Като дискриминационни определи Европейската комисия мерките, въведени от българските власти след началото на пандемията от коронаврус, задължавайки търговците на дребно да предлагат български хранителни продукти. ЕК поиска България да премахне това задължение.
Повод за негодувание ли е това, или ситуацията има и друг прочит?
"Още през май, когато тези мерки се приеха, те бяха спорни, но всъщност проблемът е другаде – каза Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители”.
Коя стока наричаме национална?
Вече е доста трудно да се каже кой продукт е български? Повечето продукти в момента са композитни. Вземете един салам – той може да е направен от 100% аржентинско месо, а само да е пакетиран у нас, и предлаган като "български". Грешен е подходът да проправяме път на стоката, по-верният подход и легитимен в ЕС е да се защитават производителите.
Път на производителя, а не на стоката
Грешен е подходът, при който насърчаваме стоката, а не производителите. Политиката на субсидиите е проблематична. Те се разпределят така, че облагодетелства едни сектори за сметка на други.
Мотивацията в цели отрасли спада, особено в животновъдството. В последните години се субсидира зърнопроизводството, за сметка на зеленчукопроизводството и разбира се, пазарът предпочита внос на зеленчуци, поизведени от други държави с по-добро разпределение на субсидиите.
Субсидиите се раздават така, че фаворизират определени производства и действат дестимулиращо на други.
Проблемът идва преди канала за продажба, той не е толкова лош, стига да има какво се предлага, т.е. да е произведено.
Фермерските празари все още са добрият начин производител и потребител да се срещнат и би трябвало да се работи в тази посока", каза още Богомил Николов.
В рубриката „Темите на деня“ на предаването „Нашият ден“ гостува Кристиян Доброславов – млад човек, който въпреки образованието си в Англия, избира да се развива в България. Разказвайки за живота си в Обединеното кралство и предизвикателствата пред младите хора, Кристиян сподели своите лични преживявания и мотиви за връщането си в родината...
Най-голямата годишна конференция по въпросите на HIV и СПИН се провежда в Мюнхен, като събира над 10 000 участници и ще продължи до 26 юли. Това е първото провеждане на конференцията в Германия от 1993 година насам. Лекари, експерти в областта на общественото здраве и активисти от около 175 държави са поканени да се включат в 25-ата Международна..
ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) подготви първия по рода си в България публичен сравнителен правен анализ и оценка на въздействието във връзка с транспонирането на Директива 2014/24 за обществените поръчки по отношение на частните лечебни заведения в България и наказателната процедура на ЕК срещу България по този повод. В Lege..
Единственият българин с два трансплантирани органа, Георги Пеев, спечели четири златни медала в дисциплината плуване на Европейските игри за трансплантирани и диализирани в Лисабон . Пред екипа, придружаващ българския отбор на игрите, Пеев сподели: "Показваме чрез физическа активност, че хората с трансплантации могат да бъдат активни – не..
Д-р Христина Димитрова, общопрактикуващ лекар и носител на приз за застъпничество от платформата TimeHeroes, разказва за своята доброволческа работа с украинци със специални потребности във Варна и за менторството и подкрепата към украински медици, желаещи да упражняват професията си у нас. В интервю за "Нашият ден" д-р Димитрова споменава..
Археологическите открития ни свързват с изгубените светове на нашите предци. За вълненията на един археолог в търсене на неизвестното, както и за..
Най-голямата годишна конференция по въпросите на HIV и СПИН се провежда в Мюнхен, като събира над 10 000 участници и ще продължи до 26 юли. Това е..
Д-р Христина Димитрова, общопрактикуващ лекар и носител на приз за застъпничество от платформата TimeHeroes, разказва за своята доброволческа работа с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg