Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ще се преборят ли учените за правото ни да се гордеем с делото на светите братя Кирил и Методий

Снимка: БГНЕС

Безцеремонна намеса на политиката в област, в която единствено науката може да се произнесе, и по тема, изключително чувствителна за обществото ни – каква е нашата писменост – българска или славянска и оттам – как да се нарича празникът 24 май. Така може да се определи внесената от групата на „Обединени патриоти“ и подкрепена на първо четене от депутатите на ГЕРБ промяна в Кодекса на труда, според която 24 май ще се отбелязва като „Ден на българската писменост, просвета и култура“, а не, както досега, като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“. Промяната беше приета въпреки официалните становища на два института на БАН – Кирило-методиевския научен център и Инситута за български език  – против нея. Едва след като тя „мина“ на първо четене, спешно се свикаха учени за обществено обсъждане.

В предаването „За думите“ продължаваме да ви запознаваме с аргументите на научната общност. Проф. Анна-Мария Тотоманова, известна специалистка по история на българския език и една от основателките на Катедрата по кирило-методиевистика на СУ, е сред учените, включени в обсъждането. Освен ясната и категорична позиция за същността и характера на нашата писменост, книжовен език и мястото на България в европейската култура на проф. Тотоманова, в записа ще чуете и отговорите ѝ на въпроса защо сега и защо по този начин политиката посяга към толкова дълбока и чувствителна за нас тема и дали този път научната общност ще устои на попълзновението.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Азбуката на живота и кутията на Пандора

Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения. В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде..

публикувано на 13.05.21 в 16:10

Приматоложката Джейн Гудол с участие в Софийския фестивал на науката

Джейн Гудол е истинска легенда в науката. В 2019 е обявена от списание "Тайм" за една от стоте най-влиятелни личности на нашето време. На 15 май от 20 ч. в зала „Космос“ на София Тех Парк световноизвестната изследователка на шимпанзетата Джейн Гудол ще се появи онлайн пред българска публика в рамките на Софийския фестивал на науката, организиран от..

публикувано на 13.05.21 в 12:19
Иван Михайлов

Премълчаната история на последния български комита

Наричат го още Воин на оскърбените българи, последния „цар“ на македонската организация ВМРО. Това е Иван (Ванчо, Ванко, Ванче) Михайлов. Роден на 26 август 1896 г. в Ново село, Щипско. Най-обичаният и най-обругаваният, най-противоречивият за някои историци, за други най-праволинеен дух на родолюбец. Защо го наричат велик българин, защо е обявен..

публикувано на 13.05.21 в 08:54
Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове

Език свещен богослужебен

Поредният разговор за думите, точно в празничния 11 май, в който православната ни църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий – просветители на славянството и съпокровители на Европа, е за славянския български език, който е признат и се утвърждава като свещен богослужебен език не само в славянския православен свят. От опит знаем,..

обновено на 12.05.21 в 17:35

На хайван-пазар в Манила

Филипините! За българите това е далечна държава, която влиза в новините само ако я овършее тайфун, разлюлее земетръс или си има първа дама с гибелна слабост към обувки. За западняците архипелагът е източник на безупречна прислуга, покорни съпруги и отдих на копринените плажове на Палау и Боракай. Да, Филипините са всичко това. Но не само. Когато..

публикувано на 12.05.21 в 11:12