Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Интригуващо за природата на скуката

„Млада декадентка“, картина от Рамон Касас
Снимка: Wikipedia

Замисляли ли сте се кое е общото между нас, съвременните хора, и литературните герои, Евгений Онегин например, или Ема Бовари, или знаменитата компания на лорд Байрон, Пърси Биш и Мери Шели? Скуката! Упадъчното френско ennui, декадентският сплин, диаболичната руска хандра – всички те са специалитет на привилегированите класи, които са разполагали със свободното време да бездействат.

С появата на нормирания работен ден, времето за почивка и пребогатото изобилие на дейности, с които да запълваме времето си, скуката се е демократизирала и е достъпна за всички нас. Останало ли е нещо от аристократичния ѝ шлейф, или под него се крият други емоции? – чуйте д-р Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.


През 1985-а американският професор и медиен теоретик Нийл Постман издава книгата си „Забавлявайки се до смърт“, в която твърди, че съвременният свят е бил предусетен много по-добре от Олдъс Хъксли, а не от Джордж Оруел. В прочутата си антиутопия „Прекрасният нов свят“ Хъксли рисува едно общество, контролирано и манипулирано чрез пристрастеността си към забавленията, а не от контрола и репресията, както е при Оруел. Спомнете си героите на Хъксли отдадени на безсмислен труд, последван от повърхностни забавления, усилени от сладкия опиат сома, който ловко ги отклонява от всяка среща със себе си.

Прехранването със стимули от най-ранна възраст води до глад за свръхстимули по-късно. Вместо да натоварваме децата си с многобройни занимания „за тяхно добро“ или в надпревара с останалите родители, можем да спрем за миг и да се вгледаме в тях. Оставени на себе си, децата не познават скуката. Те намират начини да изследват и наблюдават света и ако се опитаме да погледнем през техните очи, никога няма да се отегчаваме.

„Ако детето е непрестанно стимулирано, се получава едно „бързо живеене“ и до двайсетгодишна възраст вече знаеш толкова много, макар и повърхностно понякога, и си пробвал всичко, и се оказва, че не можеш да формираш елементарни мечти, които да те стимулират, отбелязва д-р Лазарова. Презадоволеността отваря вратата на патологичната скука, а тя води до усещане, че светът ти дължи нещо, че нещо ти се полага. Най-естественият порив е, когато нещо ти липсва, да положиш усилие, да тръгнеш нанякъде, да пробваш различни неща, за да намериш онова, което ти липсва“.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Джаз музикантът Боби Вълчев: В Дубай няма канализация

Джаз изпълнителят Боби Вълчев живее от години в Дубай и отдавна подминава без смайване архитектурните чудесии, по които ахка обикновеният турист. Боби Вълчев е един от известните музиканти в емирствата. След като завършва Музикалката академия в София с две специалности – джаз пиано и композиция, той става асистент на Милчо Левиев в майсторския му клас и..

публикувано на 16.10.21 в 09:35

Реторичният заряд на личните имена

Христофор Митиленски е византийски професионален светски поет, живял в началото на ХI век. Ползвал се е с високо социално положение заради ерудицията и поетичното си майсторство. Сред творбите му дори съществува, макар и частично запазен, стихотворен „репортаж“ за конни надбягвания, чрез който той предава вълнуващото събитие на приятели и други почитатели..

публикувано на 15.10.21 в 08:25

ХХI Международна научна конференция Строителство и архитектура

Строителство на публични сгради и нови болници в пандемична и постпандемична среда, архитектурно наследство, безопасност и сигурност в строителството, устойчиво строителство и екологична сигурност – тези и още много други теми ще бъдат представени на международната конференция на висшето строително училище „Любен Каравелов“, София. То е..

публикувано на 14.10.21 в 15:55

Грузия – на цар Тамара и пещерния ѝ дворец

Днес ще ви разкажа за Грузия. Моята Грузия. Такава каквато я видях, почувствах и обикнах. Различната Грузия, онази, в която не танцуват виртуозите от ансамбъл "Сухишвили", а дребни като шепа монахини правят вино и пеят ектении с ангелски гласове. Където в лозята зреят древни сортове, а високо в планината жените баят на сиренето, точно както..

публикувано на 14.10.21 в 12:05

България в Коми

По-възрастните сред нас добре помнят името Автономна съветска социалистическа република Коми, днес Република Коми в състава на Руската федерация – най-отдалечената част на европейска Русия – безбрежна тайга и 9 месеца зима.  Много българи, близо сто хиляди души, предимно мъже, но и семейства, отиваха в Коми по спогодба за съвместен дърводобив между СССР..

обновено на 14.10.21 в 10:23