Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Варужан Апелян: Необходим е обществен натиск спрямо БДЖ

Хигиената не е от силните страни на БДЖ

| обновено на 11.11.20 в 12:23
Снимка: БДЖ

Стари и мръсни вагони, мръсни перони, закъснения, нарушени разписания, липса на елементарна хигиена и неспазване на противоепидемичните мерки, вандализъм и агресия... Горчивият пътнически опит показва, че в Българските държавни железници вагоните често са инкубатор на зарази без никаква дезинфекция, които дори не могат да бъдат проветрени... Половината хора във влака са без маски... Такова, за съжаление, е състоянието на БДЖ в условията на пандемия, въпреки уверенията на холдинга, че се поддържа високо ниво на хигиена във влаковете.

Варужан Апелян, независим транспортен експерт и граждански активист, коментира в "Нашият ден":

"Мисля, че министърът на транспорта трябва да предприеме някакви сериозни мерки. Тук въпросът е как пътниците и клиентите на тази компания ще реагират срещу това, което се случва, защото проблемите с чистотата на влаковете не са от пандемията насам – те са от много години. Хигиената не е от силните страни на БДЖ, макар че преди години се въведоха едни хигиенни листове, които трябва да се подписват от няколко служители. Имам информация, че никой не ги контролира и проверява."

Закъсненията

"Относно закъсненията и компенсацииите, вече 10 години минаха, откакто се прие Регламентът за правата на пътниците в Европа. България три пъти го дерогира – възползва се от възможността си да го отложи. Интересното е, че дори ЕК ревизира този регламент, като още повече увеличи компенсациите. Естествено, българската държава няма никакво желание да прилага тоя регламент и това е възможно, защото няма никакъв обществен натиск. Ако погледнете последните 15 години в интернет, ще видите колко малко организации, граждани, медии са настоявали за приемането на този регламент.

Проблемът не е само в компенсациите, в хигиената, в студения влак...

"Преди няколко години изпратих писмо до ИА "Железопътна администрация" – националния регулатор на железопътния транспорт в България – и попитах какъв е регламентът за температурата във влаковете. Те ми отговориха, че няма никакви изисквания, което означава, че никой не контролира този процес и не носи отговорност...

В крайна сметка държавата (Министерството на транспорта) финансира договора за обществена услуга. Държавата плаща на БДЖ над 200 млн. лв. годишно за компенсация на намалени пътувания, за закупуване на нови влакове и т.н. капиталови средства. А в същото време има Договор за обществен превоз (над 200 страници), а Дирекцията за контрол на концесиите и дружествата към Министерството на транспорта не го контролира – няма никакви санкции! Ако имаше контрол, щяхме да видим санкции. Забележете, в доклада по качество на БДЖ за 2019 година има едно изречение, което казва, че няма наложени санкции за хигиена – значи би трябвало всичко да е прекрасно и влаковете да са чисти, обаче опитът показва, че не е така."

Триъгълникът Министерство на транспорта – Националният регулатор – БДЖ

"Когато всички тези организации са обединени в някакви други интереси, но не в защита на обществения интерес, резултатът е това, което виждаме. Ако имахме работещ регулатор (напр. като Британския железопътен регулатор), той щеше да наложи санкции на превозвача, на инфраструктурата... Ако имахме работещ възложител на Договора за обществена поръчка, в лицето на Министерството на транспорта и неговата Дирекция, ако тези хора работеха, те щяха да предприемат някакви действия срещу този превозвач. Или, ако този превозвач не може и няма капацитет да си изпълни задълженията по Договора за обществен превоз, щяха да обявят нов търг и да се намери друг превозвач – ако трябва и от чужбина. Виждаме, че това не се случва. Потърпевшите от това са гражданите – хората, които плащат данъци, през които се финансира услугата на БДЖ – 75% от приходите на БДЖ са по субсидията, останалите 25% са от билети. Веднъж гражданите плащат за финансиране през данъците си, втори път – плащат през билетите. А в крайна сметка виждате какво получават. И няма на кого да се оплачат."

Варужан Апелян смята, че не само медиите, а и гражданите трябва да намерят желание и енергия, за да създадат форми за граждански контрол над тази железница. Такива форми биха били пътническите организации, каквито липсват у нас. 

Предаването "Нашият ден" на програма "Христо Ботев" кани всички страни на дебат – да отговорят на въпросите, да кажат по какъв начин, да дадат точни срокове – кога ще бъде подобрена услугата "Пътнически превози", защото това, което се наблюдава, е недопустимо за XXI век. 

Чуйте повече в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18