Кризата с вируса през 2020-а открои структурни проблеми в много области на живота у нас, сред които се оказа и съвременното изкуство. Като част от културата през десетилетията на прехода, и то беше постоянно в позиция на изчакване – с оправданието, че пари няма, че други области са по-важни за обществото и са с предимство...
И така развитието на съвременното изкуство се оказа движено основно от малки неправителствени организации – с техните ограничени средства и възможности. Във времето те все пак изградиха българската артсцена като част от международната, получавайки в отделни случаи подкрепа от общините по места. Държавата обаче – представлявана от Министерството на културата, оставаше сякаш встрани от този процес.
Първата забележима нейна подкрепа за съвременното българско изкуство бе финансирането и организирането на националното участие във Венецианското биенале през 2019-а. И докато опасенията бяха, че това ще бъде единичен епизод без продължение в бъдещето, първият локдаун през 2020 заради пандемията и примерът на други страни в подкрепата за културата – като много важен и силно засегнат сектор – даде тласък на такива инициативи и у нас.
За програмите на МК в подкрепа на съвременното изкуство разказва Владия Михайлова в „Музей в ефира“.
Обиколката ни завършва в морската столица, където Държавна опера Варна представя най-новия си проект – "Оперни тайни". Инициативата стартира утре, 22 февруари, и е разработена за срок от една година . Проектът е насочен към най-младата публика на възраст от 6 до 14 години . Операта ще отвори вратите си за малките зрители, като ги поведе зад..
Пловдивската опера отправя необичайна покана към жителите на града – "Дари стария си велосипед, за да стане част от сценографията на мюзикъла "Коса"!". Идеята идва от постановъчния екип на премиерния спектакъл – режисьорът Веселка Кунчева и сценографът Мариета Голомехова. Двете творци работят върху визия, която да улови духа на свободата и..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на събитието е "За корените на европейската цивилизация. Стара Загора – град на 8000 години". Участниците ще имат възможност да се докоснат до дълбините на миналото и да разберат повече за..
В Литературния клуб на Столична библиотека в поредицата "Разказвач на месеца" на 24 февруари 2025 г. от 18:30 ч. ще гостува Яница Радева. Водеща на вечерта ще бъде гл. ас. д-р Кристина Йорданова от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Двете ще разговарят с публиката за белетристичното творчество на писателката. Впрочем тя пише проза, но и..
Пламен Антов е писател, пътешественик, литературен теоретик и историк, който следи отблизо процесите в съвременната българска литература. Като писател, той работи в различни жанрове – проза, поезия, пътеписи. Новият му сборник с разкази се нарича "Нагоре по реката назад " . В рецензията си за книгата Антония Апостолова я определя така:..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg