Песни за тъга и радост

Роднина на дъжда

Далеч от делничния бит,

далеч от думи неразбрани,

шосето като черен бинт

превързва тихите ми рани.

Един разлюшкан автобус

извън мъглата ме извежда

и слизам на завоя пуст,

повикан от една надежда.

Той може би ще разбере

защо се лутам без причина –

дъждът, роднина на море,

на горди облаци роднина.

Аз също искам да летя,

а все на дребно се пилея –

между небето и пръстта,

загледан в делника живея.

Нагазвам в меката трева,

ръце размахвам сред простора…

И уж към себе си вървя,

а хора търся, други хора.

стихове: Георги Константинов, музика: Момчил Колев

изпълнение: Добрин Досев

Песента е създадена през 2020 година и е част от проекта „Пеещи артисти“, с автор и продуцент Игор Марковски.

Като събирателна песен в срещата звучи „Те не могат да ми го отнемат“ – това е и основна фраза в мелодията They Can’t Take That Away From Me. Чуваме я с аранжимент на Дейвид Пак, направен 50 години след като песента се появява на света, през 1937-а. Автори са Джордж и Айра Гершуин. „Те не могат да ми го отнемат“ е лайтмотив в последния филм, в който Фред Астър и Джинджър Роджърс участват заедно и играят семейна двойка. В песенния текст Линда (героинята на Дж. Роджърс) казва на Фред Астър нещата, които ще ѝ липсват: „начинът, по който носиш шапката си, начинът, по който пийваш /сръбваш!/ чай“, „начинът, по който държиш ножа си, начинът, по който танцувахме до три сутринта“, „начинът, по който промени живота ми“. И след всеки ред следва фразата: „Не, не! Те не могат да ми го отнемат“, с други думи: никой не може да ми отнеме всичко това. Песен за спомена, за смесени тъга и радост. Или както Сенека е изрекъл: „Радостите и тъгите са гвоздеи, които скърпват душата с тялото“. Струва си понякога да го припомним.

На вашето внимание – и изпълнения на Андреас Алеман, Найна Кунду и Скот Кинси, Брус Хорнсби, „Ролингстоунс“, Кросби, Стилс енд Неш, Тейлър Суифт и „Дикси Чикс“, Кърк Франклин и неговия госпъл хор… Добре дошли сте.