Oxymet – екологична батерия магнезий-въздух

Д-р Илиян Попов
Снимка: karollknowledge.bg

Днес, повече от всякога, се обръщаме към науката и търсим решения, свързани не само с кризата, причинена от Covid-19, но и с още по-всеобхватната и застрашителна климатична криза.

Учените търсят по-екологични и щадящи околната среда, както и работната сила, начини за производство на енергия.

Такъв проект е „Oxymet – екологична батерия магнезий-въздух за индустриално приложение“. За да произвежда ток на батерията са ѝ нужни магнезий, въздух и солена вода. Според учените този тип батерии са безопасни, а вложените в тях суровини са евтини, защото магнезият е 1000 пъти по-разпространен в земната кора. Той е безвреден за околната среда. Същевременно с това батерията магнезий-въздух е и изключително безопасна за използване.

„Батерията има приложение в електрическия морски (речен) транспорт, водни (подводни) дронове и водолазно оборудване“, обясняват от Института по електрохимия и енергийни системи към БАН.

Но не само, ако сте любители на дивото къмпингуване, например, с подобна батерия, бихте могли да зареждате фенерите, лампите, телефона, лаптопа, фотоапарата си, като същевременно не замърсявате околната среда.

Авторът на проекта д-р Илиян Попов е един от двамата носители на наградата „Предприемач в науката“ за 2020 година. Той е главен асистент в Института по електрохимия и енергийни системи при БАН, доктор по Електрохимия и химични източници на ток, магистър по Електрохимия и защита от корозия, инженер-химик, завършил ХТМУ.

Със средствата от наградата на фондация „Карол Знание“ д-р Попов закупува 3D принтер и вече изработва първите експериментални клетки метал-въздух. 3D принтирането позволява да се замени дългия и скъпо струващ конвенционален процес на разработка и проектиране на новото изделие.

Проектът се базира на работи на проф. д-р Илия Илиев и доц. д-р Анастасия Каишева, които през 70-те години на ХХ век в ЦЛЕХИТ(сега ИЕЕС) при БАН разработват оригинална технология за производство на газодифузионни електроди за батерии метал-въздух. Понастоящем младият учен работи върху усъвършенстване на този тип батерии заедно с доц. д-р Ренета Букурещлиева, гл.ас. д-р Йовка Милушева, инж. Крум Банов от ИЕЕС-БАН и с помощта на г-жа Десислава Бонева, д-р Ирина Гочева и инж. Патрик Гугенбергер.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance)

Марсианските хроники на „Постоянство“

Половината човечество удивено наблюдаваше кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance), който изпрати впечатляващи снимки от червената планета, за първи път в историята се чу звукът на марсианския вятър и като в драматичен филм се наблюдаваха реакциите на екипа на НАСА, който водеше операцията. Другата половина от света вдигна рамене и..

публикувано на 05.03.21 в 09:09
Илюстративна снимка

Българин откри нова екзопланета

Българин откри нова екзопланета със скалиста повърхност. Д-р Трифон Трифонов е астроном в института “Макс Планк“ в Хайделберг. “Макар ние да откриваме много екзопланети, в последните 25 години сме открили над 4600. Специално Gliese486b има почти перфектните физически и орбитални характеристики, за да търсим атмосфера около скалисти..

публикувано на 05.03.21 в 08:53
Ваня Монева хор

Историята в народните песни

Как текстовете на народните творби разказват историята ни. Между пълното отричане на достоверността им и буквалното приемане на разказа търсим „златната среда“. Разчитането на фолклора може да е успешно, ако се подходи внимателно, стъпка по стъпка, така, както се изучава нов език. За да се отличат пластовете, насложени от времето,..

публикувано на 04.03.21 в 12:06
Добри Христов и  Антонин Дворжак

Вокални миниатюри от Антонин Дворжак и Добри Христов

19 век е време на разцвет на националните музикални школи, на романтично упование във фолклора като носител на национално идентичното, на етични и естетически критерии в музиката. В това отношение Антонин Дворжак продължава пътя на другата национална икона – Бедржих Сметана. Голям творец, той поставя националния идиом в контекста на..

публикувано на 04.03.21 в 09:30
Ильо Войвода (снимка от Анастас Карастоянов, Белград, 1867 г.)

Премълчаната история на Ильо войвода

Кога за пръв път 3 март е обявен за празник – официален, а сетне и национален, какво реално се е случило на тази дата? В празничното издание в разговора с проф. Петко Ст. Петков и историка Янко Гочев се търсят отговорите на тези въпроси, става дума и за митологемите от Сан Стефано. Останалото време в предаването е посветено на Илия..

публикувано на 03.03.21 в 17:23