Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пандемията – „Какво следва?“

Откриване на изложбата „Какво следва?“.
Снимка: Фотокорпус

Новата нормалност“, както започна да се нарича този исторически момент, оформя своите нови модели на поведение и взаимоотношение. Социалната изолация и затвореният достъп към общественият живот отключиха безпрецедентна съпричастност и солидарност сред хората” – пише в кураторския си текст към изложбата „Какво следва?“ Галина Димитрова-Димова.

Изложбата е открита в галерия „CredoBonum“ до 14 февруари. Включва произведения на 10 художници и авторски колективи. И пак по думите на куратора – тя е „пъстър калейдоскоп, разказ с отворен край, споделени мисли и преживявания относно това какво ни се случи и какво предстои“...

За изложбата „Какво следва?“ и за участието му в нея е разговорът с Лъчезар Бояджиев.



Лъчезар Бояджиев. „София иска радости (езеро, виенско колело, екскурзия на Витоша)“, 2020.
Лъчезар Бояджиев. „София иска радости (езеро, виенско колело, екскурзия на Витоша)“, 2020
Оригинал: рисунка, молив върху хартия Fabriano ‘Academia’ 200 g; 107 х 207 см (в рамка)
В изложбата: дигитален печат върху хартия Paul Calle Fine Art; 90 х 174 см
Цикъл: „Утопични решения за дистопични градове“, 2007 – в развитие

Във времето на пандемия от Ковид-19 се изолирам в моя дом-ателие. Ужасно ми липсват и радостите в живота, и природата. Липсва ми да съм „сред“ и „със“ природата в моето село по средата на Балкана. Липсват ми забавленията и радостите с приятели – в планината, или на плажа (веднъж това да отмине, ще върнем нудизма на Черноморския бряг!). Всъщност, изолацията не ми пречи чак толкова. То е като да си сам в ателието за 3-6 месеца при творчески престой нейде. Такива ситуации винаги са били продуктивни за мене. Но ненавиждам страха, който дойде с вируса, с пандемията и с неизвестното, което се таи там нейде по света.

Влязох в режим на „дистанцирана телесност“. Но все едно ми липсва природата и искам повече радости...:) А това пък искам за София – да се влее в природата, „изпълзявайки“ на връх Витоша. Искам град и планина да се слеят в някакъв магичен килим – зелено-градски организъм, а не асфалтно-бетонна джунгла. А на връх планината искам да има Виенско колело. Въздушните течения са силни там горе. Колело не само, че ще се задвижва от вятъра по най-екологичен начин, но ще произвежда и чиста енергия! И още – искам да има красиво, изумително, чисто езеро до града, „във“ града, навсякъде около града...

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ето така изглежда сатирикът Петър Краевски, когато е сериозен

Когато сатирикът е сериозен

Сатирикът е най-сериозен, когато пише своите сатири, но не само. Пловдивският сатирик Петър Краевски , автор и водещ на шоуто "Алтер его" по Радио Пловдив, е написал през десетилетната си писателска кариера безброй смешни текстове. Понякога обаче той показва и сериозното си лице като в стихосбирката "Смирено". Не съм поет и що се отнася до..

публикувано на 20.04.24 в 13:05
Роман Кисьов

Роман Кисьов и новите посоки на епитафията

Идеята, че душата е безсмъртна, а в отвъдното я очакват различни измерения, е вековна. В новата си книга поетът, писател, преводач и художник  Роман Кисьов  избира тази гледна точка – на душата, отделена от всичко земно, която се подготвя за нетленния живот. Повод за разговора с Роман Кисьов в "Артефир" е предстоящата премиера на поетичната..

публикувано на 20.04.24 в 12:10

Летящата поезия на Росен Карамфилов

Росен Карамфилов е дух, отдаден изцяло на изкуството. Новата му стихосбирка, озаглавена "Аз ходя" , говори за вътрешната свобода – тази на автора и на неговите читатели. Редакторът на поетичната книга Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество."   Илюстрациите в книгата са..

публикувано на 20.04.24 в 11:10
Григор Бануши

Григор Бануши за недовършената симфония на едно поколение

Адриан Мара е албански композитор, диригент и дисидент, преследван от тайните служби на Енвер Ходжа. Макар и измислен персонаж, Мара е събирателен образ на цяло поколение репресирани музиканти в Албания – симфония от трагични съдби и несбъднатост. "Недовършена симфония" е новият роман на албанския писател и радиожурналист Григор Бануши. Той..

публикувано на 20.04.24 в 09:05
„Добрутро“, 2022 г.

"Реката на забравата" – дебютна изложба на Христина Костова

"Реката на забравата" е първата самостоятелна изложба на Христина Костова, която може да разгледаме от 16 април в Регионалния исторически музей на София. Страстта ѝ към рисуването се появява през 2019 г., когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. Всичко започва с малка скица с молив на нейния любим, на обикновена копирна..

публикувано на 20.04.24 в 08:35