Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Oxymet – екологична батерия магнезий-въздух

Д-р Илиян Попов
Снимка: karollknowledge.bg

Днес, повече от всякога, се обръщаме към науката и търсим решения, свързани не само с кризата, причинена от Covid-19, но и с още по-всеобхватната и застрашителна климатична криза.

Учените търсят по-екологични и щадящи околната среда, както и работната сила, начини за производство на енергия.

Такъв проект е „Oxymet – екологична батерия магнезий-въздух за индустриално приложение“. За да произвежда ток на батерията са ѝ нужни магнезий, въздух и солена вода. Според учените този тип батерии са безопасни, а вложените в тях суровини са евтини, защото магнезият е 1000 пъти по-разпространен в земната кора. Той е безвреден за околната среда. Същевременно с това батерията магнезий-въздух е и изключително безопасна за използване.

„Батерията има приложение в електрическия морски (речен) транспорт, водни (подводни) дронове и водолазно оборудване“, обясняват от Института по електрохимия и енергийни системи към БАН.

Но не само, ако сте любители на дивото къмпингуване, например, с подобна батерия, бихте могли да зареждате фенерите, лампите, телефона, лаптопа, фотоапарата си, като същевременно не замърсявате околната среда.

Авторът на проекта д-р Илиян Попов е един от двамата носители на наградата „Предприемач в науката“ за 2020 година. Той е главен асистент в Института по електрохимия и енергийни системи при БАН, доктор по Електрохимия и химични източници на ток, магистър по Електрохимия и защита от корозия, инженер-химик, завършил ХТМУ.

Със средствата от наградата на фондация „Карол Знание“ д-р Попов закупува 3D принтер и вече изработва първите експериментални клетки метал-въздух. 3D принтирането позволява да се замени дългия и скъпо струващ конвенционален процес на разработка и проектиране на новото изделие.

Проектът се базира на работи на проф. д-р Илия Илиев и доц. д-р Анастасия Каишева, които през 70-те години на ХХ век в ЦЛЕХИТ(сега ИЕЕС) при БАН разработват оригинална технология за производство на газодифузионни електроди за батерии метал-въздух. Понастоящем младият учен работи върху усъвършенстване на този тип батерии заедно с доц. д-р Ренета Букурещлиева, гл.ас. д-р Йовка Милушева, инж. Крум Банов от ИЕЕС-БАН и с помощта на г-жа Десислава Бонева, д-р Ирина Гочева и инж. Патрик Гугенбергер.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Емир Филипович

Кирилицата е знак за идентичност в Средновековна Босна

"От края на XII век почти цялата писмена комуникация в Босна се е водила на кирилица и това е било важно, защото Босна от север и запад е била обградена от страни, в които се е използвал латински език и азбука... В Босна през Късното средновековие повечето от литургичните и църковни текстове, но също и светски четива са написани на кирилица. Това е..

публикувано на 31.08.24 в 09:25

Български младежи задават въпроси на тайконавтите

До 30-и септември се събират въпроси на български ученици и студенти, на възраст от 8 до 22 години за предстоящия "Разговор с тайконавти". Въпросите трябва да са свързани с космическите изследвания и научни открития, и могат да бъдат задавани на български, китайски или английски език. Експерти от БАН и представители на Китайското посолство ще..

публикувано на 30.08.24 в 16:50
Теотиуакан

Защо пирамидата на маите в Чечен Ица стана едно от седемте чудеса на света, а не Теотиуакан

Защо пирамидата на маите в Чечен Ица стана едно от седемте чудеса на света, а не пирамидите в Теотиуакан край Мексико сити? Този въпрос гложди туриста, колчем опита да обеме с поглед необятния наниз от храмове, храмчета и пирамидки на 48 км от мексиканската столица. Отговорът е ясен – не мащабността, а почти компютърната астрологична точност..

публикувано на 30.08.24 в 15:43

Образци на котленски килими грейнаха като стенописи в Котел

Още три стенописа с мотиви от котленски килими украсиха фасади на сгради в Котел. Те са от серията класически образци на Котленската килимарска школа с имена "Фучилà", "Сурвакниците" и "Динени кори". Стенописите са на фасадите на средно училище "Георги Ст. Раковски" и на Общинския медицински център в Котел по проект "Повишаване на атрактивността и..

публикувано на 29.08.24 в 16:20

Борис Илиев: Истинските проблеми на образованието са болезнени

Бързо приетата в началото на август от народните представители поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняваща пропагандата, популяризирането и подстрекаването към идеи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация, предизвика (очаквано) остра реакция, крайни мнения, обвинения, дълги обяснения, аргументиране, манипулативни..

публикувано на 29.08.24 в 12:40