Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Призрачни рицари церят чумави в Малта

С „Покана за пътуване“ в подземията на столицата Ла Валета

Малта! Името на това парче скала винаги ме е изпълвало с мечтания за рицарите-тамплиери и хоспиталиери, битки и турнири, интриги и политически козни. А покрай „Малтийският сокол“ на Дашиъл Хамет – и на криминални загадки. Затова, когато круизният кораб акостира в Ла Валета се втурнах като изоглавена крава към всички забележителности. Ако ви се случи да отидете там паролата е „удобни обувки и никакви токчета“. Камъняк, бе хора, кълдъръм! Навсякъде!


Островът се намира на 93 км южно от Сицилия (Италия), на 288 км източно от Тунис (Африка), на 300 км северно от Либия и на 1071 км от София. И заедно с по-малките си събратя Гозо и Комино образува Малтийския архипелаг.

Една разходка из столицата Ла Валета се равнява на около 3 часа бягане през пресечена местност, и само стимулът, че някъде се мержелее винарна, в която към сирената сервират прясно изпечен хляб е в състояние да раздвижи човек.

В Малта всяко камъче е история. Държавата е на 7000 години, а камъните са в изобилие. Първите следи на живот тук датират от около 5200 г. пр. н.е, когато се предполага, че нашественици от Сицилия са превезели страната. През 1530 г, за близо 4 века, по малтийските земи, пардон – скали, се настаняват рицарите. Орденът на йонитите (хоспиталиерите) полага основите на една стабилна държава и превръща острова в крепост, която макар да остава тлъста хапка за нашествениците, устоява на всичките им набези.


Столицата Ла Валета, или както интимно я наричат местните Валета, има безброй прякори: „Градът на рицарите“, „Художественият град“ (защо – не успях да разбера), „Град, построен от джентълмени за джентълмени“, „Град на дворците“...

Най-забележителната църква там (и една от първите постройки) е „Свети Йоан”. Някои мърморят, че отвън е малко невзрачна, но със смесицата си между готика и барок, други я нареждат между от най-пленителните забележителности след двореца на Великия магистър. Тук, освен рицаря Ла Валет, са погребани и още много негови братя по вяра и шпага. Мозайката от техните гробове е спечелила име на пъстроцветната настилка като „най-красивия под на света“. В църквата има фрески от Матеа Прети, а в параклиса грее шедьовъра на Караваджо „Обезглавяването на Свети Йоан“. Между другото и самият художник е бил рицар закратко. В един сайт прочетох,  че в Малта има точно 365 църкви – по една за всеки ден от годината. Не ги изкарах чак толкова, но си признавам и че не съм ги броила съсредоточено. Не успях да разбера и колко струва да се сдобиеш със звание на истински малтийски рицар срещу заплащане. Четох някъде, как Бил Гейтс си го закупил на една конференция по високи технологии в ла Валета. Но той може всякаква сума да си позволи.


Най-голямото ми приключение е напълно случайното гмурване в Музея на рицарите хоспиталиери. Ако днес ме пуснете в Ла Валета, изобщо не съм сигурна дали ще успея да го открия. „Бронираните лекари“ били известни като церители на ранени и чумави през средните векове. И докато на горния етаж преспокойно си се снимах между доспехите и засмяно позирах с рицарите, още от прага на подземието инстинктивно се дръпнах. Абсолютно реалистична фигура на монахиня, протегнала напред ръце ме стресна дори повече от смразяващия слуха вой, който ме обгръщаше като хладна и лепкава мантия. Е, разумът ми наложи да стисна по-здраво камерата и да поема по „неравноделните“ каменни стъпала. Подземието си е напълно автентично. Преди векове там затваряли лудите, болните от чума и холера. Восъчни фигури на рицари, превързващи ранени, придържащи умиращи от треска, вадещи стрели от рани  или наместващи счупени крайници, изскачат сякаш внезапно от нишите. Човек с клаустрофобия няма да издържи и пет минути в усуканите като кадаиф коридори, в които звуковата психоатака е по-въздействаща и от визуалната. Уф, промъкнах се до залата с гордо строените бойни рицарски знамена и портретите на Великите майстори от 16-ти век до наши дни. Защото всеки от малтийските ордени продължава да съществува и да спазва ритуалите си. Отново восъчни фигури. Този път на парадно строен „приорат“ – върховният орган на ордена. До него тотално натуралистично изработена аптека с билки и отвари. И леко зловещ магистър, разбира се.


На излизане чувам наблизо някой да мете и чагъртането на любопитството ме завлича натам. Огромна зала, не, залище! Поне 50-60 метра дълга. С каменни сводове, изсечени гербове по стените и безброй бяло-червени знамена. Метачът-филипинец изглежда нелепо на величествения исторически фон. Не пропускам да се увековеча под всяко от знамената и дори пред камината, в която преспокойно може да се завърти вол. Очевидно неотдавна е имало някакъв ритуал. Не се занемаряват рицарите. Макар и без доспехи.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще станат ли безполезни сегашните ваксини

Вирусът SARS-CoV-2 като всички коронавируси е РНК-вирус, който мутира почти веднъж месечно. Различните му варианти обясняват и защо в определени части на света вирусът предизвиква различни по тежест инфекции и защо при различните хора заразата преминава различно. Сред най-притеснителните за учените и здравните експерти варианти са британският,..

публикувано на 02.03.21 в 08:45

В Мексико сити музеите са безплатни веднъж седмично

Mексико сити – 22 милиона души (заедно с предградията), смрад, тежък трафик, смог, раздираща битова престъпност. От всички наслоени в съзнанието ни твърдения все още валидно за мексиканската столица е само едно – тя продължава да е третият по гъстота на населението град в света. Очакваш въздухът да има вкус на облизани 5 стотинки и да виждаш това,..

публикувано на 01.03.21 в 13:04

Разумът на чувствата

„Мога ли да разчитам на този човек? Мога ли да уважавам този човек?“ Еволюционните психолози казват, че това са първите два въпроса, които несъзнателно всеки от нас си задава, когато срещне непознат. Способността да разчитаме намеренията и емоциите на околните е била важна част от развитието ни като вид и е ключова за отношенията ни до днес. Има..

публикувано на 01.03.21 в 09:35
Милен Братанов

Какво означава доверието и каква е етиката на високата планина

Къде се заражда планинарската култура и какво трябва да знаят планинските водачи в Алпите, това ще ни разкаже Милен Братанов, планински водач и републикански шампион по алпинизъм, но също и щатен планински спасител в Планинската спасителна служба и инструктор по планинско спасяване. Говорим с Милен Братанов за курсовете за планински водачи в Шамони,..

публикувано на 28.02.21 в 11:55

За традиционната алпиниада „Северен Джендем“

Северен Джендем е особено място. Място, за което се говори с уважение. Ако трябва да си го представите – Северен Джендем обхваща територия между северните склонове на върховете Ботев, Малък Юмрук, Ушите, Параджика, Юрушка грамада и Марагидик, и има славата на едно от най-хубавите, но и най-суровите места у нас за зимен алпинизъм. Традиционно в края на..

публикувано на 26.02.21 в 17:35