Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Директно от „Варненско лято“:

Концерт на СО на БНР с диригент Марк Кадин и солист – Юлия Пушкер

Събота, 24 октомври, Фестивален и Конгресен център - Варна, начало 19.00 часа

Цигуларката Юлия Пушкер
Снимка: fccvarna.bg

Две знаменателни годишнини ще бъдат отбелязани в концерта, с който радиосимфониците и техният главен диригент Марк Кадин ще се представят пред варненската публика тази събота, в рамките на есенното издание на международния музикален фестивал „Варненско лято“: 250 години от рождението на Лудвиг ван Бетовен и 180 години от рождението на Пьотр Илич Чайковски. В програмата ще прозвучат: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор опус 61 от Бетовен (солист е новоизгряващата звезда Юлия Пушкер) и Симфония №4 във фа минор опус 36 от Чайковски.

Ярък талант, младата унгарска цигуларка Юлия Пушкер е Лауреат на престижния конкурс „Кралица Елизабет“  в Брюксел през 2019 година. Списание Strad акцентира върху „магическа лекота“ на нейните изпълнения, а списание La Libre я определя като истински „аристократ” на цигулката.

Юлия е родена в Будапеща, в семейство на музиканти. Започва да свири на цигулка на пет години. Две години по-късно е отличена с Първа награда на Националния конкурс за цигулари „Янош Конц“ в Сомбатей, а след това – с наградите  „Золтан Кодай“ и „Junior Prima Primissima Prize“ в родната Унгария.

На 12 години прави концертния си дебют с Будапещенския фестивален оркестър, ръководен от Иван Фишер и е възторжено приета от критиците, което води до редица покани за участия в следващите концертни сезони.

През 2005 постъпва като студентка в Подготвителния клас за даровити деца към Музикалната академия „Ференц Лист“ – Будапеща. На 17 свири за първи път с камерния оркестър „Ференц Лист“ под диригентството на Янош Рола и оттогава е редовен гост-солист на състава.

През 2010 Юлия Пушкер е включена в документалния филм „Невидимите струнни – талантливите сестри Пушкер“ и става широко известна в цял свят. На следващата година заминава да учи в Лондон, в Кралската Академия за музика, където работи под ръководството на Дьорд Паук и завършва с отличие през 2016. От месец септември същата година работи с Огюстен Дюме в Музикалната капела „Кралица Елизабет“ в Брюксел, където е артист ин резидънс.

През сезон 2020/21 Юлия Пушкер има концертни участия с Белгийския национален оркестър, Брюкселската филхармония, Будапещенския симфоничен оркестър, Danubia Orchestra Óbuda, Филхармоничен оркестър Kansai, London Mozart Players, Филхармоничен оркестър Pannon. Изнася рецитали и участва във фестивали и майсторски класове в цяла Европа, сред които Музикалния фестивал в Безансон, Международни музикални сесии в Холандия, Академия Кронберг и Академията на Фестивала в Сантандер. Наред с успеха си в конкурса „Кралица Елизабет“, Пушкер е отличена и с престижната награда Junior Prima и наградата Cziffra Festival в Унгария, присъждани на най-добрите млади музиканти в страната.

Юлия Пушкер свири на цигулка Matteo Goffrillerот 1690, предоставена ѝ от колекцията на Михаел Гутман.

Концертът за цигулка в ре мажор, опус 61 на Лудвиг ван Бетовен е създаден през 1806 година за известния по онова време цигулар и композитор Франц Клемент – директор на Виенския театър, в който са били премиерите на много от творбите на Бетовен. На него е посветено и първото печатно издание на произведението през 1808 година, макар на партитурата да стои друго име: на приятеля на композитора – Щефан фон Бройнинг.

Това е единственият концерт за цигулка на Бетовен, достигнал до нас . Заедно с „Кройцеровата соната“ той представлява връх в цигулковото творчество на композитора и с право се смята за едно от най-добрите произведения от този жанр в европейската музикална класика. Дълбочината на съдържанието и величавата простота в този концерт се съчетават с трогателен и искрен лилизъм, благородна сдържаност и истински аристократизъм. Композиторът не се старае да угоди на публиката, която по онова време обикновено очаква демонстрация на виртуозните качества на солиста и неговия инструмент. Вместо това, както и в клавирните си концерти, той се стреми да се приближи максимално до симфоничния жанр. Както казва Едуард Ерио „При Бетовен виртуозността винаги остава слуга на вдъхновението“.

