В края на миналата година „Columna musica“ представи новия запис на балетите на Стравински – „Пролетно тайнство“ и на Прокофиев „Пепеляшка“ в транскрипции за клавирно дуо. Веско Стамболов и Амили Бругаля се срещат в Барселона преди десет години. Вероятно някой ще си спомни концертът, който те изнесоха в София през 2015 г. във връзка с изложба на Пабло Пикасо. Тогава изпълниха музика от балети, за които Пикасо е правил сценография и костюми. Сега може да се чуе и този диск, събрал двете творби. Транскрипцията на „Пролетно тайнство“ е на самия Игор Стравински, а на „Пепеляшка“ на Сергей Прокофиев е на големия руски пианист Михаил Плетньов.
В осъществяването на този проект, записан в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, се включва голям екип от хора. Това са тонрежисьора Кремена Ангалова, Драгомир Йосифов – написал текста към буклета и Александра Дочева, Лъчезар Костов, Джефри Дийн, Кристина Вилардель, Марти Порте и Давид Джонсън ангажирани с превода на текстовете на английски и каталунски.
„Балетът е графично изкуство; черно и бяло, изрязани щрихи в пространството на сцената чрез резеца на телата; изчезващи и отново появяващи се йероглифи на позите, жестовете и фигурите. Нека пренесем тази представа върху клавиатурата на пианото – бели и черни лебеди; седем Одилии и пет Одети на тясната сцена на октавата. Пируетите и фуететата на пръстите, поддръжките на двете ръце, изкусните вариации и смайващите скокове ръка през ръка, прекосяващи цялото пространство на клавиатурата...“. Това пише в буклета към диска Драгомир Йосифов и продължава – „Въздушното pas-de-deux на двата наглед тромави инструмента. Мисля си, че клавирното дуо не е механичен сбор от два еднакви или сходни инструмента; това е нов инструмент, кентаврическа сглобка от двама души, два рояла, четири ръце, 176 клавиша, двадесет пръста; танцуваща акустика, сложни и изменящи се тонови колективи.
Мисля, че на ИНСТРУМЕНТА клавирно дуо му приляга балетна жестикулация. Балет, изпълнен на два рояла, не е „балет за бедни“, а балет за изискани и любознателни слушатели. Съкровената механика на музиката става прозрачна и ясна в процеса на разгръщането си, хармониите – цветни и отчетливи дори при сливането си. Оркестърът е нещо великолепно – и нерядко заблуждаващо. Дори „вулгарно“ отвличащо от фините взаимодействия на музикалните елементи. Клавирното дуо изисква, подобно на оркестровия механизъм – сложна и чувствителна координация, ала, бих казал, по-хуманна, не тъй фабрично принудителна, както в голямата машина на оркестъра. Бих казал още, че музицирането на две пиана откроява напрегнатия лиризъм на изпълняваната музика; лиричното е винаги остатък от истинския диалог...“
„Стравински е изтръгвал музиката си от пианото; образно казано, цветята на въображението му избуяват от почвата на инструмента. Известна е карикатурата на Кокто „Стравински свири „Пролетно тайнство“, не по-малко е известно изказването, че „композиторът прелюдира тъй, както къртицата рови земята“. Нека си спомним, че приблизително по времето на „Пролетно тайнство“ Бела Барток композира своето Allegro barbaro и Багателите, където на дългите опити на XIX век да накара пианото да стане певец е сложен категоричен край. Младият Прокофиев също с възмутително удоволствие участва в тази акция – оп. 4, 10, 11, 12, 17... Сугубо материалният удар върху клавишите ражда нематериалния образ на звука, той – кавалкадата от образи. Така е с Трите фрагмента от „Петрушка“, така е и с многобройните клавирни извлеци от балетите на Прокофиев. Трябва да се признае, че метафората за оркестровата „дреха“ съдържа косвено признание за илюзорността, за стратегията на прикриване на музикалната субстанция; оркестровата дреха изкушава, придава някаква обайваща аморфност, която до голяма степен скрива тайнственото и вълнуващо функциониране на музиката. Оркестрацията сякаш придава една предварителна, пред-сценична театралност. А клавишите откриват истината – за желаещите да я чуят, разбира се.
