Нови записи от Първо студио на БНР

Музикалните продуценти Лили Николова и Георги Еленков избраха камерна инструментална и вокална музика записана в Първо студио на БНР, която ще има премиерата си в „Метроном“ на 21 януари от 19.30 часа.

В края на миналата година се осъществи студиен вариант на Пет миниатюри от Александър Христов – дългогодишен фолклорен специалист, посветил каузата си на запазване и развитие на традициите в българската народна музика в Разград. Като композитор, той умее да извлече най-красивото от фолклора и да го вплете в музиката си. Тя е вдъхновена и от духа на големите майстори – Панчо Владигеров, Красимир Кюркчийски, Марин Големинов, от които се е учил. Съавтор на миниатюрите е Теодосий Спасов, който ги адаптира за кавал и струнен оркестър и вплита в тях импровизационния си талант. Заглавията са: „Лазарска“, „Песен“, „Седенкарска“, „Хороводна“, „Танц“.

Изпълнение на Пет миниатюри от Александър Христов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В края на 2020 г. на 84-годишна възраст ни напусна композиторът Николай Стойков. Завършил Българската държавна консерватория (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“) с композиция при проф. Панчо Владигеров през 1971 г., Стойков специализира в Московската консерватория при Юрий Холопов, Едисон Денисов и Дмитрий Шостакович. Автор е на симфонична, камерна, хорова музика, а творчеството му претворява разнообразието в българската фолклорна музикална песенност и ритмика. В Българското национално радио беше реализиран студиен запис на неговия първи опус – вокален цикъл „Ранни песни“, създаден в периода 1966-1969 година във времето, в което е студент по композиция в София. Изпълнителите в записа са Велислава Стоянова, пиано, която от доста време изследва творчеството на Николай Стойков и защитава докторска дисертация върху неговата камерна музика, и украинската певица Олена Лапко. Дуото работи заедно от доста време, като включва в програмата си песните на Стойков на различни музикални форуми у нас и в чужбина. Ето и заглавията: „Ни лъх не дъхва над полени“ по стиховете на Пенчо Славейков, „Вода“ (или Старинна песен) по текст на Габриела Мистрал и „Топлият вятър“ по поезията на Веселин Ханчев.

„Ни лъх не дъхва над полени“ от Николай Стойков – изпълняват Велислава Стоянова (пиано) и певица Олена Лапко

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Вода“ от Николай Стойков – изпълняват Велислава Стоянова (пиано) и певица Олена Лапко

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Топлият вятър“ от Николай Стойков – изпълняват Велислава Стоянова (пиано) и певица Олена Лапко

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Композиторката Жермен Тайефер, която заедно с Дариус Мийо, Артур Онегер, Франсис Пуленк, Луи Дюрей и Жорж Орик е от така наречената група на Шесторката през първата половина на 20 век във Франция. Един кръг, който в своите естетически възгледи се противопоставя на импресионизма. Жермен Тайефер живее почти един век и създава творби във всички жанрове. Сборникът от пиеси „Малката тетрадка за арфа на Мадам Тардьо“ е написан в периода 1913-1917. Тайефер го посвещава на своята приятелка, арфистката Каролайн Луиджи Тардьо, дъщеря на диригента и композитора Александър Луиджи, помощник на прочутия преподавател по арфа в Парижката консерватория Алфонс Хаселманс. Сборникът за арфа се състои от 18 пиеси. Записани са от Илияна Селимска.

„Малката тетрадка за арфа на Мадам Тардьо“ от Жермен Тайефер – изпълнява Илияна Селимска

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Теодора Несторова е млада певица, родена в Англия и израснала в САЩ, която не за първи път представяме като изпълнител на нови записи, продуцирани от Музикалната къща на Българското национално радио. В дуо с пианистката Маргарита Илиева те реализират камерни песни от Трифон Силяновски, Цанко Цанков и Сергей Прокофиев, част от тяхна идея за концертна програма, представена пред публиката на някои от големите музикални фестивали у нас. Ефектен акцент от програмата са песните за глас и соло виолончело, за което към дуото е привлечена и Теодора Атанасова. Резултат на тази творческа колаборация е нов вокален цикъл от Борислава Танева за сопран, виолончело и пиано, поръчан специално за вокалното трио. Името на цикъла се ражда по време на записите в Първо студио на БНР, когато в кабината триото изпълнява финалния дял от първата пиеса „Очарована“ по поезията на Дора Габе, в която върху думите „Дали е сън“ е изградена пространствена картина на отдалечаващия се музикален образ, преминаващ от пеене в говор и шепот. А останалите песни в цикъла са „Ти искаше“ по стихове на Елисавета Багряна и „Привечер“ върху поезията на Блага Димитрова.

„Дали е сън“, вокален цикъл за сопран, виолончело и пиано от Борислава Танева – изпълняват Теодора Несторова, Маргарита Илиева и Теодора Атанасова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Още една творба на българска композиторка представяме - пиесата за цигулка и пиано „Да срещнеш птица“ от Албена Петрович-Врачанска. Музиката е асоциативна, нещо типично за авторския стил на композиторката, която със съвременни средства пресъздава впечетления, усещания, преживявания. В Първо студио на БНР пиесата беше записана от цигуларката Теодора Сороков и пианистката Ружа Семова.

„Да срещнеш птица“ от Албена Петрович-Врачанска – изпълняват Теодора Сороков (цигулка) и Ружа Семова (пиано)

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Новият запис на една от знаковите камерни творби за тромбон и пиано – Соната от Паул Хиндемит, създадена през 1941 година е осъществен от Атанас Карафезлиев – тромбон и пианистката Анелия Господинова. Партиите на двата инструмента са във висша степен пълноценно развити, внушаващи със силна експресия, в непрестанно редуване на контрастни образи и богата звукова палитра. Изпълнителите разкриват съдържанието на музиката със стилово разбиране и инструментално майсторство. Частите на сонатата са : Allegro moderato maestoso, Allegretto grazioso, Allegro pesante, Allegro moderato maestoso.

Соната за тромбон и пиано от Паул Хиндемит (1941), изпълнена от Атанас Карафезлиев (тромбон) и Анелия Господинова (пиано)

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Композиция на съвременния български композитор Виктор Илиев е озаглавена с многозначително „Gone to the UN-seen“, а текстовете, които са послужили за идейна основа са заети от творчеството на средновековния персийски поет и суфистки мистик Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми или просто Руми – от прозвището, което му поставят заради неговото установяване в областта Анадола, наричана „Рум“. Илиев споделя, че е впечатлен от заряда и посланията, които се съдържат в текстовете и днес, от разбиранията за време-пространство и то в толкова ранни години.

„Музиката описва полета на една душа, поела към вечността, вземайки със себе си спомените от натрупания земен опит и сливайки се в светлината“ – споделя авторът.
Композицията е посветена на всички невинни жертви, загинали в различни световни конфликти и войни. Особено актуално като насоченост тя се вписва в настоящата пандемична обстановка. Универсалните послания, които са засегнати, вероятно са причина Илиев да използва английски превод на текстовете на Руми. Във вокално-симфоничната композиция словото естествено е поверено на хора. Най-често този фактурен пласт е силабично решен, в което прозира желанието за разбираемост и пределна яснота на символистичните послания, заложени в словото на Руми. Обратно, симфоничният оркестър е в голям състав, като в него присъстват различни, добавящи специфичен колорит перкусионни инструменти. Наред с класическите ксилофон, вибрафон, маримба и глокеншпил присъстват и кротали, sand blocks, water gong и много други. Те правят оркестрацията цветна и олицетворяват вътрешния заряд и изключително многопосочните възможности за тълкуване, които думите на поета мистик носят.
Звукозаписът е осъществен в Първо студио от Симфоничния оркестър и Смесения хор на Българското национално радио, а на диригентския пулт е самият композитор.