Решението на ЕК да стартира процедура за нарушение срещу България заради неефективната ѝ борба с расизма и ксенофобията стана известно няколко дни след като Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България по две дела – „Бехар и Гутман срещу България“ и „“Будинова и Чапразов срещу България“, които са заведени заради антисемитски и антиромски послания в книги и речи на лидера на „Атака“ Волен Сидеров. Жалбите са били подадени в Страсбург след откази на българския съд да осъди Волен Сидеров за негови твърдения и изявления, направени още в самото начало на политическата му кариера.
Според Европейската комисия България не е въвела пълно и точно в националното си законодателство европейските правила за борба срещу расизма и ксенофобията. Заедно с България такива уведомителни писма, визиращи несъответствия на законите им с европейските правила по тези въпроси, са получили Белгия, Финландия , Полша и Швеция.
В „Мрежата“ – разговор за всичко това с журналистката Кремена Будинова и с Катрин Гутман, PR в Пловдивската община.
Удовлетворени ли са те от решението на съда?
Кремена Будинова: Чувството е смесено. Лошото е, че политиците манипулират със словото, агресирайки обществото, и това се случва от националната трибуна. Това нещо рефлектира върху моето дете, върху вашите деца, върху нас самите. Оттам се влошават и човешките взаимоотношения. В този смисъл „да“, доволна съм от решението на съда. Но от друга, не съм доволна, защото става дума за България и това е лош имидж за моята страна, а аз съм родолюбка. Когато съобщиха за наградата ми в Берлин и казаха: „Кремена Будинова – България“, аз просто се разплаках. Разплаках се от радост, че името на България се чу там. Разплаках се от щастие и днес, когато България е осъдена, ми е тъжно.
Катрин Гутман: И аз съм със смесени чувства, защото, от една страна, съм удовлетворена. Непоправим оптимист съм и вярвам, че справедливостта рано или късно възтържествува, но след толкова много години това е едно закъсняло лекарство за болното ни общество и не само за българското, а изобщо. Когато делото започна, моето дете беше в детската градина, а в момента е студент. Другото, за което подкрепям Кремена, е, че нашето дело беше срещу един политик, който няма право да сее езика на омразата. Всъщност никой няма това право, но отговорността на политиците е много по-голяма. Те са призвани да бъдат наши водачи, те са призвани да правят така, че да живеем по-добре в нашата държава, в нашата си къща и всъщност финалът на делото „Гутман и Бехар срещу България“ и за нас звучи много тъжно.
Целия разговор можете да чуете във звуковия файл.
На 20 февруари тази година Фондация "За Доброто" и МБАЛ-Добрич официално откриха изцяло обновеното детско отделение в добруджанския град. Това се случва по проекта на Фондацията, наречен "Светулка". Ремонтът е на стойност около 550 000 лева и се случва благодарение на много различни дарители – както институции и организации, така и на частни лица. Как..
Най-големият враг на съвременната демокрация е нарушаването на човешките права. Използвайки ксенофобията, нацизмът извърши едно от най-големите престъпления на ХХ век, довело до унищожаването на милиони хора. Крачката от погазване на правата на една група хора към това, правата на друга група и на всеки отделен човек да бъдат погазени, е понякога..
Гост в рубриката "Тийнейджърът в мен" е Емил Джасим . Той е учител по история и създател е на платформа за тийнейджърски каузи "Репортийн". Активист за квалификацията на учителите и въвеждането на иновативни образователни методи, човек с отношение и личен граждански ангажимент към съдбата на България. Емил гостува в "Тийн Тайм" в навечерието..
Тормозът и насилието на работното място са сериозни проблеми, които изискват спешно внимание. Утре ще се проведе конференцията "Тормоз и насилие на работното място: да нарушим мълчанието", където ще бъдат представени резултатите от съвместно проучване на Фондация "Фридрих Еберт" и КНСБ. Повече информация за изследването и самото събитие ще бъде..
Възможно ли е в България да съществува енергиен кооператив, в който хората сами произвеждат нужната им електроенергия и дори продават излишъка? А още по-важният въпрос – могат ли българите да се обединят около такава идея, при положение, че дори в рамките на етажната собственост често не постигаме съгласие? STEM и соларни технологии:..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg