Актьорът Марин Янев на 78: Хора, дайте да се обичаме!

На 17 февруари Марин Янев е рожденик. За него актьорството е мисионерска професия. Когато получава "Икар" за изключителен принос в българския театър, той възкликва: "Аз работя нещо, което ми доставя удоволствие, изпълва живота ми и в това не виждам нищо изключително от моя страна. Изключителен принос има българският театър в моето житейско присъствие, в моето развитие. Актьорската професия без призвание, без месианство не може да съществува, не може да се упражнява. Другото е лъжа."

По повод своя 78-и рожден ден актьорът казва в "Нашият ден":

“Аз не вярвам, изпълнен съм с вътрешни конфликти. Как такава цифра се натрупа, 70, остави 70, че и осем. Още малко и ще станат 80. Не мога и сега в момента, изричайки тази цифра, не мога да се съглася, че това съм аз, че мен ме е сполетяло..“, шегува се Марин Янев в “Нашият ден“.

“На тази възраст е важно да запазиш детето в себе си, но да не се вдетеняваш, което е нещо съвсем различно. Аз лично си го пожелавам – дано детето да не ме напуска! Да не преставам да се учудвам и да питам.“

“Времето ни е минорно и сега в тази ситуация на пандемия и политическо противопоставяне и предизборни борби, забравяме за простичките неща, които ни съпътстват.“

Как посреща рождените си дни

“В много тесен кръг, с двете ми прекрасни дъщери и семействата им. За моя радост тук е и моята внучка, която иначе учи в Англия. Още повече, че пандемичните условия ни диктуват такива изисквания. Ние сме длъжни да ги спазваме.“

Какъв подарък си пожелава

“Мисля, че в тези години, в които живях, доста подаръци получих във всякакъв смисъл. Аз съм, общо взето, щастлив човек. Доста хубави неща се случиха в моя живот. Разбира се, не беше само това. Но това може би беше най-хубавото. Сега си пожелавам здраве и призовавам всички около мен и колеги, и близки – хора, дайте да се обичаме. Да не бъдем лоши. Ако е възможно, да забравим лошотията, мисля, че тя прекалено много ни тежи.“

Повече можете да чуете от звуковия файл.

Марин Янев е роден е на 17 февруари 1943 г. във Варна. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1963-1967) в класа на Боян Дановски. Работи в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна (1967-1968), ДТ „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1968-1969), Театър „Сълза и смях“ София (1969-1985). От 1985 г. е част от трупата на Народния театър в София.

Сред най-значимите му театрални роли са Антифол в ,,Комедия от грешки“ от Уилям Шекспир, Макмърфи в ,,Полет над кукувиче гнездо“ от Дейл Васерман и Кен Киси. През 1985 г. постъпва в трупата на Народния театър ,,Иван Вазов“, където изиграва блестящо ролите на Хенри в ,,Камината“ от Маргарит Минков, Господа в ,,Църква за вълци“ от Петър Анастасов, Бубнов в ,,На дъното“ по Максим Горки, Лекар в ,,Макбет“ от Шекспир, Проф. Сантана в ,,Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо, Прескович в ,,Дядо Коледа е боклук“ от Жозиан Баласко, Пратеник от Коринт в ,,Едип цар“ от Софокъл, Художник в ,,Макбед“ от Йожен Йонеско, Спиридон в ,,Почивен ден“ от Камен Донев, Ла Фар в ,,Крал Лир“ от Шекспир, Оливарес в ,,Осъдени души“ по Димитър Димов, Анучкин в ,,Женитба“ от Николай В. Гогол, Учителят в ,,Крадецът на праскови“ по Емилиян Станев, Майстор Добри в ,,Майстори” от Рачо Стоянов, Бабина душица в ,,Опит за летене” от Йордан Радичков, Рон в ,,Хубава риба” от Марк Райлънс и Куинс Дженкинс, Вукол Потехин в "Чаровно лято с неизбежните му там неприятности” от Максим Горки.

Марин Янев се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали. По-известен е с работата си по „Съдружници по неволя“, „Семейство Сопрано“ (дублаж на студио Доли), „Наричана още“ и „Монк“.

Носител е на наградата на САБ „за мъжка роля“ за (Макмърфи) в пиесата „Полет над кукувиче гнездо“ (1982), заслужил артист (1984), „Наградата на София“ за мъжка роля за (Петрунов) от „Златното покритие“ (1982), „II награда“ за мъжка роля за Андреев от „Есента на един следовател“ на Националния преглед на българската драма и театър (1984), награда "Аскеер" за поддържаща роля за Господа в постановката „Църква за вълци“ (1998).  Наградата "Икар" 2020 за изключителен принос към българския театър.