Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Висше образование и бизнес среда – зависимост и планиране

Снимка: архив

Държавата да покрива разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с българска компания за осигуряване на стаж, срещу ангажимент студентът да работи при работодателя след успешното си завършване. Възнаграждението, което ще получат младите специалисти, ще е над средното за съответното предприятие. Предложението е по инициатива на Асоциацията на индустриалния капитал в България, одобрена с последните изменения на Закона за висшето образование.

Темата коментира в “Нашият ден“ Росица Стелиянова, директор „Програми и проекти“ в АИКБ в България.

Производство на  защитни облекла, препятстващи проникването на вируси, Враца - 18 март 2020 г.

Висше образование и потребностите на икономиката

“Дълги години автономността на университетите позволяваше до голяма степен те да решават план-приема, като Министерство на образованието, в лицето на министъра, одобряваше приема според заявката на самите университети. Без да се допита пряко до бизнеса и какви са неговите нужди. Като че ли университетите търсиха по-евтините специалности, или пък по-популярни, които да привличат повече студенти. Което доведе в един момент буквално кандидат-студенти с оценки 2 и половина да придобиват правото на студент в последствие. Тази тенденция се промени в последните няколко години с новото ръководство на Министерството на образованието. То започна да търси мнението на бизнеса, най-вече на представителните организации на работодателите на национално равнище.“

Договорите

“Отново тук инициативата, на първо място, следва да бъде на самите работодатели, като Министерството на образованието и други ресорни министерства набират на този първоначален етап информация от работодателите от какви специалисти имат нужда и какви специалности и в какъв обем – по колко брой свободни места биха могли да осигурят или стажантски в случая. На тази база следва да се създаде един списък с висшите училища и на самите специалности, по които ще бъдат набирани студенти, чието обучение ще бъде заплащано. След което следва да бъде направен и един списък, който се одобрява от Министерския съвет на работодателите с готовност да сключат договори.“


В “Нашият ден“ проф. Венелин Терзиев участва с коментар по темата за промените в Закона за висшето образование:

“Това е крачка в една добра посока, защото Законът за академична автономия постави висшите училища в една самодостатъчна среда. Промените в Закона за висшето образование дават възможност на университетите да влязат в крак с общественото развитие. Това е важно, актуално и належащо.“

Бизнес среда и образование

“Ние сме много по-големи от тези млади хора, които сега стават студенти. Може би си спомняме онова време преди 1990 г., в което голям набор от завършващите студенти започваха работа в определени предприятия и организации. Това е достатъчно позабравеното старо, което се опитваме да възкресим в един по-различен вариант. Разбира се, потребностите на работодателите са основно нещо и може би фактите, които ние в последно време усещаме на гърба си, че липсата на планиране на образователните процедури, които се случиха в тези години на политически, икономически и социални трансформации, са факт.“

“Висшето образование произвеждаше такива специалисти, каквито желаеха младите хора, а не икономиката, и резултатите са красноречиви. Трябва да обърнем висшето образование към изискванията на бизнес средата и да видим какви резултати ще има след определен период от време.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нина Кирилова: Човек може да успее навсякъде

Нина Кирилова е от онези млади хора, които няма как да не ти направят впечатление. Познават се по будния дух, активността си и положителната емоция, която носят в себе си. Но това в повечето случаи не стига. Самата Нина споделя, че е хубаво да си активен и да мечтаеш, но трябва и да работиш, за да превърнеш мечтите си в реалност . Тя..

публикувано на 02.03.21 в 15:48

Частните езикови школи са сред най-силно засегнати от здравните мерки

Едни от най-засегнатите от мерките на извънредното положение се оказаха частните езикови школи, които до преди ден нямаха присъствени занятия. От 1 март това не е така. Защо ученици и преподаватели се оказаха извън присъствената форма на обучение? Темата коментира Магдалена Капсъзова , член на управителния съвет на Асоциацията на..

публикувано на 02.03.21 в 13:51

“Образование 2030“: Промяната - лидери и изпитни формати

Какви трябва да бъдат изпитните формати за Националното външно оценяване (НВО) и откъде трябва да започне промяната? Досегашният формат на НВО и матури измерва основно предметното знание на учениците, а не развитието на компетентности и критично мислене. Темата коментира в “Нашият ден“ Златка Димитрова , експерт по образователни политики в..

публикувано на 02.03.21 в 12:39

Всеки трябва да е отговорен към околната среда

88 младежи от близо 400 кандидатури взеха участие в хакатона на тема „Бъдещето на отпадъците”, организиран от WWF България чрез програмата Panda Labs. Те бяха част от 20 силни отбора, които работиха в продължение на два дни и половина почти без почивка, за да дадат своите креативни решения и идеи за справяне с мащабния проблем с..

публикувано на 02.03.21 в 11:00

“Резиденция Баба“ - има ли надежда за Северозапада

Има едно красиво кътче на България – красиво като рай, но обезлюдено като пустиня. Села, в които почти няма хора. Училища с празни дупки вместо прозорци. Това е българският Северозапад. Една политическа партия, месец преди изборите, повдигна въпроса за съживяването на Северозапада. Как може да стане това и не е ли вече прекалено късно?..

публикувано на 02.03.21 в 09:47