Учителката, която наистина обича децата

Големият швейцарски психолог Жак Пиаже си спомня как, когато пътувал из Америка, представяйки своя труд "Етапи на детството", непрекъснато трябвало да отговаря на онова, което нарекъл американския въпрос, а именно: как да ги забързаме?

На което Пиаже неизменно отговарял: А защо да го правим?

Завладяни от желанието да осигурим предимство на детето си, ние се опитваме да го въоръжим със знания и умения, които да го направят конкурентоспособно, пренебрегвайки естественото му развитие. По сходен начин действа и училището, впримчващо децата в една нездраво конкурентна среда. Дали обаче това е правилният начин?

Няма ли по-ефективен, същевременно щадящ детския интелект, съзнание и психика подход?

Книгата "Природните закони в развитието на детето" на Селин Алварес очертава един друг подход.

Алварес провежда експеримент в една детска градина във френския град Женвилие. Работата ѝ представлява комбинация между методите на Мария Монтесори и когнитивните науки и е подчинен идеята, че детството има свои естествени закони, които трябва да се уважават.

Тя ентусиазирано работи в тази насока и получава изключителни резултати. В края на втората година всички деца от най-голямата група и 90% от средната знаят да четат и показват отлични знания по аритметика, като между другото, което не е никак второстепенно, развиват и ценни морални и социални качества.

Според Алварес (а и не само), докато продължаваме да налагаме на децата обучителна система, която не отчита естествените механизми на умствената работа, ние ще ги поставяме в мъчителни за тях ситуации. Учителите от своя страна ще бъдат принудени непрестанно да упражняват натиск върху демотивираните деца и да приключват работния си ден капнали от умора.