Премиерата на творбата се е състояла на 23 декември 1806 в „Театър ан дер Вин“. Концертът е в три части, като втората и третата част се изпълняват без прекъсване – с атака.

Четвъртата симфония на Чайковски, фа минор, опус 36, е етапно произведение в творческия път на Чайковски. Написана през 1877 г., тя е първата симфония-психологическа драма в историята на руската музика и по своята сила често е съпоставяна със симфониите на Бетовен. В редица европейски страни творбата е известна още и под заглавието „Съдба“ или „Фатум“.

Десет години делят Четвъртата от Първата симфония на Чайковски. Композиторът вече е написал „Ромео и Жулиета“, „Франческа да Римини“, ранните си опери, паралелно той съчинява „Евгений Онегин“. Най-близките предшественици на симфонията са балетът „Лебедово езеро“ и цикълът „Годишните времена“.

Четвъртата симфония се появява в труден за Чайковски период. Тежката душевна криза, която композиторът преживява вследствие неуспешния си брак, съвпада с дълбока обществена криза: руско-турската война. За Чайковски войната е Съдба, Фатум. Ето защо музиката, която той сътворява, е истински вик на неговата душа. Симфонията е създавана с активната морална и материална подкрепа на Надежда фон Мек – известна меломанка, страстна любителка на музиката на Чайковски и негова меценатка. В кореспонденцията между двамата творбата е наричана „нашата симфония“, а на заглавната страница от партитурата е написано „Посвещава се на моя най-добър приятел“. По настояване на Надежда фон Мек, в своите писма до нея Чайковски дава и приблизителната програма на симфонията. Основният конфликт (между човека и съдбата) се разкрива в първата и четвъртата част. Останалите две са своеобразно „отстъпление“ от темата: втората част е канцона, а третата – скерцо. В първата част е завръзката на конфликта, но изход няма. Четвъртата част пък е последното стълкновение със съдбата и изход от кризата.

Симфонията е изпълнена за първи път в Москва на 22 февруари 1878 на Концерт на Руското музикално общество под диригентството на Николай Рубинщайн.

Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сбогуване с Камен Чанев

От началото на деветдесетте години на миналия век на сцените на театрите у нас и на много престижни оперни сцени по света блести звездата на Камен Чанев. Със сигурност има постановка, в която не съм го гледала, но тези, на които съм присъствала (а те са много), са били великолепни. Спомням си го като граф Алмавива от „Севилският бръснар“ на..

обновено на 27.11.20 в 12:05

Нова камерна музика от Първо студио на БНР

Продуцентите Лили Николова и Георги Еленков избират български творби, записани в последните месеци. Във фокус, на 27 ноември от 19.30 часа , ще бъдат композиторите Цанко Цанков, Панчо Владигеров, Красимир Тасков, Александър Текелиев, Димитър Ненов, Иван Спасов, Васил Казанджиев, Трифон Силяновски и Михаил Големинов. Името на Цанко Цанков не е много..

публикувано на 27.11.20 в 08:05

Дебютен концерт на квартет „Флаутисимо“

На 10 ноември в камерна зала „България“ своя първи концерт представиха четири дами, който отдавна мечтаеха да свирят заедно. Идеята се ражда по време на изолацията и дори записват на клип прочутата песен „Тико-тико“, която смятат за своя визитна картичка. Измислят си и име – „Флаутисимо“. Това са Кремена Ачева, Гергана Иванова, Мила Цанкова и Петра..

публикувано на 26.11.20 в 09:25

Давид Флорио – Италия е странно място

Italy Is A Strange Place – така е озаглавил дебютния си студиен албум италианският мултиинструменталист Давид Флорио – композитор, аранжор, продуцент.  Роден в Милано през 1973 г., на 11-годишна възраст започва да учи флейта, а по-късно овладява и инструментите китара, пиано, бас и барабани.  През годините е композирал песни за утвърдени..

публикувано на 25.11.20 в 15:32

Проектът „Пеещи артисти“ – през погледа на композитор и актьор

Песента на Момчил Колев „Кутийка за спомени“ по текст на Мария Касимова-Моасе, в изпълнение на Татяна Лолова, наскоро очарова феновете на голямата актриса. Последва нова премиера на Момчил Колев и пета поред песен в проекта „Пеещи артисти“. Нейното заглавие е „Роднина на дъжда“. „Това е кино, облечено в поезията на Георги..

публикувано на 25.11.20 в 11:10