Ивайло Кицов – сериозно, без да се вземаш насериозно

През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" среща с лица и гласове от програмата. Ивайло Кицов – музикален журналист и дългогодишен сътрудник на програма „Христо Ботев", е Главен герой в "Нашият ден".

Пътят на музикален журналист

"Завърших журналистика, имам 1 година филология в Шумен. Като музикален журналист кое ме формира – това е кръвта, защото и майка ми, и баща ми са пряко свързани с музиката, въпреки че не са професионални музиканти. Дълги години майка е пяла в хор "Бодра смяна", даже може да се каже, че първото ми стъпване на сцена е в нейния корем, когато е паднала на един концерт... Баща ми също е свирел в школския бенд на тромпет. Много се слушаше музика и те много добре пееха. 

Започнах с великата троица – AC/DC, ZZ Top и Motorhead. Всички други стилове и магии дойдоха доста по-късно. Всичко започна с репортерския Uher, в последствие касетофона Philips, за да мине цялата музика като формати през живота му по някакъв начин – от магнитофонната лента, през аудиокасетата, разбира се, в началото беше грамофонната плоча. После бяха хитовите компактдискове плюс DVD-тата, за да завършим днес в интернет с MP3, MP7, флакове и всички останали формати. 

За музика започнахме да пишем – бяхме заедно в един отбор с Емо Британски (Емил Братанов) още във в-к "Средношколско знаме". Първият материал, заради който ме взеха в списание "Ритъм", беше посветен на Стинг. Тогава бях студент II курс във Факултета по журналистика и бях на стаж във в-к "Народна култура" по времето на Стефан Продев. С мен се занимаваше, Бог да го прости, Чавдар Чендов, който измисли сп. "Ритъм". Поднесох му един материал за Стинг. Чавето го погледна, усмихна се, хвърли няколко комплимента, че е много верен, емоционално правилен и грамотно написан – "А сега с този материал ще отидеш под Опашката на коня при Милко Стоянов от сп. "Ритъм". Благодаря на всичките ми главни редактори, от всеки от тях научих по нещо."

Сп. "Ритъм"

"Нямам спомен, от който да се срамувам, да ми тежи на съвестта и да ме гложди. Всичко беше един голям купон, в края на който излизаше вестник или списание. "Ритъм" мина през няколко формата. Когато единомишленици правят нещо и влагат в него и ум и сърце, и желание... Ние бяхме страхотен екип, всеки беше по своему колоритен, но мислехме в една посока – различни в своята еднаквост и обратното. Не помня друго специализирано издание, което да се е задържало 20 години на пазара."

Pink Floyd

"Pink Floyd е групата, която ме формира като личност, като поглед към света, като ценности. От една страна, е самата музика, от друга – са текстовете. Това е групата, която ме опияни с този коктейл от двете изкуства, а и много пасва на моя вътрешен свят, на моя натюрел. В училище ми казваха Кицов Флойда. Тази любов продължава и до ден-днешен. В казармата вместо химна пуснах Floyd и после трих сливенския нар..."

"Плешивото куче" – ново предаване на програма "Христо Ботев"

"Избрахме името, защото то обобщава всички онези така трудни за целия соцлагер години в лентата на Дьорд Сомяш. Този тип музика от "по-лошата страна на Желязната завеса" не е само музикален стил, а по-скоро култура на възприемане на света и живота като цяло – информационно, развлекателно и културно предаване за отворените умове, а не обикновена соц-рок дискотека. Ще бъде сериозно, но няма да се взимаме на сериозно. Няма да говорим с главни букви. Ще бъде за меломани – няма да е говорилня."

За "Цвете за Гошо", за първото предаване за блус култура в България, за предаването "Тик-так", за Ана-Мария Тонкова, за Дечо Чипилов, "Пет по Рихтер", Васко Върбанов, частните радиостанции, TV7... и БНР и "Аларма" и новото предаване "Плешивото куче" – чуйте повече в звуковия файл.

Ивайло Кицов – или накратко: Кицов (известен в гилдията още като Магистър Блус). Роден в София. Набор 1964. Двоен Скорпион, според китайския зодиак – Дракон. Образование – 20-то основно училище „Тодор Минков”, втори випуск на Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури „Константин-Кирил Философ” (1983), висше ФЖМК (1991); една година в Шуменския университет, специалност българска филология.

Автор на текстове, разкази, миниатюри, есета и сценарии. Основен сътрудник на някогашния музикален официоз „РИТЪМ” във всичките му периоди – общокултурно магазинно списание (до 1989), седмичен рок вестник (1994), месечно списание („Нов РИТЪМ), възкръснало през 2002 отново като „РИТЪМ” – единственото специализирано общомагазинно музикално списание у нас до 2007. Заместник-главен редактор до 2002, главен – до 2007. В периода 1989-1994 – председател на Студентската агенция за публицистика и реклама “Колоквиум 13” към Кабинета на младите писатели “Димчо Дебелянов”.

Работил още в културния отдел на в. „Континент”, в отдел „Оживление” на в. „24” часа, сп. „Хай клуб”, редовен сътрудник на (почти) всички периодични издания, в които се отделя място за музика и за музикалния живот у нас. (Кой би забравил неговите рецензии, репортажи и интервюта с български и световни звезди, публикувани във в. "Капитал" между 1999-2002)

Автор и водещ на първото специализирано предаване за блус КУЛТУРА в България – „Блус до дъно”, по радио „Експрес” – 12 поредни години (до 2003). Автор и водещ и на „Елит парти” в същата медия, където е и делегиран продуцент на външни информационно-развлекателни предавания с културна насоченост.

Член на някои журита за по-важните музикални конкурси у нас – “The Sound Of Passport”, „Вашата Nokia сцена”, „Евровизия”, „Силата на рока” на Милена Славова...

В организационния комитет на традиционния блус фест в Бургас до 2001, както и “BlueZZ” – феста в Русе (водещ) до 2012. Традиционен водещ и съорганизатор на традиционния блус-рок фестивал „Цвете за Гошо”, посветен на Георги Минчев до 2011. Музикален селекционер на фестивала „София: Поетики”.

Октомври 2007 – поема поста главен редактор на авторитетния музикален сайт MySound.bg ,който впоследствие придоби популярност като интернет пространство за музика, в което авторстват изкушени от мелодиите писатели, литератори и преподаватели като Бойко Ламбовски, Ангел Игов, Емануил Видински, Дарин Тенев, Огнян Касабов, Катя Атанасова, Радослав Чичев, Петър Денчев..., а техен фотограф е внучката на самия Нино Манфреди – Тонина Манфреди.

Музикална сила на предаването за култура по TV 7 – “Пет по Рихтер”, всяка седмица, до спирането на предаването. Традиционен автор на списание "Лик" (и неговото интернет издание) до закриването му през януари 2014 година. Чест и желан събеседник в ефира на по-качествените радио- и ТВ честоти у нас.

От 2011 работи като текстови редактор в Web Radio & TV (до декември 2014) – шест денонощни тематични музикални канала.

Понастоящем в екипа на предаването на „Аларма” по програма „Христо Ботев” към БНР.

Носител на престижното отличие „Златно перо”, което му е присъдено през 2009.

Мото: „Музиката е оръжието на благородната душа!” (Алберт Швайцер).