Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На опашката или със захапана опашка

Захари Карабашлиев: Много често тиранията започва с демагогия

Захари Карабашлиев
Снимка: БГНЕС

„Опашката“ е опит да бъде прочетено настоящето, тя е най-полифонично некоректната книга. Този роман или се чете като филм, или се сънува като сън – за да се преглътне. Прибързаните анализатори на литературни текстове могат да нарекат книгата "политически трилър", други могат да я пренасочат към драматургичните форми. "Опашката" като че връща Захари Карабашлиев към "18% сиво", тя потвърждава умението на автора да разказва. Опашката като метафора и челно обобщение... Една захапана, дори прехапана опашка... Това е един особен вид сомнамбулизъм, едно особено сънуване. Всички пушки на Чехов гръмват до края на спектакъла, а прочитът на романа дава повод за нов разговор.

Накъде отиваме, накъде върви светът? Захари Карабашлиев разказва в "Артефир":

"Това е книга за промяна. И книга, която претърпя много промени. Писах я години преди пандемията – може би от 2014 г. Започна от сцена за театрална пиеса. Писах докъм 2018 – не се получи пиеса, върнах се отново към идеята за роман и така вървя до лятото на 2020 г. Напред-назад – между пиеса, театър, кино... Много важно е сънуването. Особено в последните месеци, когато завършвах книгата, не си спомням нито една нощ без сънуване и без много напрежение, което рязко спря, след като я предадох на редакторите."

Макар да се чете леко, това е тежка книга в тежко време

"За да се стигне дотам, че нещо да се чете леко, аз го пиша доста бавно. Истината е, че ние пишем не защото ей така сядаме с един куп теми, които искаме да сложим на масата и да ги разискваме и да им даваме отговори, а защото самият аз търся отговори на въпроси, но те не стават по-малко с времето. Писах книгата преди това, но пандемията ми даде един много хубав фон, на който я завърших. И допълних фона на тази красива и трагична история между Невена и Павел. Светът продължава да не ми е ясен и с тази книга аз се опитвам за себе си да си обясня някои неща. И всъщност, помага..."

Книгата не дава отговори, но поне подрежда въпросите

"Действието на книгата се развива след втората пандемия. Колко по-научнофантастично би могло да бъде от това, което ни се случва вече една година? Кой би могъл да си представи, че ние по един много лек и неусетен начин можем да бъдем върнати на практика в едно прединдустриално общество – не ни е разрешено да пътуваме, да се събираме... като крепостни селяни..."

Любовта в романа дава ново зрение

"Апостол Павел в прословутото си обръщение към коринтяните, където говори за любовта, казва "Когато бях дете, виждах всичко чисто и ясно, а сега, като възрастен, го виждам като в мръсно огледало" и "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка"."

Героите

"Много често тиранията започва с демагогия. Моята книга разглежда вътрешните убеждения на един априори чист човек, който вероятно бива заразен от вируса на възможността за власт, от вируса на възможността за промяна. И как той вече действа в тази нова среда и ситуация, как това рефлектира върху неговата любов и връзка с любимата, със света, с историята, с бъдещето..."

Опашката

"От героинята осъзнах всъщност колко много означава една опашка, колко много значения има – дали тя е опашка за хляб, дали е опашка за ваксини, дали е опашка на хвърчило, дали е опашка на животно, "на опашката на историята"... Изключително много полиреферентна може да бъде опашката. Историята/времето често захапва опашката си." 

Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият – дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици – критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни предстоят. Същата нощ обаче открива, че на годеницата му, необяснимо как, ѝ е пораснала опашка. Истинска опашка. И докато Невена не вижда това като аномалия или проблем, Павел е разтърсен из основи. Нещата се усложняват още, когато той получава неочаквано предложение – да спечели следващите президентски избори. Изкушен да приеме мисията, която му се предлага, и да поведе страната към един нов ред, Павел се изправя пред съдбовни решения и техните безвъзвратни последствия. 

Захари Карабашлиев пише проза и драматургия, автор е на романа "18% сиво" – бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. – класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC "Голямото четене". Карабашлиев е носител на наградите "Роман на годината" (Фондация "ВИК"), "Хеликон", "Аскеер" и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите "Кратка история на самолета", "Симетрия", "Откат" и други сборници и списания, превеждани са на много езици. Включен е в престижната американска антология "Най-добрата европейска проза" 2018.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Албена Тодорова, която пише с неудобство и нежност за своя град

"Литературните маршрути" са специално създадените от фондация "Прочети София" градски турове, водени от писатели, поети и изследователи. Днес поетесата Албена Тодорова ще заведе участниците в "кухнята на писането“, за да надникнат в творческия процес на писатели като Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Атанас Далчев. За предстоящия днес в..

публикувано на 10.07.24 в 12:16

"Родопи филм фест" призовава: "Слушай музиката!"

Ден преди откриването на IV Международен документален "Родопи филм фест" (RIFE) в Смолян (11-14 юли) в "Нашият ден" разговаряме с Илина Перянова , режисьор и програматор на фестивала. Тазгодишното издание на "Родопи филм фест" поставя на фокус музиката в нейните вълнуващи кинопроявления под мотото "Слушай музиката!".  "Светът е..

публикувано на 10.07.24 в 11:14

Фотографска изложба на актрисата Джесика Ланг в България

Прочутата кино и театрална актриса Джесика Ланг, носителка на две награди "Оскар" ("Тутси“ 1983 –поддържаща роля, "Синьо небе“ 1995 – най-добра актриса), в продължение на почти две десетилетия гради кариера като художествен фотограф.  Първата по рода си нейна ретроспектива в България е в рамките на платформата "Майстори на фотографията" и включва..

публикувано на 10.07.24 в 11:03

Семейни срещи с оперното изкуство на открито

Летният фестивал "Опера в парка" в градината на Военната академия "Г.С. Раковски" всяка година привлича гражданите и гостите на столицата към едно културно преживяване от нов тип. Приобщаването на детската публика е сред основните стремежи на Софийската опера и балет, като тази година в парка на Военната академия програмата ще е насочена изцяло..

публикувано на 10.07.24 в 10:33
Станка Пенчева

95 години от рождението на Станка Пенчева – три стихотворения за спомен

Aз съм най-щастливата жена. Нищо в тоя свят не ме отмина: ни смъртта, ни материнството, ни раздялата със дом изстинал, нито срещата ми късна със единствения… Трудила съм се като копачките, докато се схвана от умора; и съм ходила с летяща крачка, със небето съм говорила! Гледам всичко с мъдро снизхождение, с кротко опрощаване. Гледам със очите на..

публикувано на 10.07.24 в 10:12