Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Доц. Сарийски: България трябва да потърси вариант за нов икономически модел

Световната икономика трябва да поеме по нов път на развитие, а за България това е необходимо от десетилетия

| обновено на 24.02.21 в 10:36
Снимка: БТА

“Едно от нещата, които открои пандемията, беше крехкостта на съюзите и особено на Европейския съюз. Ако някой беше казал преди една година, че страните в ЕС биха могли да се изпокарат за неща като фондове за стимули или за това кой какъв дял да получи от договорените ваксини, едва ли някой би повярвал, тази година ни убеди точно в обратното.“ – казва в “Нашият ден“ доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН.

“На практика преговорите по т.нар. "Програма за обновяване на Европа" бяха на път да се провалят от т.нар. "страни пестеливци", защото на тях вече не им се даваха пари, те не искаха вече да субсидират нетните получатели на средствата. Дори в името на такава сериозна кауза, каквато е изваждането на Европа от блатото, в което е затънала.

Все по-често започнаха да се чуват прогнози, че е напълно възможно крайните партии да вземат много сериозен превес, включително и тези, чиято основна цел е насочена към изваждането на техните страни от ЕС.“

“Второ нещо, което е изключително важно – показа ни, че Европа е вървяла по изключително грешен път. Тъй като след 2008 г. в Европа и в света изобщо бяха стартирани доста такива програми за стимули, които целяха да стабилизират икономиката, но се оказа, че са постигнали точно обратното. Това само показва колко тази система е обречена. Предлагането на все по-големи стимули не може да продължава до безкрай. Появиха се вече и суперзомби компаниите..."

“Третото нещо, е, че всичко си има цена. Допреди пандемията не осъзнавахме каква е цената, която ще платим за все по-интензивната глобализация. Малко преди нея хората бяха с нагласата, че могат спокойно да отидат да пият кафе във Виена. Да, но се оказа, че именно това хвърчене насам-натам, включително и конферентния туризъм, е един от начините, по които разнасяте вируса.

Ако не бяха толкова интензивни темповете на глобализацията, ние и досега щяхме да имаме съвсем бавни темпове на разпространение на вируса. Това интензивно движение на хора доведе до този взривообразен скок в броя на заболелите. Това е цената, която плащаме за удобството и за ниските цени, на които се радваме в момента, и удоволствието да можем да пътуваме в цял свят."

Глобализацията има и друга страна – "България стана част от т.нар. "световни вериги на добавена стойност". Не можахме да се научим за 30 години да произвеждаме завършен продукт. В България се правят компоненти, които не носят високи заплати или висока добавена стойност или предприятия във възход, те носят само възможности за оцеляване. Пандемията доведе до това, че срив на едно от звената в дадена система води до срив в цялата система – това е цената на глобализацията. Всичките стимули всъщност стимулират външните, а не вътрешните производители и нанася ущърб на икономиката."

Светът се опитва да излезе по два начина от пандемията – "Единият начин е чрез още глобализация. Чрез търсене на такива мерки, които ще бъдат валидни за абсолютни всички развити страни. Другият път е пътят, по който пое Китай. Те далеч преди пандемията стартираха една програма, която целеше да станат самодостатъчни в много отношения – опитаха се да прекъснат онези зависимости, които правят Китай особено уязвим именно към такива глобални шокове."

Пандемията и нейните икономически последици у нас – "Най-силно засегнатите сектори, като ресторантьорство, транспорт, логистика, могат да се убедят каква е вредата от глобализацията. А у нас беше наложен т.нар. "мек локдаун"... иначе щетата би била още по-голяма. Основното, което може да се направи в търсене на изход от пандемията, това е един тотален завой на икономическата ориентация на България изобщо. Дори и вицепремиерът Томислав Дончев казва от известно време, че трябва да търсим нов икономически модел (това би било сериозно, ако беше казано в началото, а не в края на мандата). 

България наистина трябва да потърси вариант за нов икономически модел – "Време е да си помислим за преминаване към нов икономически модел.

Икономиката няма да се върне към старото си русло никога, както каза в едно последните си интервюта и Клаус Шваб (швейцарски икономист от германски произход – председател на Световния икономически форум в Давос – бел. ред.). Икономиката трябва да поеме по нов път на развитие. А за България това е необходимо от десетилетия насам."

За Комунистическия манифест и "Капиталът" на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, за смяната на кожите на либерализма, за лелята на Том Сойер и нейните четива, за световната икономика като еднорък бандит, за Япония и изкупуването на дългове като минимодел, както и за интересите на самия капитал – утопии и антиутопии – и има ли път назад – целия обзор на доц. Григор Сарийски можете да чуете от звуковия файл.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба започна кампания

Втори живот на текстила – шанс за природата

Един конкретен пример за партньорство между бизнеса и общините показва как функционира кръговата икономика – не като самоцел, а като инструмент за бързо възстановяванe. TexCycle е проект за събиране и оползотворяване на ненужни дрехи. Със съдействието на общините се позиционират контейнери за събиране на дрехи и обувки. Темата коментира..

обновено на 20.04.21 в 12:33

Могат ли българите да се справят с провокираната от коронавируса икономическа криза

Могат ли българите да се справят успешно с провокираната от коронавируса икономическа криза – това е един от най-сериозните проблеми, с които ще се сблъскат новите управляващи и бъдещото правителство – от която и да е политическа сила да бъде излъчено то.  През последните седмици бяха публикувани мрачни прогнози на чуждестранни експерти за задаващ се..

публикувано на 20.04.21 в 11:45

Кръгова икономика – когато отпадъкът е ресурс

В края на изминалата седмица бюрото на Европейския парламент в България и Националното сдружение на общините в България организираха уебинар на тема – “Кръговата икономика – инструмент за бързо възстановяване“. На уебинара бяха представени основните идеи, заложени в Новия план за действие за кръговата икономика. Бяха обсъдени и..

обновено на 20.04.21 в 11:07
Иван Граховски

Среща с хляба

Заглавието на този текст спокойно може да бъде „Среща с живота“ или „Среща с живото“ не само и не просто защото хлябът е насъщен за живота в много култури, включително и в България. Хлябът с квас на младия майстор Иван Граховски е живо същество, жив процес, а познаването му и работата с него носи много удовлетворение. Той отваря пекарната си в средата..

публикувано на 20.04.21 в 10:00
„Български въстаници 1876“ (картина на В. Антонов)

145 години от Априлското въстание

Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и..

публикувано на 20.04.21 в 09:30