Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

В неделната музикална вечер – два часа с изкуството на пианиста Раду Лупу

3 януари, 22.00 часа

Снимка: Reinhold Moeller

„Ако някой с право би могъл да бъде наречен пианист в наши дни, то това със сигурност е Раду Лупу“ – пише „Чикаго Сън Таймс“. И наистина, след феноменалния Дину Липати, Раду Лупу е вторият румънски пианист, орисан с появата си да се превърне още приживе в легенда. Определян като един от най-великите живи пианисти на нашето време, през лятото на 2019-а той се оттегли от активна концертна дейност, а на 30 ноември м.г. навърши 75. Но това ни най-малко не помрачава блясъка на неговата слава, защото свиренето му, което наподобява алхимия, е извън времето и пространството и спокойно може да бъде причислено към категорията „вечни ценности“. Една анкета, проведена по това време от лондонското списание „Мюзик енд мюзишънс“ го нарежда в петорката най-добри пианисти в света. При цялата условност на подобна „спортна“ класификация, наистина малцина са артистите, които биха могли да му съперничат по популярност.

Популярност, основана преди всичко на интерпретациите му на великите „виенски“ представители – Бетовен, Шуберт и Брамс. Именно при изпълнение на бетовеновите концерти и шубертовите сонати в най-голяма степен се разкрива талантът на големия артист. През 1977, след триумфалните му концерти в рамките на фестивала „Пражка пролет“ видният чешки критик Поспишил казва: „С изпълнението на соловата си програма и Третия концерт на Бетовен, Раду Лупу доказа, че е един от петимата, най-много – шестима водещи пианисти в света, и то – не само от своето поколение. Неговият Бетовен е съвременен в най-добрия смисъл на тази дума, без сантиментално любуване на несъществуващи детайли – той е вълнуващ в бързите и спокоен, поетичен и напевен – в лиричните и свободни части...“

Раду Лупу разучава новите произведения само от нотите, далеч от пианото, което според него е единственият правилен начин. Макар да се възхищава на изкуството на своите предшественици Артур Рубинщайн и Владимир Хоровиц, той признава, че най-голямо влияние върху него е оказал Мечислав Хорзовски, който, по неговите собствени думи, „му говори както никой друг“.

Подобно на своя легендарен сънародник и предшественик – Дину Липати – и Лупу е обграден от особен ореол на тайнственост и дистанцираност. Диригентът Колин Дейвис го сравнява не с другиго, а с митичния Орфей. Саможив и скромен, в продължение на повече от 30 години Лупу отказваше да разговаря с медиите и бе крайно пестелив в даването на интервюта. А в предългия списък с изпълнителските му достойнства определено се откроява пълното му безразличие към външните ефекти. Дори столът, на който сядаше по време на своите концерти, бе съвсем обикновен, с облегалка, вместо наложилия се в практиката тип „скамейка“. „Вглъбен в музиката, Раду Лупу не се интересува от нищо друго и не гради никакви теории върху произведението, което изпълнява“ – единодушни са специалистите. Съсредоточеността на неговото музициране, тънката обмисленост на нюансирането, съчетанието между експресивна мощ на изказа и съзерцателност, умението да „размишлява“ на рояла – всичко това му извоюва репутацията на „пианистът с най-чувствителните пръсти“ от неговото поколение.

В неделната музикална вечер на програма „Христо Ботев“ (3 януари, от 22 часа) ще имате удоволствието да изживеете два прекрасни часа с изкуството на Раду Лупу. В негова интерпретация ще прозвучат творби от Моцарт, Бетовен, Шуберт Брамс, Цезар Франк и Едвард Григ, ще го чуете и в партньорство с пианиста Мъри Пърайя, сопраното Барбара Хендрикс, цигуларката Кюнг Ва Чунг и Лондонски симфоничен оркестър, дирижиран от Андре Превен.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Роландо Виязон

„Моцартисимо“ на Роландо Вилазон

„Когато срещнеш Моцарт, наистина намираш приятел до края на живота си – намираш светлина, която ще бъде с теб завинаги ...“ – казва Роландо Вилазон. „Музик мания“ (на 24 февруари от 17 часа) избира представителния диск, събрал много от предишните записи на певеца, включително и фрагменти от „Вълшебната флейта“, където тенорът се изявява като..

публикувано на 24.02.21 в 08:05
Стойка Миланова

Стойка Миланова – българската прима на цигулката

В две поредни издания предаването „Студио „Музика“ на програма „Христо Ботев“ въвежда слушателите в прекрасния творчески свят на голямата българска цигуларка Стойка Mиланова. Активно концертиращ артист от световна величина, виртуозен изпълнител и педагог с тънък усет към взаимодействието между традициите и съвременността, повече от половин..

обновено на 23.02.21 в 12:32
Ференц Лист 1856

210 години от рождението на Ференц Лист

Две симфонични творби на Ференц Лист ще прозвучат в транскрипции за два рояла на 22 февруари от 19 часа в камерна зала „България“. Това са симфоничната поема „Прометей” S 639 с премиера за страната и Симфония „Фауст“ S 647. Изпълнители са Янко Маринов и Станислав Станчев. Клавирната версия е изработена от композитора с изключително майсторство – не..

публикувано на 22.02.21 в 10:32

Маргьорит Лонг – пианистката-легенда

„Златната нишка, която ни свързваше с Дебюси, Равел и Форе се скъса завинаги” – с тези думи пианистът Святослав Рихтер отбелязва сбогуването си с Маргьорит Лонг след нейната кончина през 1966 г. Доскоро известна у нас като Маргарита Лонг, легендарната пианистка не само е изпълнителка-сподвижница на френския модернизъм в края на 19 и първата половина..

публикувано на 21.02.21 в 08:25

Катя Ричарели на 75

В съботната вечер програма „Христо Ботев“ ще почете 75-ия рожден ден на Катя Ричарели. „Родена съм примадона!“, пределно лаконично отговаряше през годините знаменитото сопрано на многобройните питания за впечатляващите ѝ триумфи по света. От дебюта в Мантуа през 1969 като Мими в „Бохеми“. Успехът мигом я изстрелва в звездна орбита. Възторгът..

публикувано на 20.02.21 в 08:35