Държавата да покрива разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с българска компания за осигуряване на стаж, срещу ангажимент студентът да работи при работодателя след успешното си завършване. Възнаграждението, което ще получат младите специалисти, ще е над средното за съответното предприятие. Предложението е по инициатива на Асоциацията на индустриалния капитал в България, одобрена с последните изменения на Закона за висшето образование.
Темата коментира в “Нашият ден“ Росица Стелиянова, директор „Програми и проекти“ в АИКБ в България.
Висше образование и потребностите на икономиката
“Дълги години автономността на университетите позволяваше до голяма степен те да решават план-приема, като Министерство на образованието, в лицето на министъра, одобряваше приема според заявката на самите университети. Без да се допита пряко до бизнеса и какви са неговите нужди. Като че ли университетите търсиха по-евтините специалности, или пък по-популярни, които да привличат повече студенти. Което доведе в един момент буквално кандидат-студенти с оценки 2 и половина да придобиват правото на студент в последствие. Тази тенденция се промени в последните няколко години с новото ръководство на Министерството на образованието. То започна да търси мнението на бизнеса, най-вече на представителните организации на работодателите на национално равнище.“
Договорите
“Отново тук инициативата, на първо място, следва да бъде на самите работодатели, като Министерството на образованието и други ресорни министерства набират на този първоначален етап информация от работодателите от какви специалисти имат нужда и какви специалности и в какъв обем – по колко брой свободни места биха могли да осигурят или стажантски в случая. На тази база следва да се създаде един списък с висшите училища и на самите специалности, по които ще бъдат набирани студенти, чието обучение ще бъде заплащано. След което следва да бъде направен и един списък, който се одобрява от Министерския съвет на работодателите с готовност да сключат договори.“
В “Нашият ден“ проф. Венелин Терзиев участва с коментар по темата за промените в Закона за висшето образование:
“Това е крачка в една добра посока, защото Законът за академична автономия постави висшите училища в една самодостатъчна среда. Промените в Закона за висшето образование дават възможност на университетите да влязат в крак с общественото развитие. Това е важно, актуално и належащо.“
Бизнес среда и образование
“Ние сме много по-големи от тези млади хора, които сега стават студенти. Може би си спомняме онова време преди 1990 г., в което голям набор от завършващите студенти започваха работа в определени предприятия и организации. Това е достатъчно позабравеното старо, което се опитваме да възкресим в един по-различен вариант. Разбира се, потребностите на работодателите са основно нещо и може би фактите, които ние в последно време усещаме на гърба си, че липсата на планиране на образователните процедури, които се случиха в тези години на политически, икономически и социални трансформации, са факт.“
“Висшето образование произвеждаше такива специалисти, каквито желаеха младите хора, а не икономиката, и резултатите са красноречиви. Трябва да обърнем висшето образование към изискванията на бизнес средата и да видим какви резултати ще има след определен период от време.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
Нина Кирилова е от онези млади хора, които няма как да не ти направят впечатление. Познават се по будния дух, активността си и положителната емоция, която носят в себе си. Но това в повечето случаи не стига. Самата Нина споделя, че е хубаво да си активен и да мечтаеш, но трябва и да работиш, за да превърнеш мечтите си в реалност . Тя..
Едни от най-засегнатите от мерките на извънредното положение се оказаха частните езикови школи, които до преди ден нямаха присъствени занятия. От 1 март това не е така. Защо ученици и преподаватели се оказаха извън присъствената форма на обучение? Темата коментира Магдалена Капсъзова , член на управителния съвет на Асоциацията на..
Какви трябва да бъдат изпитните формати за Националното външно оценяване (НВО) и откъде трябва да започне промяната? Досегашният формат на НВО и матури измерва основно предметното знание на учениците, а не развитието на компетентности и критично мислене. Темата коментира в “Нашият ден“ Златка Димитрова , експерт по образователни политики в..
88 младежи от близо 400 кандидатури взеха участие в хакатона на тема „Бъдещето на отпадъците”, организиран от WWF България чрез програмата Panda Labs. Те бяха част от 20 силни отбора, които работиха в продължение на два дни и половина почти без почивка, за да дадат своите креативни решения и идеи за справяне с мащабния проблем с..
Има едно красиво кътче на България – красиво като рай, но обезлюдено като пустиня. Села, в които почти няма хора. Училища с празни дупки вместо прозорци. Това е българският Северозапад. Една политическа партия, месец преди изборите, повдигна въпроса за съживяването на Северозапада. Как може да стане това и не е ли вече прекалено късно?..
Има едно красиво кътче на България – красиво като рай, но обезлюдено като пустиня. Села, в които почти няма хора. Училища с празни дупки вместо..
Вирусът SARS-CoV-2 като всички коронавируси е РНК-вирус, който мутира почти веднъж месечно. Различните му варианти обясняват и защо в определени части на..
Какво ни казва мартеницата и първомартенската обредност? Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Георг Краев “Мартеницата е онова чудо, което..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg