За класацията на университета Станфорд в позитив и негатив

Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Снимка: Ани Петрова

Класацията на Университета Станфорд, която проследява работата на над 160 хил. учени от целия свят, отличи сред първите 2% – 12 учени от Софийския университет, 25 от БАН и 13 от други висши училища в страната.

„Това, че 50 български учени намериха място в челото на класацията, а топ 2% е много тесен филтър, означава, че ние сме в отворена конкуренция с целия свят, с всички богати държави, казва проф. Николай Витанов, физик и зам.-ректор на Софийския университет по научната дейност.

Колкото от отличените учените са в България, толкова са и в чужбина, и това малко променя представата, че наука може да се прави само извън България. Повечето от оценените учени са изкарали сериозна специализация в чужбина, но са се върнали и са постигнали тези високи резултати тук.

Държави, които са с население като нас, но имат сериозно финансиране в наука – Финландия, Дания, Израел, Австрия – са много преди нас. Което ясно показва корелацията между инвестициите в науката и високите научни постижения.“

„В миналото имаше колеги, които бяха влезли, ако беше направена преди години, за съжаление, част от тях вече работят извън страната, или не се занимават с наука и вече не работят в тези области, коментира проф. Георги Вайсилов, преподавател във Факултета по химия и фармация и председател на фонда „Научни изследвания“.

Къде стои България сред глобалната научна общност и къде би могла да бъде – чуйте разговора с проф. Николай Витанов и проф. Георги Вайсилов.



 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance)

Марсианските хроники на „Постоянство“

Половината човечество удивено наблюдаваше кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance), който изпрати впечатляващи снимки от червената планета, за първи път в историята се чу звукът на марсианския вятър и като в драматичен филм се наблюдаваха реакциите на екипа на НАСА, който водеше операцията. Другата половина от света вдигна рамене и..

публикувано на 05.03.21 в 09:09
Илюстративна снимка

Българин откри нова екзопланета

Българин откри нова екзопланета със скалиста повърхност. Д-р Трифон Трифонов е астроном в института “Макс Планк“ в Хайделберг. “Макар ние да откриваме много екзопланети, в последните 25 години сме открили над 4600. Специално Gliese486b има почти перфектните физически и орбитални характеристики, за да търсим атмосфера около скалисти..

публикувано на 05.03.21 в 08:53
Ваня Монева хор

Историята в народните песни

Как текстовете на народните творби разказват историята ни. Между пълното отричане на достоверността им и буквалното приемане на разказа търсим „златната среда“. Разчитането на фолклора може да е успешно, ако се подходи внимателно, стъпка по стъпка, така, както се изучава нов език. За да се отличат пластовете, насложени от времето,..

публикувано на 04.03.21 в 12:06
Добри Христов и  Антонин Дворжак

Вокални миниатюри от Антонин Дворжак и Добри Христов

19 век е време на разцвет на националните музикални школи, на романтично упование във фолклора като носител на национално идентичното, на етични и естетически критерии в музиката. В това отношение Антонин Дворжак продължава пътя на другата национална икона – Бедржих Сметана. Голям творец, той поставя националния идиом в контекста на..

публикувано на 04.03.21 в 09:30
Ильо Войвода (снимка от Анастас Карастоянов, Белград, 1867 г.)

Премълчаната история на Ильо войвода

Кога за пръв път 3 март е обявен за празник – официален, а сетне и национален, какво реално се е случило на тази дата? В празничното издание в разговора с проф. Петко Ст. Петков и историка Янко Гочев се търсят отговорите на тези въпроси, става дума и за митологемите от Сан Стефано. Останалото време в предаването е посветено на Илия..

публикувано на 03.03.21 в 17:23