Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Вера Мутафчиева – будител на съвременна България

Вера Мутафчиева
Снимка: veramutafchieva.net

“Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме сподоби с такъв калабалък от измислени човеци. Радвах им се, сякаш изненадващо ги срещам, вниквах в личността им, ядосвах се, ако разкалят терена. Живот, докрай реален. А аз пък, макар неканена, бях се озовала сред тях и нямаше начин да се отърват от мене.” – пише Вера Мутафчиева в своите “Не/бивалици”. "Роденият роб рано обръгва на гавра" – "Летопис на смутното време" (1966) – първата дръзка текстова заявка на Вера Мутафчиева.

В навечерието на Деня на будителите – поглед към литературното наследство на Вера Мутафчиева в търсене на уникалното и ценното му звучене. Кин Стоянов, журналист и приятел на писателката, разказва в "Нашият ден"

"Приятно ми е, че връщаме спомена за Вера Мутафчиев. Това е една изключителна съдба, тръгнала от корените на едни изключителни възрожденски фамилии. Нейният баща Петър Мутафчиев създава една голяма историческа школа, въпреки стигматизирането му и обявяването му за шовинист и всякакви други исторически и идеологически смъртни грехове след 9 септември 1944 г. Вера Мутафчиева успя да устои, да запази неговото име, да възстанови паметта на баща си – в края на живота си беше издала абсолютно всичко негово. Когато заедно с Вера издадохме очерка на Петър Мутафчиев за Южна Добруджа (1998-1999), тя ми каза: "Кин, сега вече спокойно мога да си отида, тъй като няма нещо, което баща ме е написал – излязло в периодиката или неизлизало, което аз не съм издала".

"Някак си много невидими са станали днес истинските будители. Констелацията на българските духовни величия така се е разместила, че голяма част от тях стават незрими за днешните поколения. Една мъгла се е вдигнала, поради много причини, и затъмнява тяхната непреходна светлина. Връщам се отново към афоризма на Йежи Лец, че "всеки век си има своето Средновековие".

Не бих дръзнал да правя портрет на Вера Мутафчиева. Имах голямото житейско и професионално щастие, като директор на Националния дарителски фонд "13 века България", тя беше член на Управителния съвет, всяка седмица да водим едни невероятни разговори. Може би бях сред тази нейна приятелска група – млади калпазани (сред които издателят Дамян Яков, писателят и издател Николай Табаков, историкът Бойко Киряков). Тя по един особен начин беше наш ментор и ни даваше от неизчепаемите богатства на своята култура, ерудиция и душевност. Споделяше и доста трудните криволици на своята съдба, описани успешно в своята поредица "Бивалици". Казваше: "Всеки може и трябва да остави документ за своето време".

"Не е случайно, че Вера Мутафчиева е първият носител на държавната награда "Паисий Хилендарски" 2000 г., създадена точно за Деня на народните будители. По това време в България все още не се бяхме разделили с невероятни български писатели, артисти и хора на духа, които сега все повече липсват в културния ни пейзаж. Вера Мутафчиева получи тази награда не само заради целия си принос към българската историческа наука и османистиката, но и за тежестта ѝ като писател."

"Създаването на Ориенталския отдел в НБКМ. Това е изключително ценно и важно, защото е една много сериозна метафора за това, което се случва на този Балкански полуостров. Как политическите решения могат да доведат до някакви невероятно дълбоки културни и исторически щети, но сякаш съдбата или нещо свише се намесват..."

Чуйте повече в звуковия файл. Звучи и гласът на Вера Мутафчиева, съхранен в Златния фонд на БНР.

