Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Пръстенът на нибелунга“ от архивите на Байройтския фестивал. Първа част – „Рейнско злато“

Снимка: Bayreuther Festspiele / Enrico Nawrath

Благодарение на Европейския съюз за радио и телевизия в тази и следващите три съботни вечери (21 ноември, 28 ноември и 5 декември от 20 часа) програма „Христо Ботев“ предлага на слушателите уникално преживяване – записи на всички опери от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от архива на Байройтския фестивал.

На 31 март тази година от Байройт дойде официалната новина, че във връзка с ефекта на Корона-кризата върху работата на организаторите, мениджърите и акционерите на Байройтския фестивал – Федерална република Германия, провинция Бавария, град Байройт и Дружеството на приятелите на Байройт, със съжаление обявяват, че изданието за лятото на 2020 ще трябва да бъде отменено. Министърът на културата на Бавария Бернд Сиблер подчерта, че като ентусиазиран привърженик на този фестивал и на вълнуващата музика на Рихард Вагнер, лично той е много разочарован от факта, че няма да може да изпита удоволствието от представленията на Зеления хълм тази година. За културния живот на Бавария анулирането е горчива загуба, тъй като дългата фестивална традиция има много висока стойност. Анулирането на изданието от 2020 г. промени плановете за следващите сезони. През лятото на 2021, освен планираната нова постановка на „Летящия холандец“, програмата ще включва възстановки на „Танхойзер“, „Лоенгрин“ и „Нюрнбергските майстерзингери“, както и три концертни изпълнения на „Валкюра“. Новата продукция на „Пръстена“, планирана за това лято най-вероятно няма да бъде реализирана преди 2022 г.

На 14 юли обаче запалените вагнерианци бяха зарадвани от друга новина – фестивалът ще се проведе онлайн в партньорство с Дойче Грамофон. Дигиталната инициатива на прочутия звукозаписен гигант се проведе в 16 вечери между 25 юли и 29 август като част от Сцената на Дойче Грамофон – Класическата концертна зала. Четирите творби, планирани за лятото на 2020, бяха излъчени онлайн в неотдавнашни или легендарни продукции от богатия Байройтски архив, като всяка опера бе показана точно в деня и часа, в който е трябвало да се състои съответният спектакъл, но оставаше възможност да се гледа в рамките на още 48 часа. Вместо новата постановка на „Пръстена“, бяха излъчени спектакли на тази на Франк Касторф от 2013, но в запис от 2016 г. под палката на Марек Яновски, както и легендарната реализация на Патрис Шеро от 1976 в записи от 1980, дирижирани от Пиер Булез.

Във връзка с пандемията Европейският съюз за радио и телевизия също се обърна към Байройтския фестивал с молба да предостави някои от безценните регистрации от архива си. И още в началото на юли всички европейски обществени радиокомпании получиха възможност до края на тази година да излъчат два легендарни спектакъла от Байройт – „Лоенгрин“ от 1958, дирижиран от Андре Клюитанс и „Тристан и Изолда“ от 1952 под палката на Херберт фон Караян. Те вече прозвучаха на вълните на програма „Христо Ботев“ през октомври. Другото предложение от Байройтските архиви, на което ще се радвате в четири поредни съботни вечери, е тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, представена в края на юли и началото на август 2015 г. под палката на Кирил Петренко.
Бих искала да отбележа, че не си спомням наскоро в българския национален радиоефир да е излъчвана цялата тетралогия, поне в последните около 30 години. Разбира се, би било идеално, ако имахме възможността да предложим четирите опери в четири поредни вечери, точно според традицията на Байройт, но за нашите условия и четири поредни съботи е добър вариант. Тъй че, приканвам всички почитатели на операта и великия Вагнер да не пропускат възможността да чуят Вагнеровия „Пръстен“ в уникални регистрации от Байройт.

Провокативната постановка на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ на именития немски режисьор Франк Касторф беше представена за първи път в Байройт през юбилейната за Вагнер 2013 година. Тогава на диригентския пулт отново бе изключителният Кирил Петренко. До преди няколко години той (а по-точно неговият руско-еврейски произход) бе истински трън в очите на някои много патриотично настроени немски меломани, въпреки че изтъкнатият маестро от 18-годишен живее в Австрия, има австрийско гражданство и е завършил престижния Виенски университет за музика и изпълнителски изкуства в класа на прочутия Урош Лайовиц. Кариерата на Петренко започва от Виенската народна опера, след което продължава изцяло в Германия: Майнинген, Берлинската Комише опер, Баварската държавна опера, Байройтския фестивал. Последното назначение и реализацията на „Пръстена“ от 2013 г. предизвика както възражения, така и злобни коментари. Но на Байройтския фестивал очевидци свидетелстваха, че сред завистниците на Петренко са предимно „неудачници на средна възраст“. Както и че младите хора в публиката и възрастните, опитни вагнерианци са във възторг от тандема Касторф-Петренко. Част от критиката тогава също обяви Петренко за най-голямото откритие на Байройт от 2013. Журналисти отчетоха чудесната, интелигентна работна атмосфера, създадена от Касторф и Петренко, в която като че ли е присъствала безусловна уговорка: Касторф не се меси в музиката и дава свобода на певците, а Петренко не пречи на постановъчните идеи. Концепцията на Касторф е семпла и ясна. Той намира подходящ съвременен еквивалент на митичното Рейнско злато в нефта и всички световни страсти около тази енергийна субстанция. Епохата на Рокфелер и Родшилд, находището в Баку, аспирациите на новата държава СССР към „златото“ от Баку, Йосиф Джугашвили в Баку, призракът на Студената война, бащите на новата митология – Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и към този списък – другаря Мао... Всичко това, да си призная, не ми се струва особено впечатляващо като сценично решение. Но преди лятото на 2013 г. никой не е предполагал какво ще сътвори Петренко, а той се е представил повече от убедително. След спектаклите критици определят звука на Байройтския оркестър като „мек и копринен“, а една от рецензентките пише: „Слушайки Петренко е трудно да си представиш как е възможно някой да мрази музиката на Вагнер“.


В спектакъла на „Рейнско злато“ от 27 юли 2015 г. в Байройт ще слушате убедителни солисти и великолепния Байройтски фестивален оркестър, дирижирани от Кирил Петренко – генерален музикален директор на Баварската държавна опера и главен диригент на Берлинската филхармония. В ролите:
• Вотан – Волфганг Кох
• Донер – Даниел Шмуцхард
• Фро – Лотар Одиниус
• Логе – Джон Дашак
• Фазолт – Вилхелм Швингхамер
• Фафнер – Андреас Хьорл
• Алберих – Алберт Домен
• Миме – Андреас Конрад
• Фрика – Клаудия Манке
• Фрая – Алисън Оукс
• Ерда – Надин Вайсман
• Воглинда – Мирела Хаген
• Велгунда – Юлия Рутилиано
• Флосхилда – Анна Лапковская

Съдържание на „Рейнско злато“ от Рихард Вагнер

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 31 май 2021

16 май 3.00 часа – Антонио Вивалди (1678-1741), Концерт в Ре мажор RV.513 за две цигулки и оркестър. Солисти: Никола Бенедети (цигулка) и Родолфо Рихтер (цигулка) 3.17 часа – Георг Фридирх Хендел (1685-1759), Кончерто гросо в Си бемол мажор, оп. 3 № 2. 3.29 часа – Антонио Вивалди (1678-1741), Концерт в ре минор RV.514 за две цигулки и оркестър...

публикувано на 14.05.21 в 16:38

Радиосимфониците възхваляват Испания с музика от Шабрие, Родриго, Римски-Корсаков и Де Файя

Страна с богата история и уникална култура, Испания изиграва важна роля в развитието на западната музика. Нейното влияние ясно може да се усети в творчеството на редица френски, немски, руски и австрийски композитори. Испанският дух и темперамент са и „червената нишка“, около която е обединена програмата на концерта, с който радиосимфониците и..

обновено на 14.05.21 в 11:34

„Русалка”, лирична приказка в три действия от Антонин Дворжак

Либрето – Ярослав Квапил Изпълнена за първи път на 31 март 1901 година в Националния театър, Прага. Действащи лица: • Русалка (сопран) • Принца (тенор) • Княгинята (сопран) • Водния дух (бас) • Магьосницата (алт) • Горския (тенор) • Помощник-готвача (сопран) • Първа нимфа (сопран) • Втора нимфа (сопран) • Трета нимфа (алт) • Ловеца (баритон)..

публикувано на 14.05.21 в 08:40

Мартин Пантелеев и неговите три музи: цигулката, диригентската палка и музикалното перо

Музиката, в нейното безкрайно многообразие през вековете, отново звучи в националния ефир в изпълнение на българските майстори-музиканти. В своето издание на 14 май 2021 г., предаването „Български изпълнители“ на програма „Христо Ботев“ ви среща с един от представителите на голямата и обичана българска цигулкова фамилия Ешкенази – това е цигуларят,..

публикувано на 14.05.21 в 08:05

Покана за танго на сцената на Софийската опера и балет

100 години от рождението на Астор Пиацола отбелязва Софийската опера със спектакъл „Танго“ по музика на един от най-големите аржентински композитори. След като премиерата, насрочена на 26 март, беше отложена поради епидемичната обстановка в страната, на 14 май Софийската опера ще представи балета „Танго“ . Спектакълът е под патронажа на Негово..

публикувано на 13.05.21 в 15:49