
Двуезичният албум е създаден по идея на княз Никита Лобанов-Ростовски, а работата по него отнема близо две година. По думите на д-р Милена Балчева-Божкова темата за женското изкуство е актуална, но в никакъв случай не и изчерпана. Тя е фрагментарно проучена и има още много какво да се пише и говори по нея. Самата тя си представя още тематични издания, които могат да засегнат темата за жените творци в други области на пластичните изкуства, като скулптурата например.
Повече за албума „Петдесет жени в българската живопис“ можете да чуете в звуковия файл.
В началото на новата календарна година – времето, в което си даваме обещания и се надяваме на позитивна промяна с филолога Александър Попов и философите Димитър Божков и Петър Горанов разговаряме за бъдеще и утопия. Как мислим за бъдещето, как проектираме настоящите си знания към предстоящи ситуации? Как се е променяла представата..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката – Деспо ". Изложбата е посветена на най-разпознаваемият от плакатистите на Народния театър Стефан Десподов-Деспо. Тя показва 12 от най-значимите му произведения, създадени за спектакли от..
Поканихме я, за да ни е на късмет, тя просто е от нашата порода! От малка е в студията на Народния театър и неин пръв учител е Димитър Еленов. Тя печели първия си кастинг и играе главна роля на 10 години в сериала "Хотел България". А с днешна дата – играе главна роля в един от най-скандалните спектакли "Мъртвешки танц" на сезона по..
Животът на Ангел Каралийчев започва на 21 август 1902 година в село Стражица, Велико Търновско. Смъртта на близкия му приятел Ангел Димитров променя живота на Каралийчев и той се заема да издаде неговите стихове. Това до такава степен му повлиява, че самият той се отдава на творчеството. В София учи химия, но разбира, че не му е по..
Честита да е новата 2025 година. Да е щедра на късмет и богата на радостни мигове, да запази любовта и грижата на близките хора, да остави в миналото проблемите и трудностите, да подарява само щастливи промени. Ама и война, но за мир! На първо време – от солдатите "Вендета" . Мощни, мрачни, агресивни – тия три думи казват всичко за титаните. А те..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
На 6 януари България чества 177 години от рождението на гениалния поет, публицист, воевода Христо Ботев, чието име звучи като клетва за всеки българин...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg