Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Дневникът на Ане Франк

В рубриката „Радиоколекция“ всяка делнична вечер от 21.20 часа

Ане Франк
Снимка: Wikimedia

От юли 1942 до август 1944 г. тринайсетгодишната Ане Франк, семейството ѝ и още четирима техни близки прекарват укрити след нацистката окупация в „Задната къща“ – скривалище в центъра на Амстердам. За тези две години никой от осмината обитатели на скривалището не излиза на улицата. Прозорците се отварят само нощем, и то за малко, всички се хранят заедно, готвят заедно еднообразната си, все по-оскъдна храна, четат заедно, слушат заедно радио, жизнено пространство, удобства, дрехи за никого не достигат. Принудителният затвор е клаустрофобичен, всеки има нужда от усамотение, разведряване, движение, разхождане, общуване с други хора. Дневникът на това тринайсетгодишно дете, което от ден на ден пред очите ни се превръща в пораснало момиче, е един от най-разтърсващите документи за Холокоста, за зверството на Втората световна война.

Две неща за мен се оказаха особено поразяващи в свидетелството на Ане. Първото е – как духът е предопределен априори да се бори и да надмогва материалното. Да преодолява ежедневната раздразнителност от тягостния бит, неизбежна и натрапчива при фрапиращата липса на жизнено пространство, на лична територия. Да преодолява недостатъците на околните, да не ги осъжда, да продължава да ги търпи и обича. Духът да обръща погледа на Ане и към самата нея, да я кара да търси и в себе си вина за неминуемите сблъсъци с околните. И второто – духът на Ане не само да надмогва трудните условия, но и да тържествува, да има съзнание за себе си. Малко преди един от близките на баща ѝ да предаде укриващите се обитатели и те да бъдат задържани и депортирани с последния влак към лагерите на смъртта, Ане пише: „…Сама съм си съдник на всичко и непрекъснато си припомням татковите думи: „Всяко дете трябва да се възпитава само“.

Родителите могат да дават единствено съвети или полезни напътствия, но формирането на характера е в собствените ни ръце. Освен това съм и извънредно жизнена, винаги се чувствам така силна и дейна, така свободна и млада! Когато го забелязах за първи път, се зарадвах, защото си казах, че няма да се превия под ударите, които всеки от нас неизменно ще понесе“.

Този дневник ни е особено полезен днес, в дните на ограничителните мерки, на маските, на социалното дистанциране. Дали ще имаме духовните сили на това момиче? Дали и днес то ще ни предава от своята жизнена енергия и оптимизъм? Или ние отново ще се обърнем към матрицата на своето вечно българско мрънкане и оплакване от всички и всичко?

Това зависи поотделно от всеки един от нас.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Четири радиопиеси за духа на Великден

Радиотеатърът ви предлага да чуете четири извънредни излъчвания на радиопиеси, духовно свързани с големия християнски празник Великден. 30 април – „Разбойникът Варава“ от Стефан Гечев Известно е, че разбойникът Варава е бил освободен в чест на празника Песах и на неговото място на кръста Иисус Христос принася своята саможертва заради спасението..

публикувано на 29.04.21 в 13:56
Хенрик Ибсен, 1898 г.

Куклен дом в ефира

В рубриката „Радиотеатър след полунощ“ на 25 април ще чуете радиопостановката на шедьовъра на Хенрих Ибсен „Куклен дом“. Пиесата е написана в края на 19 век, посрещната е както с възторг, така и с остри нападки, дори с клевети срещу автора, тъй като изследва и скандализира викторианския семеен морал. Всяко предизвикателство към него се е считало за..

публикувано на 23.04.21 в 10:56

Три жени през погледа на Ина Божидарова

Женски чувства и несигурност. Близост и самота. Три поколения жени, обвързани от кръвта и раздалечени от опитите си за истинска връзка. Трагични загуби и тежки обвинения. Незададени въпроси и неполучени отговори. Три жени в клетката на грижата една за друга, в клетката на страховете си. И трите, по различен начин стигнали до точката на истината, че преди..

публикувано на 16.04.21 в 11:41

In Memoriam: Татяна Лолова

„Много е хубаво да те обичат. Има и такива, които не ме обичат, но аз тях не ги познавам, те не ми се обаждат и така остават анонимни. Тези, които ме обичат, ги познавам по лицата. Те стават красиви. Независимо какви черти им е дала природата, те стават красиви, защото добрата енергия и усмивката правят лицето хубаво”, казваше Татяна Лолова. Напусна..

публикувано на 23.03.21 в 13:34
Пер Улув Енквист на 18-ия Международен фестивал на книгата в Будапеща, Унгария на 14 април 2011 г.

„Нощта на трибадите“ от Пер Улуф Енквист

Пер Улув Енквист е шведски драматург, романист, публицист, едно от най-значимите имена в скандинавската литература, оказало влияние в нейното развитие. Той почина миналата година на 85 годишна възраст след дълго боледуване. Известен е най-вече с романите си „Посещението на придворния лекар“, донесъл му много награди, преведен и на български, „Петата..

публикувано на 20.03.21 в 08:15