Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сурва в гр. Батановци и тъмните сили на дъжда и водата

Снимка: БГНЕС

Обредното маскиране по българските земи идва от дълбоката древност и е живо до днес – техните изпълнители, най-често мъже се наричат и сурвакари, и кукери, и бабугери и как ли още не в различните краища.

Вечерта на 13 януари сурвакарите излизат в центъра на селището, палят огньове, играят около тях, закачат се с множеството, гостуват на съседни села, посрещат други маскарадни групи, всички заедно играят хоро и се веселят. Рано сутринта на 14 януари, маскираните се събират отново, за да обходят селото.

Особено място сред традиционните маскарадни игри заема празникът Сурва в Западна България – Пернишко, Кюстендилско и други региони. Той се изпълнява всяка година на 13 и 14 януари – народната Нова година (Васильовден по стария календарен стил). За тях Сурва е най-обичаният празник в годината. Основното ядро в него е гоненето на тъмните зли сили със страшни костюми, маски, звуци от звънци и ритуални танци.

Всяка година този древен ритуал и страховитите маски изпълват ежедневието дори и на най-съвременните българи от тези земи, макар в последните времена дори и те не успяха да се преборят с „чумата на 21 век“ – коронавируса.

Традицията в някои селища можеше да бъде спазена и тази година при много по-скромни тържества, ако не се беше появила и една друга зла сила – наводняването на части от Западна България от дъждовете и изпускането на някои язовири… Това остави в последните няколко дни под вода много селища около София, и около Перник. 

Кметът на гр. Батановци Радослав Петров през последните дни не мисли за празника Сурва, макар че освен градоначалник, той е и бюлакбашия на сурвакарската група, т. е. нещо като ръководител на тържествата. Той е доста напрегнат, тъй като водата в Батановци тече като река и е наводнила не само някои къщи, но цели махали. В града няма никакъв повод за празник, напротив, всички са много разтревожени от водното бедствие, а някои граждани и две по-далечни махали е трябвало да бъдат евакуирани. И затова според г-н Петров не са виновни тъмните сили през зимата, а по-скоро невниманието на хората, специалистите и държавата. Защото разливането на водите не е само част от природата, а и част от човешката небрежност.

И все пак… хората от Батановци, а и от други селища в околността чакат цяла година за празника Сурва и независимо от тревожните времена ще отбележат Сурва по най-скромния начин.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Виртуални игри: Наистина ли са вредни?

В рубриката "Време за наука“ на предаването "Нашият ден" Никола Кереков подчерта някои неочаквани ползи от компютърните игри, като постави в центъра на вниманието си широкия спектър от аспекти, които обхваща тази индустрия. Подчертавайки, че гейминг индустрията е истински мастодонт, Кереков изтъква значителните печалби, които тя генерира...

обновено на 23.04.24 в 13:24

Стоян Ставру: Близостта до човека формира мнението за правата на даден вид животно

Нашият вид Homo sapiens има невероятно влияние върху биомасата на планетата. При това, докато човешката популация съставлява само 0,01% от общата биомаса на Земята, е впечатляващо как той е оказал толкова голямо влияние върху екосистемата. Според последните изследвания, водени от международни научни екипи, човешкият вид е причинил значително..

обновено на 23.04.24 в 12:27
Александър Кашъмов

Свободата на словото и достъпът до информация – какво е новото?

Световният ден на книгата и авторското право е повод за сериозно размисляне за свободата на словото и достъпа до информация . В ефира на "Нашият ден" гостува адв. Александър Кашъмов, чийто ангажимент по отношение на правата на човека и свободата на изразяване е безспорен. Кашъмов подчертава значението на свободния достъп до информация за..

обновено на 23.04.24 в 11:08

Антон Митов представя: българския диджей Dr. Feelgroove

Dr. Feelgroove (д-р Фийлгрув) е диджей и продуцент. Той започва да миксира музика през 1993 г. и от тогава тя играе ключова роля в живота му, а партитата в клубове и работата в студио са неговата сцена за изява. Антон Митов за по-кратко и по-пряко преминава през Мианмар, Индия и Куба, за да попита своя гост може ли диджейството, освен да забавлява,..

публикувано на 23.04.24 в 10:03

Конкурсът "Граждански будилник" – среща между екоактивизма и изкуството

Според тревожните данни днес над 55% от хората на планетата живеят в  градове, като превръщат градската среда в основен свой хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване и липсата на устойчиви решения природата в градовете все повече остава на заден план,..

публикувано на 23.04.24 в 09:18