Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Ще се преборят ли учените за правото ни да се гордеем с делото на светите братя Кирил и Методий

Снимка: БГНЕС

Безцеремонна намеса на политиката в област, в която единствено науката може да се произнесе, и по тема, изключително чувствителна за обществото ни – каква е нашата писменост – българска или славянска и оттам – как да се нарича празникът 24 май. Така може да се определи внесената от групата на „Обединени патриоти“ и подкрепена на първо четене от депутатите на ГЕРБ промяна в Кодекса на труда, според която 24 май ще се отбелязва като „Ден на българската писменост, просвета и култура“, а не, както досега, като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“. Промяната беше приета въпреки официалните становища на два института на БАН – Кирило-методиевския научен център и Инситута за български език  – против нея. Едва след като тя „мина“ на първо четене, спешно се свикаха учени за обществено обсъждане.

В предаването „За думите“ продължаваме да ви запознаваме с аргументите на научната общност. Проф. Анна-Мария Тотоманова, известна специалистка по история на българския език и една от основателките на Катедрата по кирило-методиевистика на СУ, е сред учените, включени в обсъждането. Освен ясната и категорична позиция за същността и характера на нашата писменост, книжовен език и мястото на България в европейската култура на проф. Тотоманова, в записа ще чуете и отговорите ѝ на въпроса защо сега и защо по този начин политиката посяга към толкова дълбока и чувствителна за нас тема и дали този път научната общност ще устои на попълзновението.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В духа на Индонезия

Те са двама заклети пътешественици – Румяна Карадимитрова  и Александър Ангелов, които живеят в Лондон. Александър е с двойно гражданство – българско и английско, а по майчина линия е руснак. Занимава се с анализ на данни в една от най-големите фирми за масова комуникация в света. Но дестинацията ни не е английската столица, а екзотичната Индонезия...

публикувано на 03.12.20 в 16:25

Симеон Идакиев и посоките на света

„По-важно е – не да отидеш и да видиш нещо за себе си, а да го споделиш с другите“, казва журналистът, писателят и пътешественик Симеон Идакиев. Отново има повод екипът на предаването „А сега накъде?“ да ви срещне с него, защото той е подготвил 27 истории за разказване, събрани в най-новата му книга „От Олимп до Тибет. Вдъхновението „Атлас“. Тук са..

публикувано на 03.12.20 в 12:04
Ектор Берлиоз

Вокални цикли: „Летни нощи“ от Ектор Берлиоз

Берлиоз създава вокалното си творчество, вдъхновен от различни поети, по поръчка, по желание на приятели – изпълнители за техни концерти и пр. Цикълът „Летни нощи“ пише, вдъхновен от поезията на Теофил Готие, който е сред приятелския му кръг. Няма поръчка, няма идея за изпълнение или печатане, дори няма предвид конкретен изпълнител. Това е..

публикувано на 03.12.20 в 09:20

При кулинарните антрополози в Истанбул

Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента. Целувката между Европа и Азия ражда невероятно съчетание от вкусове, аромати, стилове, усещания, докосвания, чувства… Там уличната храна сякаш ме мами отвсякъде с уж познати, но готови да създадат нов вкусов спомен гозби, придружен с „възелче в паметта“. Миди пълнени с ориз и..

публикувано на 02.12.20 в 16:15

Български ученици в Париж издават вестник „Вазовчета“

„Една нова идея, едно ново начало. Горда съм с малките журналисти! Колко е хубаво, когато и родителите помагат в усвояването на българския език!“ – това са думи на доц. дпн Елена Сачкова, директор на Българското училище „Иван Вазов“ в Париж . А идеята децата да имат свой вестник е на майка на ученик. Преподавателката Янета..

публикувано на 02.12.20 в 09:50