Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политическата роля на изкуството – вчера и днес

Joseph Beuys. Enterprise, 1973, Auflage 12/24, Zinc box, photograph and camera with felt 40 x 30 x 16 © VG Bild-Kunst, Bonn
Снимка: structura.gallery

Повече от седмица изложба в галерия „Структура“ повдига въпроси за политическата роля на изкуството в историята – от 20-те години на ХХ век до днес. Тези питания ще продължат до 9 декември, а след това част от произведенията в „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ ще се върнат обратно в колекцията на Института за международни отношения на Германия ifa.

Експозицията, която е продължение на проекта на Гьоте-институт, носещ почти същото име – „Изкуство и политика“, говори за травмите, които сами си нанасяме и за всички катаклизми, които са се случили и продължават да се случват в човешката история. Тя служи и като образователна изложба, която представя както историята на изкуството, така и историята като цяло.

Разказът в „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ започва от метафората за ужасите на съвременния свят, с други думи – от серията графики на Ото Дикс, един от най-големите германски художници, живописец и график, известен с безмилостните си и сурово реалистични изображения на германското общество през Ваймарската република и бруталността на войната. Гротескните му образи, които карат публиката да преживее ужасите в тях, без да е техен свидетел, са придружени от още няколко произведения на забележителни германски художници, които не остават равнодушни към случващото се по света, а именно – Хана Хьох, Гюнтер Юкер, Йозеф Бойс и Герхард Рихтер. Всички те имат силно изразени социални и политически позиции.

За да скъси дистанцията на времето и изложбата да заговори за днешния ден, кураторката ѝ Мария Василева включва и творбата на Антони Райжеков „Пандемична звукова карта“. Тя е вдъхновена от световната пандемия, с която живеем месеци наред, и възможните манипулации, свързани с гражданските свободи. Според Василева има смисъл да погледнем историята от съвременна гледна точка.

„По принцип една такава изложба би могла да бъде показана във всеки музей. Когато е показана в галерия, която се занимава изцяло със съвременно изкуство, всички питат защо. Точно защото искам да говорим за това къде са силните гласове на творците. Въобще, не само на художниците. В контекста на последните събития – протести, всичко, което се случва – се чуха страшно много обвинения за това къде сме ние. Обществото очевидно има някакви очаквания“, сподели във „Време и половина“ Мария Василева.

Докато обсъждаше ролята на изкуството в политиката и политиката на самото изкуство, тя повдигна и други съществени въпроси – дали сме достатъчно устойчиви днес, за да може гласът на съвременния творец да се заяви, да изкрещи това, което мисли обществото и така да се противопостави на тази система, която има интереса да не чува? По какъв начин достигат посланията на художниците до публиаката им? Доколко сме осмислили досегашните си грешки? Променило ли се е човечеството по някакъв начин? И най-вече – накъде сме тръгнали днес?

Всичко това можете да чуете от кураторката в звуковия файл. Разговорът с нея започва от това къде се пресичат и къде се разминават изкуството и политиката.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как мислим за бъдещето

В началото на новата календарна година – времето, в което си даваме обещания и се надяваме на позитивна промяна с филолога Александър Попов и философите Димитър Божков и Петър Горанов разговаряме за бъдеще и утопия.  Как мислим за бъдещето, как проектираме настоящите си знания към предстоящи ситуации?  Как се е променяла представата..

публикувано на 06.01.25 в 18:48

Плакатите на Стефан Десподов отново пред публика

На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката – Деспо ". Изложбата е посветена на най-разпознаваемият от плакатистите на Народния театър Стефан Десподов-Деспо. Тя показва 12 от най-значимите му произведения, създадени за спектакли от..

публикувано на 06.01.25 в 14:46
Габриела, Луиза, Надин, Янислав, Верен и Християна Стоименова

Тийнейджърът в мен: Християна Стоименова

Поканихме я, за да ни е на късмет, тя просто е от нашата порода! От малка е в студията на Народния театър и неин пръв учител е Димитър Еленов.  Тя печели първия си кастинг и играе главна роля на 10 години в сериала "Хотел България". А с днешна дата – играе главна роля в един от най-скандалните спектакли "Мъртвешки танц"  на сезона по..

публикувано на 06.01.25 в 14:29
Ангел Каралийчев

Изкуството в мен: "Новогодишна приказка" от Ангел Каралийчев

Животът на Ангел Каралийчев започва на 21 август 1902 година в село Стражица, Велико Търновско. Смъртта на близкия му приятел Ангел Димитров променя живота на Каралийчев и той се заема да издаде неговите стихове. Това до такава степен му повлиява, че самият той се отдава на творчеството. В София учи химия, но разбира, че не му е по..

публикувано на 06.01.25 в 14:19

Колосите на софийската хардкор сцена "Вендета" се завръщат с голям концерт

Честита да е новата 2025 година. Да е щедра на късмет и богата на радостни мигове, да запази любовта и грижата на близките хора, да остави в миналото проблемите и трудностите, да подарява само щастливи промени. Ама и война, но за мир! На първо време – от солдатите "Вендета" . Мощни, мрачни, агресивни – тия три думи казват всичко за титаните. А те..

публикувано на 06.01.25 в 14:11