Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Златната орда – далечна и близка

Златната орда, 1369 г.
Снимка: Wikipedia

Златната орда – държавното образувание, което се създава на бреговете на Волга след разпадането на голямата Монголска империя, ни се струва сякаш далечно и неотносимо към колизиите в българската история. Само обаче така ни се струва, тъй като, макар и на хиляди километри от Балканския полуостров, събитията там рефлектират и върху нас. Достатъчно е само да споменем периода, когато татарите на беглербега Ногай от племето на мангутите се разпореждат като господари в земите ни, а синът му Чака се жени за дъщерята на цар Георги I Тертер и дори за кратко заема българския престол. Чака, както е известно, има незавидна съдба: Теодор Светослав Тертер, след като вижда пълчищата на хан Токту от рода на Чингизидите, който враждува с Чака, най-големия син на Ногай, пред Търновград, хвърля зет си в тъмница, където по негова заповед бива удушен, а главата му е изпратена в шатрата на Токту. Татарският предводител – получил каквото иска, оттегля войските си.

Златната орда е забележителна и с друго: в нея се смесват волжките българи и монголите, за да се създаде народът, известен днес с етнонима татари. Дълго време Ордата упражнява властта си над древната Рус, докато при Иван Калита и особено при Иван III Василиевич Тъмния, правнук на Дмитрий Донски, Московското княжество постепенно отхвърля васалната си зависимост. Дотам, че през 1552 г. Иван IV Грозни завладява Казан и окончателно слага край на съществуването на Златната орда. Тя е образувание, родено от Великата степ и всички ритми на извержение от там на варварски номадски народи се отразяват и влияят както на Балканите, така и на цяла Европа. А какво точно е и как се случва това влияние, ще разберете от разговора с проф. Александър Николов, с проф. Калин Янакиев, с доц. Алексей Кальонски и д-р Георги Владимиров в предаването „Премълчаната история“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Започват проявите за отбелязването на 225 години от рождението на Колю Фичето

В Историческия музей в Дряново се открива изложба с акварелни творби на арх. Белин Моллов. С нея се дава начало на Националното честване, посветено на 225 години от рождението на възрожденския майстор-строител Колю Фичето. Честването е организирано от Община Дряново и Исторически музей - Дряново, под патронажа на Министерството на културата...

публикувано на 23.01.25 в 17:00

Емоции и интелект, представени в балканските езици и култури

От 22 до 24 януари в Новата конферентна зала на Софийския университет се провежда Международна научна конференция на тема "Емоции и интелект: репрезентации в езиците и културите на Балканите" , в която представата за двете понятия у балканските и съседни народи се проследява от Античността до днешно време. Конференцията с широко международно..

обновено на 23.01.25 в 13:36

Без радио не мога

Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата история от професор Боян Добрев. Заедно с Милен Митев, генерален директор на БНР, Милена Димитрова, председател на Обществения съвет към БНР, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" към..

публикувано на 22.01.25 в 17:55

Глобалното затопляне повлиява и температурните аномалии в регионите

2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..

публикувано на 21.01.25 в 17:05
Обновената сграда на минералната баня в Банкя

Израелският опит: Как пустинята стана оазис

Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..

обновено на 21.01.25 в 14:20