Българската фолклорна традиция е относително единна – сходни ритуали се изпълняват на различни празници. Най-често те са за здраве и плодородие. Годината в народните вярвания и практики се дели на два основни празнични цикъла – зимен и пролетен, които обхващат цялото обредно творчество.
Доц. Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН разказва в "Нашият ден" за българските обичаи и вярвания от Игнажден до Коледа и в очакване на Новата година.
"Това време – и без епидемия, и без изпитания – по традиция някак си е било приемано за опасно време. Това е време, в което човек трябва малко повече да се взре в себе си, да бъде малко по-предпазлив и като че ли по-умерен, по-сдържан, по адаптиран към ситуацията. Защото денят е къс, но нощта е дълга – светлината е малко и топлината е малко, и хората трябва да си останат у дома – при най-близките. Да обърнат внимание на децата, да започнат да правят сурвачките... Това нещо като че ли сме го позабравили..."
Доц. Банкова подчерта, че не бива толкова да се фокусираме около трапезата:
"Празникът е приказка. Приказка, разказана на младите от по-старите. Тя е приказка, която е обживяна, обиграна. Всички са около трапезата, но не толкова да похапват, колкото да си предадат песен, предание, легенда, да преповторят отново сътворението на света... Неслучайно тези празници съвпадат със зимното слънцестоене, с увеличаването на деня, с надеждата, че светлината преборва мрака. И нещо важно, което като че ли забравяме: Бог е любов и тази любов ние можем да вплетем не просто и единствено в това шеметно пазаруване, лутане, кахърене (наречено "консуматорска култура"), но най-вече в една блага дума, в един щедър жест, в една споделена мисъл на топлота и на обич, и на надежда. Никога в живота няма само надолу – животът е лъкатушна линия. И след дни на изпитание винаги идват дни на светлина, на обич, на красота, на топлота. И трябва да си отворим сърцата, за да ги посрещнем тези дни, за да не минат покрай нас."
Чуйте повече в звуковия файл.
Зимните празници започват от 30 ноември (Андреевден) та чак до 1 февруари – Трифон Зарезан.
От Игнажден (20 декември) започват коледните празници. Някои от традициите за Бъдни вечер са се запазили през вековете и са достигнали до нас в своя "автентичен" вариант. Освен баница, домакинята омесвала обреден хляб, в който се слагала сребърна монета. Ястията на Бъдни вечер задължително са постни. Важна роля има и бъдникът – дървен труп на дъб или круша, който гори през цялата нощ. Това е и нощта, в която пристигат коледарите.
В периода от Коледа до Богоявление са т.нар. "Мръсни дни". Това са дванадесет дни, през които водата е нечиста. На Васильовден (Сурваки) из селата обикаляли сурвакари – млади момчета или ергени. Коренът на думата идва от „сура" (сила, мощ). След Васильовден следват празниците Йордановден и Ивановден, наричани още Водици и Бабинден. Те сe свързвали с водата и нейната пречистваща сила. С тях настъпвал краят на Мръсните дни.
Случай на служител в детска градина с туберколоза привлече силно внимание в медийното пространство. За туберколозното заболяване и летните пневмонии в Lege Artis говори пулмологът д-р София Ангелова . По думите на д-р Ангелова туберколозата не е необичайна за България диагноза. Обикновено заболеваемостта се повишава, когато качеството на..
За пореден път днес почти цялата страна е обхваната от червен код поради опасни горещини – между 38 и 43 градуса. Как да намалим риска от сърдечно-съдови инциденти в топлото време – слушателите на Lege Artis съветва доц. д-р Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика. Горещините..
Росена Добрева от Средно училище "П. Яворов" Стралджа спечели Международния филмов и литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена" . Наградата, придружена с предложение за месечен стаж, на Росена Добрева връчи генералният директор на Българското национално радио Милен Митев. За участието в конкурса,..
Отпадъкът е ценен разказвач на механизмите, които движат дадено общество – пресечна точка между природно и културно, локално и глобално. Боклукът разколебава границата между това, което е мое, и това, което не е, между полезно и вредно, приемливо и неприемливо, определено и неопределено. Кой притежава отпадъците, има ли "добър" отпадък и дали..
Евелина Аврамова е майка, журналист и учител, която освен на своите деца посвещава живота си на българските деца в чужбина. Тя е говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина , основател и ръководител на българското неделно училище "Васил Левски" , което има филиали в трите германски града Кайзерслаутерн, Хомбург и Саарбрюкен. В..
Ретроспективната изложба на Бистра Льошевалие представя за първи път у нас в цялост изкуството на авторката. Творбите на художничката са изградени..
За пета поредна година Sofia Summer Fest отваря вратите си в Южния парк II, за да посрещне всички почитатели на културните събития под открито небе в..
Центърът за съвременна диагностика и лечение туморите на простатната жлеза към УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ" с ръководител акад. д-р Чавдар Славов, е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg