74 години от рождението на Миряна Башева

На 11 февруари се навършват 74 години от рождението на Миряна Башева. На широката публика тя беше известна като "Поетесата на космическата нежност". Десетки са песните по нейни стихове.

Миряна Башева е родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962–1971). Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в СУ "Св. Кл. Охридски", но не се дипломира.

Работи като литературен сътрудник в БНТ, като редактор в списание "Отечество", в Студията за игрални филми "Бояна", в списание и издателство "Факел". От 1997 г. е във вестник "Сега".

За първи път печата стихове през 1972 г. във в. "Литературен фронт". Сътрудничи със стихове и публицистика на списанията "Пламък", "Септември", "Отечество", на вестниците "Студентска трибуна", "Народна култура", "Народна младеж" и др. Издава сборниците "Сто години суета", "Тежък характер", "Малка зимна музика", "Нека да е лято". По нейни текстове са създадени едни от най-популярните музикални шлагери у нас. Творбите ѝ са преведени на основните европейски езици.

През 1979 г. пише стиховете към филма "Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм "Последни желания" (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

Има включени стихове в антология с българска поезия, излязла в САЩ – антологията "Глина и звезда – съвременни български поети" (1992), подготвена за печат от българския поет и преводач Георги Белев.

 Ето какво казва за поетесата композиторът Стефан Димитров:

"Животът така ни свърза, че много години бяхме заедно и много неща сме сътворили заедно. Оказва се, че съм направил някъде около 30 песни по нейни стихотворения – "Нека да е лято", "Безнадежден случай"... – няколко поколения вече ги пеят тези песни. Тя просто беше гениална... 

Миряна беше човек, в чиито стихотворения имаше послания – песента "Дано", която знаят всички деца и възрастни, "Господи, дай на България" – послания за добро, за любов... Имам чувството, че, отивайки си, тя не си е отишла, защото всъщност е оставила страхотни стихотворения, страхотна следа в нашия живот, живота на нашето поколение", споделя композиторът.