Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

„Пръстенът на нибелунга“ от архивите на Байройтския фестивал. Втора част – „Валкюра“

Снимка: Bayreuther Festspiele / Enrico Nawrath

Втора поредна събота, с любезното съдействие на Европейския съюз за радио и телевизия, ще може да чуете част от Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“

След отменените представления във връзка с Ковид-кризата Байройт отвори своите архиви!
За пръв път от близо 30 години програма „Христо Ботев“ ще излъчи цялата тетралогия на Рихард Вагнер. Тази събота (21 ноември) от 20 часа слушателите на програма „Христо Ботев“ ще могат да се насладят на невероятното изпълнение на „Вaлкюра“ от 28 юли 2015 г.
В ролите са:
• Зигмунд – Йохан Бота,
• Хундинг – Квангчул Юн,
• Вотан – Волфганг Кох,
• Зиглинде – Аня Кампе,
• Брюнхилде – Катрин Фостър,
• Флика и Валтрауте – Клаудия Манке,
• Герхилде – Алисън Оукс,
• Ортлинде – Дара Хобс,
• Швертлайте – Надин Вайсман,
• Хелмвиге – Кристиане Кохл,
• Зигруне – Юлия Рутилиано,
• Гримгерде – Симоне Шрьодер,
• Росвайсе – Александра Петерсамер.
Солистите и Байройтския фестивален оркестър, дирижира – Кирил Петренко.

Известно е, че Вагнер нарича „Пръстенът на нибелунга“ „творбата на моя живот“. От зараждането на идеята до завършването на монументалното дело минават близо 30 години!
През лятото на 1843, докато е на почивка в Теплиц, Вагнер проучва стария немски епос и митология. Той чете „Немска митология“ от Якоб Грим и „Германските героични сказания“ от Вилхелм Грим. В „Обръщението към моите приятели“ споделя: „След завръщането ми от Париж любимо занимание за мен беше разучаването на германската древност.“ Отначало Вагнер има намерение да напише една героична опера със заглавие „Смъртта на Зигфрид“. Композиторът започва работа над либретото през 1848, но идеята му за пресъздаване на легендата на Зигфрид го завладява изцяло и постепенно той разширява кръга на образите и събитията. Така той написва още една част, която нарича „Младият Зигфрид“, а след като либретото и за нея е готово решава да разкаже и предисторията. Така Вагнер скицира още две части, с които се оформя цикълът. Отначало „Рейнското злато“ е носела по-конкретното название „Отвличането на рейнското злато“, а „Валкюрата“ – „Зигмунд и Зиглинда – наказанието на Валкюра“. През 1853 Вагнер завършва текста на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ и го издава в 15 екземпляра, които изпраща на свои приятели.

През есента на 1853 композиторът започва работа над музиката на „Рейнското злато“. До края на януари следващата година той завършва клавира и започва оркестрацията, а в следващите месеци нахвърля в скици цялата музика на втората драма от тетралогията. Заминаването му за Лондон прекъсва работата и партитурата на „Валкюра“ е завършена окончателно в края на март 1856. От септември 1856 до май 1857 Вагнер написва първото и половината от второто действие на „Зигфрид“. В този период той започва работа по „Тристан и Изолда“, а след това пише и „Нюрнбергските майстори-певци“. Подновява работата си над „Зигфрид“ едва в началото на 1869 и още преди да го завърши започва да пише последната част „Залезът на боговете“. Работата върху третата и четвъртата опера върви успоредно. Завършени са на 21 ноември 1874, а на последната страница на партитурата Вагнер отбелязва: „Аз нямам какво да кажа повече.“

Целият цикъл от четири музикални драми „Пръстенът на нибелунга“ е поставен за пръв път на 13, 14, 15 и 16 август 1876 в построения от баварския крал Лудвиг II Вагнеров театър под диригентството на 33-годишния Ханс Рихтер.

В сюжета на поемата „Песен за нибелунгите“, която е в основата на Вагнеровия епос, лежи съдбата на Зигфрид, убийството му и отмъщението на съпругата му Кримхилда. Поемата е базирана на предхристиянски старогермански сказания и легенди, които са битували в устната фолклорна традиция още в периода IV-VI век.

Творбата в различните си писмени форми е загубена към края на XVI век, но ръкописи, датирани около три века по-рано, са открити отново през XVIII. Днес са познати 35 ръкописа на „Песен за нибелунгите“ и нейните варианти, а 11 от тях са завършени. Някои от ръкописите се различават значително един от друг.

Преобладаващите научни мнения предполагат, че „Песен за нибелунгите“ е написана от един анонимен поет, между 1180 – 1210 година, в района между Пасау и Виена. Смята се, че творбата е дело на образован човек, най-вероятно представител на духовенството.

Историческо ядро на текста се отнася до германския миграционен период, и по-специално поражението на бургундите от римския военачалник Флавий Аеций през 436. Други събития, които са повлияли са враждата между франкските кралици Брунхилда и Фредегонда от 6 век, както и брака на Атила с бургундската принцеса Хилдико през 456.
Въпреки че в началото на произведението авторът обещава и весели, и мрачни истории, „Песен за нибелунгите“ е трагична поема.

Творбата се разделя условно на две части. В първата централни теми са женитбата на Зигфрид и Кримхилда, убийството на Зигфрид от Хаген и скриването на бургундското съкровище. Във втората част действието се гради около женитбата на Кримхилда с Етцел, плановете ѝ за отмъщение и битката между бургунди и хуни.

Съдържание на „Валкюра“ от Рихард Вагнер

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бени Голсън

Посвещения - 2

„Джаз клуб“ отваря врати с изпълнение на „Манхатън Трансфър“. Вокалната формация от Ню Йорк изпълнява сложната композиция „Аз си спомням Клифърд“. Саксофонистът Бени Голсън я написва през 1957 година, в памет на отишлия си 25-годишен талантлив тромпетист Клифърд Браун.  При първото гостуване в България, в рамките на Джаз фестивала в Банско, Бени Голсън..

публикувано на 02.12.20 в 18:00

Програма на Еврокласик ноткюрно от 1 да 15 декември 2020

1 декември Изпълнения на латвийското трио „Ангеликус“ в състав: Сондра Леймалниеце (флейта) Елина Симкус( сопрано) и Лева Саблонска (арфа). 3.00 часа – Язепс Мединс (1877-1947), „Мечтание“. 3.05 часа – Язепс Мединс (1890-1966), „Вечер е“ (аранжимент Лева Саблонска). Изпълняват Елина Симкус (сопрано) и Лева Саблонска (арфа). 3.07 часа – Йохан Себастиан..

публикувано на 01.12.20 в 14:35

Фолклорен радиоблиц с Ива и Ева Валентинови

Те са две сестри, много еднакви и много различни. Музиката е третият елемент в тяхната роднинска връзка. "Радиото ми дава адреналин" – казва Ева Валентинова, а Ива Валентинова допълва – "Дава предизвикателства и много хоризонти. Познанства, които са изключително ценни, и много знания" Дали ще ни разкрият нещо различно за себе си, чуйте в..

публикувано на 01.12.20 в 08:38

„Полиевкт“ на Гаетано Доницети

29.11.1797 г. в Бергамо е роден Гаетано Доницети. 30.11.1848 г. в Неапол е премиера на операта „Полиевкт“ Чудесен повод програма „Христо Ботев“ да представи запис на тази малко позната опера на 29 ноември от 14 часа, тъй като никак не беше лесно да се избере коя от останалите 74 опери да прозвучи. Операта „Полиевкт“ е опера в три действия с либрето на..

публикувано на 29.11.20 в 08:00

Ви-Валди

Светът не вярва в стари богове. Светът не чака нова Богородица. Светът си знае като две и две какво е безизходица. Върти се нощем в тясното легло в безсъние хроническо и нявгашното пещерно тегло днес му изглежда весело, епическо. И стогодишните войни, и бутафорните нашествия, и тези реформаторски вълни без никакви..

публикувано на 28.11.20 в 11:20