Българската фолклорна традиция е относително единна – сходни ритуали се изпълняват на различни празници. Най-често те са за здраве и плодородие. Годината в народните вярвания и практики се дели на два основни празнични цикъла – зимен и пролетен, които обхващат цялото обредно творчество.
Доц. Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН разказва в "Нашият ден" за българските обичаи и вярвания от Игнажден до Коледа и в очакване на Новата година.
"Това време – и без епидемия, и без изпитания – по традиция някак си е било приемано за опасно време. Това е време, в което човек трябва малко повече да се взре в себе си, да бъде малко по-предпазлив и като че ли по-умерен, по-сдържан, по адаптиран към ситуацията. Защото денят е къс, но нощта е дълга – светлината е малко и топлината е малко, и хората трябва да си останат у дома – при най-близките. Да обърнат внимание на децата, да започнат да правят сурвачките... Това нещо като че ли сме го позабравили..."
Доц. Банкова подчерта, че не бива толкова да се фокусираме около трапезата:
"Празникът е приказка. Приказка, разказана на младите от по-старите. Тя е приказка, която е обживяна, обиграна. Всички са около трапезата, но не толкова да похапват, колкото да си предадат песен, предание, легенда, да преповторят отново сътворението на света... Неслучайно тези празници съвпадат със зимното слънцестоене, с увеличаването на деня, с надеждата, че светлината преборва мрака. И нещо важно, което като че ли забравяме: Бог е любов и тази любов ние можем да вплетем не просто и единствено в това шеметно пазаруване, лутане, кахърене (наречено "консуматорска култура"), но най-вече в една блага дума, в един щедър жест, в една споделена мисъл на топлота и на обич, и на надежда. Никога в живота няма само надолу – животът е лъкатушна линия. И след дни на изпитание винаги идват дни на светлина, на обич, на красота, на топлота. И трябва да си отворим сърцата, за да ги посрещнем тези дни, за да не минат покрай нас."
Чуйте повече в звуковия файл.
Зимните празници започват от 30 ноември (Андреевден) та чак до 1 февруари – Трифон Зарезан.
От Игнажден (20 декември) започват коледните празници. Някои от традициите за Бъдни вечер са се запазили през вековете и са достигнали до нас в своя "автентичен" вариант. Освен баница, домакинята омесвала обреден хляб, в който се слагала сребърна монета. Ястията на Бъдни вечер задължително са постни. Важна роля има и бъдникът – дървен труп на дъб или круша, който гори през цялата нощ. Това е и нощта, в която пристигат коледарите.
В периода от Коледа до Богоявление са т.нар. "Мръсни дни". Това са дванадесет дни, през които водата е нечиста. На Васильовден (Сурваки) из селата обикаляли сурвакари – млади момчета или ергени. Коренът на думата идва от „сура" (сила, мощ). След Васильовден следват празниците Йордановден и Ивановден, наричани още Водици и Бабинден. Те сe свързвали с водата и нейната пречистваща сила. С тях настъпвал краят на Мръсните дни.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме за всички, че и ще остане. Ето например достатъчно акъл как да бъде изградена бързо и без особени вложения от наша страна стратегическата магистрала до Видин. Отговорните за това фактори, разните там магистралостроители и давачите на обещания да взимат по лист и химикалка и да си водят записки. Чуйте за..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова коментира случая и постави акцент върху проблемите в системата за психично здраве в България. Жена намушка с нож трима души на столичния булевард "Витоша" (ОБНОВЕНА) Според д-р Гълъбова жената е..
Тема с продължение: Какво се случва с наредбите, засягащи парантерално хранене, какво дело в Административния съд на София предстои на 7 февруари – интервю в Lege Artis с д-р Антоанета Тончева , генетик и член на сдружението "Общност Мостове". Предстои открито съдебно заседание по сигнала за дискриминация на Наредба № 2 и Закона за здравето...
Катедра "Радио и телевизия" към Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира среща с училищните медии в страната в рамките на своя годишен фестивал. Това обяви доц. Жана Попова в ефира на предаването "Нашият ден" . Според нея инициативата цели да обедини всички форми на училищна..
За естетичната медицина – регулацията, опасностите и решенията говорим в Lege Artis, след като министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди преглед на нормативната уредба в сферата. Регионалните здравни инспекции, от своя страна, започнаха проверки за нерегламентирани дейности, свързани с естетичната медици. Вниманието на държавните..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Тази седмица първото професионално училище в страната ни чества своя 140-и юбилей. Това е Професионалната държавна търговска гимназия "Димитър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg