Държавата да покрива разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с българска компания за осигуряване на стаж, срещу ангажимент студентът да работи при работодателя след успешното си завършване. Възнаграждението, което ще получат младите специалисти, ще е над средното за съответното предприятие. Предложението е по инициатива на Асоциацията на индустриалния капитал в България, одобрена с последните изменения на Закона за висшето образование.
Темата коментира в “Нашият ден“ Росица Стелиянова, директор „Програми и проекти“ в АИКБ в България.
Висше образование и потребностите на икономиката
“Дълги години автономността на университетите позволяваше до голяма степен те да решават план-приема, като Министерство на образованието, в лицето на министъра, одобряваше приема според заявката на самите университети. Без да се допита пряко до бизнеса и какви са неговите нужди. Като че ли университетите търсиха по-евтините специалности, или пък по-популярни, които да привличат повече студенти. Което доведе в един момент буквално кандидат-студенти с оценки 2 и половина да придобиват правото на студент в последствие. Тази тенденция се промени в последните няколко години с новото ръководство на Министерството на образованието. То започна да търси мнението на бизнеса, най-вече на представителните организации на работодателите на национално равнище.“
Договорите
“Отново тук инициативата, на първо място, следва да бъде на самите работодатели, като Министерството на образованието и други ресорни министерства набират на този първоначален етап информация от работодателите от какви специалисти имат нужда и какви специалности и в какъв обем – по колко брой свободни места биха могли да осигурят или стажантски в случая. На тази база следва да се създаде един списък с висшите училища и на самите специалности, по които ще бъдат набирани студенти, чието обучение ще бъде заплащано. След което следва да бъде направен и един списък, който се одобрява от Министерския съвет на работодателите с готовност да сключат договори.“
В “Нашият ден“ проф. Венелин Терзиев участва с коментар по темата за промените в Закона за висшето образование:
“Това е крачка в една добра посока, защото Законът за академична автономия постави висшите училища в една самодостатъчна среда. Промените в Закона за висшето образование дават възможност на университетите да влязат в крак с общественото развитие. Това е важно, актуално и належащо.“
Бизнес среда и образование
“Ние сме много по-големи от тези млади хора, които сега стават студенти. Може би си спомняме онова време преди 1990 г., в което голям набор от завършващите студенти започваха работа в определени предприятия и организации. Това е достатъчно позабравеното старо, което се опитваме да възкресим в един по-различен вариант. Разбира се, потребностите на работодателите са основно нещо и може би фактите, които ние в последно време усещаме на гърба си, че липсата на планиране на образователните процедури, които се случиха в тези години на политически, икономически и социални трансформации, са факт.“
“Висшето образование произвеждаше такива специалисти, каквито желаеха младите хора, а не икономиката, и резултатите са красноречиви. Трябва да обърнем висшето образование към изискванията на бизнес средата и да видим какви резултати ще има след определен период от време.“
Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.
"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата" Чие бъдеще "Очевидно за бъдещето на децата ни, на внуците ни, а през това бъдеще, битката е за Европа и света. Всеки се бори за своята версия. Моделът, по който бяхме управлявани до този..
16-годишната Росена Добрева от Средно училище "П. Яворов" Стралджа спечели Международния филмов и литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена" . Конкурсът се организира от Центъра за еврейско-българско сътрудничество АЛЕФ. За човечността, толерантността и героизма на българите в спасяването на..
България в очите на едно семейство, живеещо в Париж – разговор в "Нашият ден" с Ан-Мишел (14 г.), Дейв-Стивън(11 г.) и тяхната майка Пламена Ерон . Пламена е българка, която заминава за Париж, заради френския език, и остава там, защото създава семейство. Ан-Мишел свири на пиано от 5-годишна, а от миналата година свири на орган в..
Всички, които се занимават професионално или като доброволци с хора в нужда, се натъкват на един неизменен факт – че наред с конкретните материални потребности, почти наравно с тях, а понякога и в по-голяма степен, изпъква необходимостта на човека да бъде познат, признат и обикнат. Забелязала го е и Катя Кутянова , доброволец и организатор на..
Незаконно и опасно строителство в центъра на София – на бул. "Христо Ботев" № 73 вече 4 месеца изправя жителите на района пред усещане за безизходица. Какви проверки са извършили институциите – в "Законът и Темида" разглеждаме частния случай на Велина Иванова от София. След отправена покана към представител на община "Възраждане", чуваме..
"Битката за бъдещето" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Илиян Василев, бивш дипломат, създател и водещ на предаването "Алтернативата"..
Познават ли съвременната българска литература българите в Сиатъл? Разговорът с Даниела Найберг дава отговор и той е положителен. Тя е eтнохореолог и..
Кунцю операта е сред най-обичаните китайски традиционни опери, които продължават да вълнуват зрителите и до днес. От 2003 година древната музикална драма е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg