Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Дневникът на Ане Франк

В рубриката „Радиоколекция“ всяка делнична вечер от 21.20 часа

Ане Франк
Снимка: Wikimedia

От юли 1942 до август 1944 г. тринайсетгодишната Ане Франк, семейството ѝ и още четирима техни близки прекарват укрити след нацистката окупация в „Задната къща“ – скривалище в центъра на Амстердам. За тези две години никой от осмината обитатели на скривалището не излиза на улицата. Прозорците се отварят само нощем, и то за малко, всички се хранят заедно, готвят заедно еднообразната си, все по-оскъдна храна, четат заедно, слушат заедно радио, жизнено пространство, удобства, дрехи за никого не достигат. Принудителният затвор е клаустрофобичен, всеки има нужда от усамотение, разведряване, движение, разхождане, общуване с други хора. Дневникът на това тринайсетгодишно дете, което от ден на ден пред очите ни се превръща в пораснало момиче, е един от най-разтърсващите документи за Холокоста, за зверството на Втората световна война.

Две неща за мен се оказаха особено поразяващи в свидетелството на Ане. Първото е – как духът е предопределен априори да се бори и да надмогва материалното. Да преодолява ежедневната раздразнителност от тягостния бит, неизбежна и натрапчива при фрапиращата липса на жизнено пространство, на лична територия. Да преодолява недостатъците на околните, да не ги осъжда, да продължава да ги търпи и обича. Духът да обръща погледа на Ане и към самата нея, да я кара да търси и в себе си вина за неминуемите сблъсъци с околните. И второто – духът на Ане не само да надмогва трудните условия, но и да тържествува, да има съзнание за себе си. Малко преди един от близките на баща ѝ да предаде укриващите се обитатели и те да бъдат задържани и депортирани с последния влак към лагерите на смъртта, Ане пише: „…Сама съм си съдник на всичко и непрекъснато си припомням татковите думи: „Всяко дете трябва да се възпитава само“.

Родителите могат да дават единствено съвети или полезни напътствия, но формирането на характера е в собствените ни ръце. Освен това съм и извънредно жизнена, винаги се чувствам така силна и дейна, така свободна и млада! Когато го забелязах за първи път, се зарадвах, защото си казах, че няма да се превия под ударите, които всеки от нас неизменно ще понесе“.

Този дневник ни е особено полезен днес, в дните на ограничителните мерки, на маските, на социалното дистанциране. Дали ще имаме духовните сили на това момиче? Дали и днес то ще ни предава от своята жизнена енергия и оптимизъм? Или ние отново ще се обърнем към матрицата на своето вечно българско мрънкане и оплакване от всички и всичко?

Това зависи поотделно от всеки един от нас.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Екип „Драматургични форми“ обявява конкурс за детска радиопиеса

По повод 50-годишния юбилей на програма „Христо Ботев“ екип „Драматургични форми“ обявява конкурс за нова оригинална радиопиеса за деца. Пиесите трябва да са непубликувани и неиграни , с големина до 15 стандартни страници . Краен срок на изпращане: 30 юни 2021 г. Резултатите ще бъдат обявени до 1 септември 2021 г. Пиесите..

обновено на 07.01.21 в 09:48
Джеймс Баучер

Поклон пред Джеймс Баучер

Пиесата на Петър Увалиев „Гробът в Рила“, с главен герой Джеймс Баучер може да слушате в неделя, 20 декември, от 16 часа в рубриката „Неделен радиотеатър“ . Постановката е посветена на 100-годишнината от кончината на Джеймс Баучер и 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Република Ирландия и България. Ирландецът с българско..

публикувано на 18.12.20 в 11:56

Пиеса за последиците от т.нар. „Възродителен процес"

Пиесата на Силвия Чолева „Името, твоето име“ е по един от разказите ѝ в сборника „Гошко“, излязъл през 2013 година. Това е монолог на една самотна възрастна жена, която си припомня изживяния си вече живот. Припомня си едно момче, в което е била влюбена като млада, но за което не е успяла да се омъжи, тъй като то е заминало внезапно. Тя е преживяла..

публикувано на 04.12.20 в 10:44
Актьорът Валентин Ганев по време на записа във Второ студио на БНР на част от сборника „Спасени думи“ – избрани творби на поети от Рада Александрова.

28 вечери с български поети, избрани от Рада Александрова

Този проект представя поредица от български поети, родени през 40-те и 50-те години на ХХ век. Основна част от живота и творчеството им премина по времето на тоталитаризма. Имената на някои от тях бяха забелязани от тогавашната литературна критика и от четящата публика, а други – не. Трябва да се отбележи, че в групата на поетите, родени през..

публикувано на 30.11.20 в 08:00

Капаните на непростеното

Веркор е псевдоним на френския писател Жан Марсел Брюлер. Роден е през 1902 г. в Париж. Въпреки че получава инженерно образование, той избира пътя на художник-илюстратор и белетрист. До Втората световна война сътрудничи на редица списания с илюстрации и карикатури на злободневни теми. В началото на войната е мобилизиран. Участва активно и във Френската..

публикувано на 27.11.20 в 13:14