Този проект представя поредица от български поети, родени през 40-те и 50-те години на ХХ век. Основна част от живота и творчеството им премина по времето на тоталитаризма. Имената на някои от тях бяха забелязани от тогавашната литературна критика и от четящата публика, а други – не. Трябва да се отбележи, че в групата на поетите, родени през 40-те години само неколцина бяха онези, които се поддадоха на соцреалистическия оптимизъм и влязоха с партийните автори, възхваляващи социалистическото строителство, АЕЦ, Кремиковци, Партията и др. п. Тези поети не влизат в нашата подборка.
Авторите, които представяме тук, са лирици с топли или тревожни гласове, таланти, неопетнени от фалша и лицемерието на развития социализъм. Казваме това, защото предходното поколение бе наречено Априлско. От поетите в нашата подборка не се получи Юлско поколение. Още в началото на техните изяви партийната литературна критика ги определи като тихи поети. Тази емблема тогава беше със знак минус, но погледнато от днешна позиция, можем да забележим, че в това определение има доза истина – т.нар. тихи поети се отличаваха от гръмките и възторжени викове на редица свои предшественици, служители на Партията. Поетите от нашата поредица са високо талантливи и дори в едно оцветено в червено време те търсеха и намериха своите единствени гласове, помнеха уроците на Далчев и не отстъпиха от поезията. Въпреки тежкото наследство, което преживяваха, творчеството на тези автори по същество е защита на живота. Хуманизмът и младата романтика бяха тяхна същност. Тази плеяда от таланти изрази силно и своеобразно своето несъгласие, а понякога и бунт срещу порядките и живота в тоталитарното общество.
В зависимост от натюрела си всеки от тях написа книги и стихове, отразяващи истината за живота и света, възхита от природата и създаде чрез своята ярка и запомняща се образност изключителни метафори на битието. Тези творци обогатиха българската поезия с широка гама от теми. Почти у всички се забелязва една искрена автобиографичност, която обогатява и слага различни акценти в творчеството им. Нежност и тъга, драматизъм и светлина струят от тези стихове. Много от тях са посветени на природата, майката, детството, на безпросветния провинциален живот, безмисленото и безцелно живеене и др. Участта на обикновения, самотния човек е намерила своя запомнящ се образ. Лирическият герой най-често е търсещият, духовният човек, загърбил скучното битие, устремен към истината. Истината и свободата са основни жалони за поетите. Разривът между тях и грубата реалност извикват тъга и носталгия, бунт и отрицание на фалша. Разминаването между мечти, желания, стремежи и действителност носят на авторите огромни разочарования и скептицизъм. Това е един разноцветен букет от гласове и от различни реакции на битието. Това е и една предметна поезия на автори, стъпили върху българската земя и преживяващи българската си съдба. Ще се срещнем наред с лаконичната и широка метафоричност, и с магичността на суровото. Поетите владеят и си служат с изключителна точност както с класическия, така и със свободния стих. Без героични жестикулации – всичко заобикалящо може да бъде повод за поезия. Философското начало е характерно за тези автори, любовта винаги присъства тук – и като тема, и като същност. Би трябвало да добавим – от тази високо талантлива група автори в нашата поезия темата за отчуждението, не само на човек от човека, но и на човека от природата – тя у много от тях е една същностна защита на живота и битието.
Рада Александрова
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
11 май, Денят на Светите равноапостоли Кирил и Методий, е и Ден на библиотеките и библиотечните работници. За поредна година БНР е партньор на..
В галерия "Райко Алексиев" се представя експозиция, в която за първи път публиката може да види до 6 юни цялостно и разностранно експонирано изкуството на..
"Семейство Едисън от 2-ро авеню" по текстовете на Нийл Саймън е първата премиера в изцяло обновеното пространство на Театър "Азарян". Спектакълът е на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg