През месец януари 2021 г. по повод 50-годишния юбилей на програма "Христо Ботев" предаването "Нашият ден" се среща с лица и гласове от програмата.
Николета Атанасова, редактор в програма "Христо Ботев", водеща на предаването "Мрежата", е гост в "Нашият ден". Какви са медиите и светът през очите ѝ:
Спасяема ли е българската медийна среда
"Първо, трябва да се питаме от какво трябва да бъде спасена медийната среда. Нещата изглеждат безнадеждни... В последната година, допреди изборите в САЩ, бях започнала да гледам на медиите с едно леко пренебрежение – не само на българските, а и на американските. Защото каквото и да произведат, то някак е двуполюсно, особено когато става дума за властта. Това ги прави предвидими. Докато не дойдоха изборите в САЩ, когато Fox – телевизията на Тръмп – ни изненада с решението да спре неговата реч след изборите и тогава си казах, че все пак те са различни от нас, защото коя българска телевизия би спряла реч на президент или премиер, ако той говори неистини от екрана ѝ? И тогава отново ми стана интересно."
Другият проблем е липсата на събеседници. Обществото все търси някакви спасители. Спасителите биха могли да бъдат в лицето на събеседниците. Тях обаче ги няма. Няма събеседници, които да са отговорни за нещо и да искат да коментират в ефир това, за което са отговорни. Няма ги и другите събеседници – коментатори и анализатори – поне не в това изобилие, в което ни се иска.
Никога не съм успявала да се добера до хора от т.нар. "кафяви медии". Много често те са били обект на критика, съвсем нормално е да искаме да имаме и тяхната гледна точка. Не успяваме да стигнем до тях – за добро или за зло.
Публиката няма как да направи какъвто и да било информиран избор. В нормалните общества хората не се интересуват кой е собственик на една медия или кой е министър на язовирите, когато преливат. Но тук в България това е невъзможно."
Чувстваш ли се късметлийка, че работиш в Радиото
"Определено се чувствам късметлийка, защото радиото никога до този момент не е поставило по никакъв начин каквито и да е условия за начина, по който ще звучат предаванията. Никога не е имало цензура. И това е великолепно! Аз също, сама за себе си, никога не съм имала мисълта за някакъв вид автоцензура, когато избирам темите си, което е голямо достойнство и спокойствие.
Стремя се да не личат личните ми пристрастия, когато съм в ефира на Националното радио, защото границата е много тънка. Не искам да подвеждам никого с това, което мисля за ситуацията в България. Но когато се натрупват определени състояния и събеседниците изговарят онова, което и аз мисля, тогава няма как... Мисля, че в коментарите, които правим, бихме могли понякога да казваме и личните си пристрастия или поне те да личат, защото това е гражданска позиция – въпреки че сме журналисти – и в нея няма нищо лошо. Въпросът е да има баланс, слушателят да знае какво мислиш и дори да спори с теб."
Радиодокументалистиката
"Много мисля за това какви истории бих искала да разкажа сега. Искам да разказвам истории от живота и от делника на хората. Обаче обществото ни е толкова затворено в момента в няколко пункта – кой ще ни управлява, ще има ли достатъчно ваксини за всички – че сякаш е забравило да пише красивите си истории. И всичките ни истории са тъжни – за измамени хора, за прегазени деца, за липсата на социални политики... Жизнените, красивите истории в момента ги няма. Сякаш духът ни е сломен. И то не защото сме песимисти, а може би заради абсурдите, в които живеем и които обличаме в баналности – "И това ще мине", "Всички крадат", "По-малкото зло"... Това създава липсата на истории. Събирам цяло лято истински истории от протестите – надявам се да им дойде времето."
За това как живее Николета във времена на пандемия, като човешко същество, за здравната ни система и чувството на безсилие, за свободата на мислите въпреки ограниченията, за липсващата прегръдка на много нива...
За романтиката на днешните младежи, които като че ли имат други цели и стремежи и други романтични ниши. За детството, преминало като дете на рок група, за живота по концерти и турнета, за спането на колоната на бас китарата... За пианото и за тенис ракетата. За аржентинското танго...
"Светът е много любопитно място, постоянно можеш да си измислиш нови любими неща. Постоянно търся нещо ново, което мога да правя, и това ме крепи. Стремежът е да споделиш нещо. Да споделиш определен вид енергия с хора, които имат нужда от това – да им дадеш нещо и те да ти върнат, евентуално, без кантар."
Николета Атанасова смята, че време има за всичко, може да се намери, дори и за сметка на съня.
Чуйте повече в звуковия файл.
Николета Атанасова работи от 13 години в БНР. Водила е „Добър ден“ и сутрешния блок „Нашият ден“, както и нощния блок „Заедно след полунощ“. Завършила е журналистика във ФЖМК. Магистър по продуцентство в електронните медии и там е защитила докторска степен в катедра „Радио и телевизия“. В момента води „Мрежата“, прави Радиоенциклопедии в „Знание“ и понякога фийчъри за радиотеатъра. Преподава в майсторския клас на БНР, който се прави съвместно с EBU.
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от доста време в тази "интерсубективна реалност" , която се изразява в това, че медиите поднасят темите, които диктуват дневния ред на страната по определен начин. Забелязваме, че важните неща за..
Един случай на тежка бюрокрация в България или защо Владимир Шурупов, бежанец от Русия след началото на войната в Украйна, не може да приравни дипломата си за лекар у нас. Интервю с д-р Владимир Шурупов. Очакваме отговор от МЗ, към което изпратихме въпроси. Владимир Шурупов и семейството му минават през тежка и унизителна процедура, когато подават..
В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, експерт по гражданско и административно право и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси. Пенка Иванова от Враца пита: Ако има продажба на имот, който е част от делбената маса при извършване на делба, без участие на някой от наследниците, тя..
Защитени ли са в България правата на хората с увреждания? Има ли достатъчно достъпни автобуси на Централна автогара за лица с увреждания? Какво е становището на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез Министерство на транспорта и съобщенията. Казусът на Тодор Църев от София е казус на хиляди хора с увреждания и намалена подвижност...
В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" редакторът Светла Тодорова споделя интересна случка от пътуването си в Гърция. Тя разказва за преживяване в автобус, който свързва пристанището Пирея с летището на Атина. Рано сутринта в началото на седмицата Светла и семейството ѝ се отправят към летището, за да хванат полет за София...
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Голямата загуба Загубих си джоба – Нали съм щастливец. А вътре богатства за цял милион: От чужд геврек дупка, Перчем от плешивец… И..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg