Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Русия без крепостни

„Освобождаване на селяните (прочитането на манифеста)“, картина от Борис Кустодиев, 1907 г.
Снимка: Wikipedia

На 19 февруари стар стил (3 март нов) 1861 г. по времето на император Александър II в Русия е отменено крепостното право. 160 години оттогава. Това е огромна реформаторска стъпка в огромната държава, която косвено има връзка и с българската история – тъкмо тази е причината в Сан Стефано примирието между Русия и Османската империя да бъде подписано на същата дата.

Екипа и гостите на предаването „Премълчаната история“ обаче се съсредоточават в причините, следствията, дебатите и полемиките около този акт, който отменя едно от най-позорните робства в историята на човечеството, продължило почти от края на XVI до средата на XIX век. Интересно е, че почти по същото време вървят подобни процеси и в Съединените щати – на 12 април 1861 г. започва Гражданската война заради отцепването на 11 южни щата, образували т.нар. Конфедерация. Проследява се успоредицата на двете събития, доколко отмяната на крепостничеството е извършена радикално и успешно (всъщност нито радикално, а поради това и не с кой знае какъв успех), как се е отразявало и отразява ли се все още върху характера както на руския обикновен човек, така и върху начина на функциониране на руската държава. В разговора участват проф. Андрей Андреев от Великотърновския университет, проф. Евгений Дайнов от Нов български университет, историкът Александър Стоянов и изследователят на руското общество и държава Деян Кюранов.





БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42