Духовната слепота

Очите са дадени на човека от неговия Създател не само за да гледа, но и да вижда. Колко често сме се замисляли, като гледаме някого, че той е Божи образ и подобие? Колко често в природните богатства и красоти, които ни заобикалят, сме видели ръката на Създателя? Благата, които притежаваме, не използваме ли предимно за задоволяване на човешките си пристрастия? Трупаме богатства, изискваме уважение, търсим щастие, желаем почести и непрестанно бленуваме за онова земно благополучие, в което ще кажем – аз постигнах всичко на този свят. Но какво ще сторим, ако сме натрупали несметни богатства, а сме погубили душата си?

Подобно на книжниците и фарисеите много често ние сме по-нещастни от незрящите, защото с очите си гледаме, но не виждаме какво става с нас и около нас. Със случилото се с йерихонския слепец Христос ни приканва да изчистим грешните наслоения в душата си и избистрим духовния си поглед, което разбира се не може да се случи, ако не притежаваме вярата, която спаси евангелския персонаж. 

Заедно с доц. Мариян Стоядинов, преподавател по догматическо богословие в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий“, водещата търси основанията за духовната слепота. Какво означава да вярваш? Доколко сме духовни слепи и как можем да прогледнем? Какви са нашите духовни водачи и защо? Кой следва да ни наставлява във вярата и как?