Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Композиторът Георги Костов на 80 години

Снимка: Музей за история на радиото в България

Какво би бил един юбилей, ако не бъде отбелязан подобаващо с много музика и приятни изненади. На 22 януари 2021 г. екипът на предаването „Музикалните вечери“ има възможността първи да отбележи празника по повод 80-годишния юбилей на композитора, педагога, общественика и дългогодишен ректор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ проф. Георги Костов.

Роден на 21 януари 1941 г. в София, композиторският му талант е забелязан през 1956 г. от композитора Пенчо Стоянов. Той го представя на патриарха на българската класическа музика Панчо Владигеров, при когото Костов се дипломира със специалност „Композиция“ в Музикалната академия (тогава Българска държавна консерватория) през 1966 г.

Когато е само на 17 години (1958 г.) Георги Костов създава първото си голямо циклично произведение – Концерт за кларинет и оркестър, който е и първият български инструментален концерт за този инструмент, а творбата носи на своя автор и първото му отличие за композиция през следващата 1959 г. В следващите години Костов получава отличия за композиция и от международните конкурси в Хелзинки (1969), София (1974), Берлин (1976), Тренто (1991) и др., а през 1972 г. неговият симфоничен опус „Три диафонични танца“ е сред 10-те препоръчани творби в „Международната трибуна на композитора“ в Париж под егидата на ЮНЕСКО. Други по-значими произведения на Георги Костов в класическите жанрове са: Концерт за валдхорна, струнен оркестър и тимпани, Концертино за виола и оркестър, „Поема“ за тромпет, струнен оркестър и тимпани, Концерт за тромпет, струнен оркестър и ударни, Кончерто гросо за струнен оркестър, „Ръченица“ за духов оркестър, произведенията за симфоничен оркестър „Младежка увертюра“, „Ритмични движения“, „Антифонни диалози“, Дивертименто за джазов и симфоничен оркестър, както и музика за различни камерни ансамбли и солови клавирни творби.

Георги Костов е автор и на голям брой произведения в сферата на популярните жанрове и музиката за деца. Неговият песенен цикъл за детски хор „Песни за животни” по текстове на Елин Пелин в изпълнение на Националния детски радиохор под диригентството на акад. Христо Недялков е лауреат на конкурса на ORT, а хоровата песен „Чудното хоро” по текст на Асен Разцветников и до днес е част от международния радиообмен на BBC в запис на детски хор „Бодра песен“ гр. Шумен под диригентството на проф. Венета Вичева.

В областта на забавната музика по-известни песни на Георги Костов са: „Без радио не мога“ – лауреат на „Мелодия на годината“ 1968 г., „Остани“ и „Градините на любовта“ – лауреати от „Златният Орфей“ през 1976 и 1980 г., „Пролетни гласове“ (1980) и „Пътуване“ (1981) – отличени с Втори награди от националния радиоконкурс „Пролет“, както и песента „Да те жадувам“, обявена за песен на столетието (1981).

Георги Костов развива и активна преподавателска дейност: през 1985 г. става професор по хармония и композиция, а между 1989 и 2008 г. е и ректор на НМА. За своите творчески постижения и заслуги към националната култура, Георги Костов е носител и на най-високото държавно отличие на България – орден „Стара планина“.

В предаването своите благопожелания към юбиляра и спомените си от творческите си контакти с него споделят тромбонистът проф. Атанас Карафезлиев, пианистката доц. Лилия Костова – дъщеря на композитора, д-р Мариан Георгиев, диригентът Кръстин Настев и Невена Ненова, преподавател в Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ гр. Русе.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът   беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона  ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..

публикувано на 26.04.24 в 08:15

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”.   В  концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи.  Повече от..

публикувано на 24.04.24 в 16:50