Стравински композира своя балет през 1912 в Швейцария, както той разказва, „на лошо пиано под наем в един мъничък килер“. В края на ръкописа е отбелязал: Завършено при непоносим зъбобол (значението на тази приписка тепърва ще се изучава!). Първото представяне в салона на мадам Сингър, принцеса дьо Полиняк, е именно на 4 ръце, като две от тях са на автора, а другите две – на Клод Дебюси. Премиерата на 29 май следващата година изригва с нечуван скандал – един частен естетически, но едва ли само такъв – трус от серията трусове, които ще се обединят в експлозията на една чудовищна война... Неведоми са начините, по които грядущото предупреждава чрез сензорите на артиста. Отгласи, бих казал – вторични трусове от земетресението „Пролетно тайнство“ внимателното ухо долавя в Симфониите за духови (1920), във „военната“ Симфония в три части (1945) – толкова военна, колкото и балетна; дори в необузданото Dies irae от Requiem canticles (1966). Смелостта на оркестровия език ни кара да мислим за тази музика като пълно съответствие на написаното от Рембо в „Един сезон в Ада“ „Il faut être absolument moderne“ (Трябва да сме абсолютно модерни). Версията за 4 ръце обаче открива традиционното в генезиса ѝ: тук са и фантастиката на Глинка, и фантазиите на Даргомижски, разбира се – Мусоргски, разбира се – Римски-Корсаков. Цялата тази странна митология на лешие, кикимори, русалки, малоруската Гоголиада, рисунките на Билибин, Рьорих, Хартман; цялата тази поетика на фантастичното зло, разтърсвано от „абсолютно модерните“ тръпки на актуалното варварство. Варварство, което напуска рамките на декоративния тренд и започва да се смее катастрофално още в следващите няколко години“. Това са част от размислите на Драгомир Йосифов.
Дискът излезе преди два месеца, а ето, че вече е отличен като диск на месец февруари и март за 2021 г. в специализираното списание за класическа музика и джаз „440 Classical Music Magazine“. Със сигурност ще има и други награди, защото отзивите са повече от ласкави.
16 юли Свири Филхармонията на Осло с диригент Клаус Макела. 3.00 часа – Джулия Пери (1924-1979), Кратка пиеса за малък оркестър. 3.09 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Концерт за виолончело № 1 в Ми бемол мажор, оп. 107. Солист: Сол Габета (виолончело). 3.38 часа – Петерис Васкс (р.1946), Gramata cellam (The Book) – втора част, Долчисимо. Изпълнява..
"Никоя друга опера на Вагнер не е получила толкова хвалебствия или е била обект на толкова критични подигравки като Лоенгрин. Едно е ясно – предвид вътрешната противоречивост на пиесата, театърът е изправен пред върховното предизвикателство да развие проникновена и чувствителна деконструкция на своите ролеви модели и конфликтни структури. Културата..
Емилия Тончева, актрисата, завършила Академията по драма в Пекин, излезе с албум от три песни под псевдонима Danai. Това е нейният дебют на българската музикална сцена. Емилия комбинира жанрове и изразни средства във всичко, с което се захване – актьорско майсторство, танц, музика. Неслучайно, когато погледнем към това, което днес някак..
Джейкъб Колиър, импровизаторът, който на 29 тодини вече с пълно право може да се нарече легенда в джаза ще пее в София на 11 юли. Концертът ще се състои в Зала 1 на НДК,а заедно с певеца, текстописец, преподавател и продуцент, който при това умее да свири на над 10 музикални инструмента, ще излязат "Мистерията на българските гласове", композиторът..
Хоп – ето ни вече на терен в Долината на виното, с. Могилово, община Чирпан, нямаме търпение да рокясаме. Четвъртото издание на Midalidare Rock In The Wine Valley ще се проведе от 12 юли (петък) до 14 юли (неделя). Гаранция за погото и доброто настроение за подобно събитие на открито е не само лятото и бирата, пардон – виното, а преди всичко афишът...
За пореден път в Банкя се провеждат традиционните празници Горешляци , посветени на минералната вода, здравето и дълголетието. Този път събитието..
Какво се крие зад прецизното нападение на болницата "Охматдит" в Киев? Какво лежи под останките ѝ? Какво представлява пактът "Украински договор" в помощ..
Литературата оживява на фестивала "София Моно", който ще подари на жителите и гостите на столицата летни театрални вечери. Спектаклите в програмата,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg