Днес, повече от всякога, се обръщаме към науката и търсим решения, свързани не само с кризата, причинена от Covid-19, но и с още по-всеобхватната и застрашителна климатична криза.
Учените търсят по-екологични и щадящи околната среда, както и работната сила, начини за производство на енергия.
Такъв проект е „Oxymet – екологична батерия магнезий-въздух за индустриално приложение“. За да произвежда ток на батерията са ѝ нужни магнезий, въздух и солена вода. Според учените този тип батерии са безопасни, а вложените в тях суровини са евтини, защото магнезият е 1000 пъти по-разпространен в земната кора. Той е безвреден за околната среда. Същевременно с това батерията магнезий-въздух е и изключително безопасна за използване.
„Батерията има приложение в електрическия морски (речен) транспорт, водни (подводни) дронове и водолазно оборудване“, обясняват от Института по електрохимия и енергийни системи към БАН.
Но не само, ако сте любители на дивото къмпингуване, например, с подобна батерия, бихте могли да зареждате фенерите, лампите, телефона, лаптопа, фотоапарата си, като същевременно не замърсявате околната среда.
Авторът на проекта д-р Илиян Попов е един от двамата носители на наградата „Предприемач в науката“ за 2020 година. Той е главен асистент в Института по електрохимия и енергийни системи при БАН, доктор по Електрохимия и химични източници на ток, магистър по Електрохимия и защита от корозия, инженер-химик, завършил ХТМУ.
Със средствата от наградата на фондация „Карол Знание“ д-р Попов закупува 3D принтер и вече изработва първите експериментални клетки метал-въздух. 3D принтирането позволява да се замени дългия и скъпо струващ конвенционален процес на разработка и проектиране на новото изделие.
Половината човечество удивено наблюдаваше кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance), който изпрати впечатляващи снимки от червената планета, за първи път в историята се чу звукът на марсианския вятър и като в драматичен филм се наблюдаваха реакциите на екипа на НАСА, който водеше операцията. Другата половина от света вдигна рамене и..
Българин откри нова екзопланета със скалиста повърхност. Д-р Трифон Трифонов е астроном в института “Макс Планк“ в Хайделберг. “Макар ние да откриваме много екзопланети, в последните 25 години сме открили над 4600. Специално Gliese486b има почти перфектните физически и орбитални характеристики, за да търсим атмосфера около скалисти..
Как текстовете на народните творби разказват историята ни. Между пълното отричане на достоверността им и буквалното приемане на разказа търсим „златната среда“. Разчитането на фолклора може да е успешно, ако се подходи внимателно, стъпка по стъпка, така, както се изучава нов език. За да се отличат пластовете, насложени от времето,..
19 век е време на разцвет на националните музикални школи, на романтично упование във фолклора като носител на национално идентичното, на етични и естетически критерии в музиката. В това отношение Антонин Дворжак продължава пътя на другата национална икона – Бедржих Сметана. Голям творец, той поставя националния идиом в контекста на..
Кога за пръв път 3 март е обявен за празник – официален, а сетне и национален, какво реално се е случило на тази дата? В празничното издание в разговора с проф. Петко Ст. Петков и историка Янко Гочев се търсят отговорите на тези въпроси, става дума и за митологемите от Сан Стефано. Останалото време в предаването е посветено на Илия..
Храната продължава да е огромен проблем за хората, но по друг начин. 4 март е Световен ден за борба със затлъстяването, което и в България се..
Европейската прокуратура е поискала допълнителна информация за част от българските кандидати за европейски делегирани прокурори , съобщават за БНР от..
Българин откри нова екзопланета със скалиста повърхност. Д-р Трифон Трифонов е астроном в института “Макс Планк“ в Хайделберг. “Макар ние да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg