Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Зоран Станков

Сърдечно-съдови изменения след прекаран Covid-19

Снимката е илюстративна
Снимка: Pixabay

Какви са последиците от Covid-19 за системите в нашия организъм? Все повече данни се събират. Оценка на сърдечно-съдовата система при пациенти след преболедуван Covid-19 прави в "Нашият ден" интервенционалният кардиолог д-р Зоран Станков, от екипа на проф. Иво Петров. 

База за оценката

"С увеличаване на броя на пациентите, прекарали Covid-19, след втората вълна значително нараства. Аз лично дневно преглеждам по 5-6 човека след Covid инфекция. Основните проблеми, споделени от пациентите, са: липса на задоволителен функционален капацитет (т.е. задухът персистира, както и лесната умора); от страна на сърдечно-съдовата система най-честото оплакване е сърцебиене – около 80%, което е доста симптоматично. При направените допълнителни изследвания (ехокардиография) на пациенти с прекаран Covid перикардните изливи са доста по-редки (аз лично съм засекъл 4 от близо 200 пациенти), а пък миокардитите, което е най-сериозното усложнение на сърдечно-съдовата система, към момента доказан миокардит след прекаран Covid имаме само при един пациент. Това е добра новина. 

Когато говорим за големите съдове, усложненията са доста по-чести. Лекували сме пациенти, които имат запушване на вени (доста често). Изследвания от Испания описват около 20% белодробен тромбоемболизъм като усложнение след Covid. Такива пациенти лекуваме поне по 5 на седмица. Да не забравяме и артериалните тромбози – за последния месец – 6 пациенти, които сме лекували от периферни емболии (най-често на горни крайници). Все още няма достатъчно база данни, за да разберем защо точно така се получава."

Сравнение с други прекарани вирусни инфекции

"Аз разделям нещата на две групи – увреда директно на сърцето и тромбози на периферните съдове с техните усложнения. Първата група са много редки, за щастие, сравнени с другите вирусни инфекции. Втората група, за съжаление, (тромбозите на вените и артериите) е много по-честа при Covid. Тук говорим за съвсем различен механизъм – не както при другите вирусни инфекции – възпаление на самата плака, а емболии и тромбози, които са на места даже при хора, които нямат атеросклероза. Механизмът е съвсем различен и честотата е по-голяма."

Групи с по-голям риск от усложнения

"Тук групите не можем да ги определим. Затова при пациенти със среднотежко и тежко изкарана инфекция е много важно по-продължителното антитромботично лечение – приемането на антикоагуланти за по-дълъг период от време. Испанците препоръчват до 45 дни да се приемат антикоагуланти, което и аз препоръчвам на моите пациенти."

Необходим набор от изследвания

"При нас правим изследвания на: пълна кръвна картина, нива на Д-димер, маркери на възпаление, нива на фибриноген, електрокардиограма, за да установим дали има ритъмно-проводни нарушения и синусови тахикардии, най-чести при тези пациенти. Профилактиката на сърдечно-съдовия преглед приключва с ехокардиография на сърцето, за да изключим миокардити и перикардни изливи. И финално – Доплер на периферните артерии и вени."

Чуйте повече в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дарислав Николов: ИИ има сериозно място в медицината, но няма как да замести емпатията

Как навлизат Изкуственият интелект и новите технологии в медицината и дали ще спечелят битката за човешкото здраве?  В последните години наблюдаваме значителен напредък в медицината благодарение на изкуствения интелект (ИИ) и новите технологии. В предаването "Време за наука" младият лекар Дарислав Николов сподели своите виждания и опит относно..

обновено на 23.07.24 в 12:38
Нина Цанева и Деница Симеонова

Деница Симеонова: За възможностите на женското лидерство в Европа

Деница Симеонова е предприемач с дългогодишен международен опит в технологичния сектор. Като народен представител и бивш председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Симеонова се фокусира върху политики в подкрепа на малкия и средния бизнес в България. Повод за разговор в "Нашият ден" е предстоящото Лятно училище по женско..

публикувано на 23.07.24 в 12:25

Илияна Йотова: Нужен е координиран подход, за да покажем значението на българистиката

Преди по-малко от месец се проведе международният форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност", инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Двудневната конференция бе организирана с подкрепата на Министерството на образованието и науката, продължавайки традицията на международния форум за кирилицата "…И ний сме дали нещо на света" от 2022 г...

обновено на 23.07.24 в 11:30
Константин Иречек

Константин Иречек, или какво не знаем за него?

На 24 юли се навършват 170 години от рождението на Константин Иречек, младият чешки учен, написал първата академична история на страната ни и допринесъл за изграждането на следосвобожденска България. Повечето от нас свързват името му най-вече с романа на Алеко Константинов "Бай Ганьо", чийто герой е той, а напоследък и с някои цитати от неговия..

публикувано на 23.07.24 в 09:16

Проф. Любомир Топалов – за Америка, през Япония и Виетнам

Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..

публикувано на 22.07.24 в 12:20