Доц. Румен Ковачев от Ориенталския отдел на НБКМ, разказва за личността на Вера Мутафчиева в "Нашият ден":

"Спомням си как Вера Мутафчиева казваше "Историкът трябва да поживее доста време, за да има представа от живота, който ще описва. Един математик може би има таланта да бъде учен още в ранна възраст, но за историка ще трябва време". Вера често казваше: "Румен, бъдете спокоен. Това, което историкът подготви и напише, ако вярва в него – той е маниак, ако не вярва – е мошеник". Що се отнася до нейната работа в Ориенталския отдел, то този отдел е на трето място по богатство на архивния си фонд и при нас се съхраняват над 1 млн. листа на старотурски език, чиято обработка продължава с години. Историята с т.нар. "вагони", когато съвестни български търговци откупуват за стара хартия от подземията на "Света София" и ги прекарват през границата, и тези вагони са в основата на бъдещия Ориенталски отдел, станал притегателен център не само за наши специалисти. Изворите на османистиката бяха до този момент непознати.

Чуйте повече в звуковия файл.

Акад. Вера Мутафчиева, доктор на историческите науки, учен, писател и публицист е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на историка проф. Петър Мутафчиев. Вера Мутафчиева е специалист по османистика и социално-икономическа история на България по време на Османската империя, академик на БАН, доктор на историческите науки. Творческият ѝ път започва от 1952 г. със студии и монографии за историята на България в османската епоха. Автор е на десетки изследователски студии по османистика, балканистика, на монографии и на множество публицистични материали. Има над 35 белетристични книги, някои от които многократно издавани и превеждани. Претърпял 10 издания на български език, "Случаят Джем" е превеждан на 12 езика в общо 22 чужди издания. Незабравими остават историческите ѝ романи, повести и разкази, сред които "Летопис на смутното време", "Книга за Софроний", "Случаят Джем", "Последните  Шишмановци", "Рицарят", "Белот на две ръце", "Богомили", Аз, Анна Комнина", "Алкивиад малки", "Алкивиад Велики", "Младостта на Раковски", "Белият свят", "Бомбите", "Предречено от Пагане", мемоарите "Бивалици", "Разгадавайки баща си", "Семейна сага". Сценарист е на първата българска филмова суперпродукция "Хан Аспарух". Умира на 9 юни 2009 г. в София.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кръгла маса

За Пипи и Вера

Вероятно си спомняте репликата: „Работата е там, че съм нещотърсач и затуй нямам минутка свободно време“ и знаете кой я е казал. Любимата на поколения деца, а и възрастни, Пипи Дългото чорапче се появява преди 75 години и оттогава името на Астрид Линдгрен се свързва неизменно с тази популярна немирница, а книгата ѝ е превеждана, издавана и преиздавана в..

публикувано на 27.11.20 в 09:10

Фокус към обществените библиотеки

За четвърти път бяха връчени Годишните награди на Фондация „Глобални библиотеки“. Те са учредени с идеята за приобщаване към информационното общество, за осигуряване на равен достъп до култура и знание чрез обществените библиотеки в страната.  Журито с председател доц. Георги Лозанов излъчи и тази година победителите в четирите категории: национална и..

публикувано на 26.11.20 в 18:15

"Всеобща постановка" в галерия Doza

Галерия Doza и кураторът Йово Панчев представят на зрителите една контроверсна ситуация, съчетавайки работите на двама провокативни и социално ангажирани художници, каквито са Добромир Иван и Андрей Врабчев. Тяхната изложба се нарича "Всеобща постановка". В тази Всеобща постановка Добромир Иван, име, което няма нужда от представяне, художествен..

публикувано на 26.11.20 в 17:01

Художникът, който умееше да съзерцава

Галерия „Арте“ представя един художник, който заема особено знаменателно място в съвременната художествена култура. Това е художникът Йордан Кацамунски. В момента е подредена цяла галерия от негови творби маслена живопис, която ни среща с едно по-различно и съзерцателно изкуство. Експозицията можа да бъде разгледана до 8 декември 2020 г...

публикувано на 26.11.20 в 11:32

75 години "Пипи Дългото чорапче" – изложба, конкурси и международен форум

Изложба, конкурси и международен форум ще има по случай 75-годишнината на "Пипи Дългото чорапче", съобщават организаторите от Столичната библиотека, цитирани от БТА. Експозицията, подредена в мраморното фоайе на културния институт, представя любими цитати от книгата. На 26 ноември ще има Пипи тържество и конкурс за най-ефектен грим и прическа, музикални..

публикувано на 25.11.20 в 18:00