Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Призрачни рицари церят чумави в Малта

С „Покана за пътуване“ в подземията на столицата Ла Валета

Малта! Името на това парче скала винаги ме е изпълвало с мечтания за рицарите-тамплиери и хоспиталиери, битки и турнири, интриги и политически козни. А покрай „Малтийският сокол“ на Дашиъл Хамет – и на криминални загадки. Затова, когато круизният кораб акостира в Ла Валета се втурнах като изоглавена крава към всички забележителности. Ако ви се случи да отидете там паролата е „удобни обувки и никакви токчета“. Камъняк, бе хора, кълдъръм! Навсякъде!


Островът се намира на 93 км южно от Сицилия (Италия), на 288 км източно от Тунис (Африка), на 300 км северно от Либия и на 1071 км от София. И заедно с по-малките си събратя Гозо и Комино образува Малтийския архипелаг.

Една разходка из столицата Ла Валета се равнява на около 3 часа бягане през пресечена местност, и само стимулът, че някъде се мержелее винарна, в която към сирената сервират прясно изпечен хляб е в състояние да раздвижи човек.

В Малта всяко камъче е история. Държавата е на 7000 години, а камъните са в изобилие. Първите следи на живот тук датират от около 5200 г. пр. н.е, когато се предполага, че нашественици от Сицилия са превезели страната. През 1530 г, за близо 4 века, по малтийските земи, пардон – скали, се настаняват рицарите. Орденът на йонитите (хоспиталиерите) полага основите на една стабилна държава и превръща острова в крепост, която макар да остава тлъста хапка за нашествениците, устоява на всичките им набези.


Столицата Ла Валета, или както интимно я наричат местните Валета, има безброй прякори: „Градът на рицарите“, „Художественият град“ (защо – не успях да разбера), „Град, построен от джентълмени за джентълмени“, „Град на дворците“...

Най-забележителната църква там (и една от първите постройки) е „Свети Йоан”. Някои мърморят, че отвън е малко невзрачна, но със смесицата си между готика и барок, други я нареждат между от най-пленителните забележителности след двореца на Великия магистър. Тук, освен рицаря Ла Валет, са погребани и още много негови братя по вяра и шпага. Мозайката от техните гробове е спечелила име на пъстроцветната настилка като „най-красивия под на света“. В църквата има фрески от Матеа Прети, а в параклиса грее шедьовъра на Караваджо „Обезглавяването на Свети Йоан“. Между другото и самият художник е бил рицар закратко. В един сайт прочетох,  че в Малта има точно 365 църкви – по една за всеки ден от годината. Не ги изкарах чак толкова, но си признавам и че не съм ги броила съсредоточено. Не успях да разбера и колко струва да се сдобиеш със звание на истински малтийски рицар срещу заплащане. Четох някъде, как Бил Гейтс си го закупил на една конференция по високи технологии в ла Валета. Но той може всякаква сума да си позволи.


Най-голямото ми приключение е напълно случайното гмурване в Музея на рицарите хоспиталиери. Ако днес ме пуснете в Ла Валета, изобщо не съм сигурна дали ще успея да го открия. „Бронираните лекари“ били известни като церители на ранени и чумави през средните векове. И докато на горния етаж преспокойно си се снимах между доспехите и засмяно позирах с рицарите, още от прага на подземието инстинктивно се дръпнах. Абсолютно реалистична фигура на монахиня, протегнала напред ръце ме стресна дори повече от смразяващия слуха вой, който ме обгръщаше като хладна и лепкава мантия. Е, разумът ми наложи да стисна по-здраво камерата и да поема по „неравноделните“ каменни стъпала. Подземието си е напълно автентично. Преди векове там затваряли лудите, болните от чума и холера. Восъчни фигури на рицари, превързващи ранени, придържащи умиращи от треска, вадещи стрели от рани  или наместващи счупени крайници, изскачат сякаш внезапно от нишите. Човек с клаустрофобия няма да издържи и пет минути в усуканите като кадаиф коридори, в които звуковата психоатака е по-въздействаща и от визуалната. Уф, промъкнах се до залата с гордо строените бойни рицарски знамена и портретите на Великите майстори от 16-ти век до наши дни. Защото всеки от малтийските ордени продължава да съществува и да спазва ритуалите си. Отново восъчни фигури. Този път на парадно строен „приорат“ – върховният орган на ордена. До него тотално натуралистично изработена аптека с билки и отвари. И леко зловещ магистър, разбира се.


На излизане чувам наблизо някой да мете и чагъртането на любопитството ме завлича натам. Огромна зала, не, залище! Поне 50-60 метра дълга. С каменни сводове, изсечени гербове по стените и безброй бяло-червени знамена. Метачът-филипинец изглежда нелепо на величествения исторически фон. Не пропускам да се увековеча под всяко от знамената и дори пред камината, в която преспокойно може да се завърти вол. Очевидно неотдавна е имало някакъв ритуал. Не се занемаряват рицарите. Макар и без доспехи.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35