Обредното маскиране по българските земи идва от дълбоката древност и е живо до днес – техните изпълнители, най-често мъже се наричат и сурвакари, и кукери, и бабугери и как ли още не в различните краища.
Вечерта на 13 януари сурвакарите излизат в центъра на селището, палят огньове, играят около тях, закачат се с множеството, гостуват на съседни села, посрещат други маскарадни групи, всички заедно играят хоро и се веселят. Рано сутринта на 14 януари, маскираните се събират отново, за да обходят селото.
Особено място сред традиционните маскарадни игри заема празникът Сурва в Западна България – Пернишко, Кюстендилско и други региони. Той се изпълнява всяка година на 13 и 14 януари – народната Нова година (Васильовден по стария календарен стил). За тях Сурва е най-обичаният празник в годината. Основното ядро в него е гоненето на тъмните зли сили със страшни костюми, маски, звуци от звънци и ритуални танци.
Всяка година този древен ритуал и страховитите маски изпълват ежедневието дори и на най-съвременните българи от тези земи, макар в последните времена дори и те не успяха да се преборят с „чумата на 21 век“ – коронавируса.
Традицията в някои селища можеше да бъде спазена и тази година при много по-скромни тържества, ако не се беше появила и една друга зла сила – наводняването на части от Западна България от дъждовете и изпускането на някои язовири… Това остави в последните няколко дни под вода много селища около София, и около Перник.
Кметът на гр. Батановци Радослав Петров през последните дни не мисли за празника Сурва, макар че освен градоначалник, той е и бюлакбашия на сурвакарската група, т. е. нещо като ръководител на тържествата. Той е доста напрегнат, тъй като водата в Батановци тече като река и е наводнила не само някои къщи, но цели махали. В града няма никакъв повод за празник, напротив, всички са много разтревожени от водното бедствие, а някои граждани и две по-далечни махали е трябвало да бъдат евакуирани. И затова според г-н Петров не са виновни тъмните сили през зимата, а по-скоро невниманието на хората, специалистите и държавата. Защото разливането на водите не е само част от природата, а и част от човешката небрежност.
И все пак… хората от Батановци, а и от други селища в околността чакат цяла година за празника Сурва и независимо от тревожните времена ще отбележат Сурва по най-скромния начин.
Какво е бъдещето на достъпа с въжени линии до Витоша? Какво се предвижда, какво може да бъде променено и с какво може да бъде улеснен достъпът до планината? За съжаление ангажименти на главния архитект на Столична община не му позволиха да участва в разговора в предаването "Нашият ден". Добре е, а може би е задължително да има гледната точка на местната..
Софийските адвокати поискаха увеличаване на нормативно признатите разходи за всички български адвокати от 25% на 40%. Крайният срок парламентът и правителството да им отговорят е 22 януари. Ако в този срок не бъдат предприети конкретни мерки, адвокатите ще преминат към ефективни протестни действия. Адв. Ивайло Данов, председател на Софийската..
Проучването на "Галъп интернешънъл" за електоралните нагласи и посланията от брифинга на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса. Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които имат изгледи да са в Народното събрание, като за две от тях кампанията ще е решаваща. Това показват данни от независимо представително за пълнолетното население..
По време на пандемия фитнес залите са затворени и много хора тренират навън. Спортът по време на пандемия – полезно или опасно занимание е? Какви са задължителните неща, които трябва да се знаят за тренировка навън през зимата? Какви са ползите? За какво трябва да се внимава? Как трябва да бъдем облечени? Тренировките през зимата изискват повече..
През 1905 г. на 22 януари е приет Законът за защита на женския и детския труд и по този начин се поставя началото на трудовото законодателство в България. В действителност през 19 в. у нас не е имало никакво трудово законодателство, не са приемани закони, свързани със заплатите на работниците, продължителността на работния ден или почивката им – в..
„Гласът на времето“ е новото коментарно предаване за култура, история и философия на програма „Христо Ботев“ на БНР. То ще се излъчва всяка неделя от 9.30..
Какво е бъдещето на достъпа с въжени линии до Витоша? Какво се предвижда, какво може да бъде променено и с какво може да бъде улеснен достъпът до планината?..
Предшественикът на днешните калкулатори, изобретен преди няколко хилядолетия, отново се връща в живота ни усъвършенстван и с нови функции. Сметалото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg