Отиващата си година не беше никак ласкава. Ограниченията, които се наложи да приемем заради Ковид пандемията, се отразиха неблагоприятно и на личния и на социалния ни живот. Много възможности бяха пропуснати, много дейности изоставени...
Как българските музеи успяваха да изпълняват своята мисия в това сложно време ?! По телефона се свързахме с някои от тях, за да разберем кои са били успешните инициативи и кои проекти се отлагат за следващата 2021 година.
В началото на този своеобразен музеен маратон е разговора с Петър Калчев, директор на РИМ-Стара Загора.
„Старозагорският музей притежава най-голямата праисторическа колекция в Европа, много богата колекция от антично стъкло и античен бронз, ценна нумизматична сбирка, голямо количество тракийски колесници. Интерес представляват и неговите обекти:
• Музей „Неолитни жилища“ – в западната част на Стара Загора се намира праисторическа селищна могила. Тя е с височина 8.5 м. и има диаметър при основата си 90 м.
• Архитектурен комплекс „Музей на религиите“ е уникално култово място в центъра на Стара Загора, почитано като свещено през различни исторически епохи.
• Античен форумен комплекс на античния град обхваща около 7 дка. Той включва Западната порта на Августа Траяна; части от двете крепостни стени; каменен площад; южната фасада и останки от градските терми (бани); главната антична улица (decumanus maximus).
• В къщата музей „Градски бит ХІХ век“ са показани домашна уредба и образци от градско облекло от края на ХІХ до средата на ХХ в. В обзаведените гостни стаи, всекидневна, салон и спалня традиционните местни предмети съжителстват с модерни за времето си европейски и руски образци.
• Възстановка на Хилендарския метох в двора на църквата „Свети Димитър“, направена през 1979 г. В него е създадено първото местно килийно училище“
За ИМ-Разлог разказва Христина Манова, директор на музея.
„Музейното дело в Разлог води началото си от 1954 г. Историческият музей в град Разлог е уреден в родния дом на Никола Парапунов и отваря врати на 2 юли 1957 г. като къща-музей „Никола Парапунов“. Музеят е част от поредица възрожденски къщи, които са обявени за паметници на архитектурата. Ценни са колекциите от оръжие и старопечатни книги, традиционно местно облекло и произведения на местни майстори занаятчии.
В последните дни на 2020 г. Министерство на културата одобри новия проект на музея – ,,Каталог с шевици от Разлог“, който ще се изпълнява до юни 2021 г. Това е четвъртият одобрен проект на музея за тази година. Само преди броени дни излезе от печат сборникът ,,Известия на Исторически музей, т. I“.
Важните моменти от дейността на ИМ-Балчик представи неговият директор – Радостина Енчева:
„Историческият музей в Балчик свързва своята история с дейността на чеха Карел Шкорпил, който още през далечната 1907 г. започва своите първи разкопки в града.
Музеят притежава най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Великата богиня-майка на траките Кибела, откривани на едно място – по време на разкопките на единствения античен храм, открит в източната част на Балканския полуостров. Той е най-добре запазеният елинистичен храм в България и единствен в света толкова добре съхранен, посветен на богинята.“
За осъществените проекти и за идеите, с които посрещат новата 2021 година в ИМ-Перущица, разказва доц. д-р Веселина Вачкова.
„В древността селището, чийто наследник е Перущица, е обхващало обширна територия, а градският живот е бил толкова развит, че дори и в епохата на Османската власт е било наричано Кючук Стамбул (Малкият Истанбул). Свидетелства от блясъка на този градски живот могат да се видят до днес в Музея и околностите му. Първите заселници в района са траките. Останки от тяхно селище, датиращо още от каменната ера (ок. 7000 г. р. Хр.), са разкрити около карстовия извор Пастуша. В същия район има 29 тракийски могили.
Обекти на ИМ-Перущица са храма на героизма от Априлската епопея от 1876-а „Св. арх. Михаил“, възрожденското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Дановото училище), раннохристиянската Червена църква и самата музейна сграда.
Мисията на Музея е да извади от забравата стари поселища, емблематични тракийски могили и знаменателни храмове още от първите християнски векове“
В края на музейния маратон е разговора със Стоян Иванов, директор на ИМ-Клисура.
Градският исторически музей в Клисура е създаден изцяло от дарения на клисурци и е открит на 2 май 1926 г., по повод 50-годишнината от Априлското въстание.
В постоянната експозиция могат да се видят прочутите черешови топчета, с които клисурци са защитавали града през 1876 г. и камбаната, с която е обявено въстанието.
Музеят притежава богата колекция от творби на Златьо Бояджиев, Христо Станчев, Димитър Киров, Йоан Левиев, Димитър Казаков-Нерон, Здравко Захариев, Дечко Тодоров и др. Павурджиева къща, Козиинарова къща и Червенакова къща са другите интересни обекти.
Скандалната навремето пиеса на Иван Теофилов "Поетът и планината" (1963) излиза за първи път като текст 60 години по-късно, като в книгата освен пиесата е отразена и нейната история. Публикувани са отзиви, рецензии и цялата съпътстваща разгромяваща театралнокритическа рецепция, както и спомени на създателите на спектакъла с режисьор Леон Даниел...
Движенческата лаборатория "Ход" е пространство, ръководено от Цвета Дойчева. В нея се провеждат работилници, посветени на танца и движението. Сега там тече цикъл лекции на Николай Колев, които преминават по-скоро като разговори на тема "Тялото в киното". "Еросът и порастването – филми с инициация" беше темата на първата лекция. Сега предстои втората..
Как изглеждат рисунки на Владимир Димитров-Майстора през очите на ученици от специалност "Изящни изкуства" в Националното училище по изкуства "Добри Христов" в град Варна? За това разказват художникът Георги Кенаров и неговите ученици – Виктория Стоянова, Клементина Савова и Мария Бузева. В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" в..
В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg