Един обикновен феникс в немитологично време

Романът "Китайската стена или с биг брадър от двете страни на времето" (хей-хоп роман) на Румен Шомов е хроника на един случаен феникс в немитологично време. За китайската стена вътре в нас или около нас. За документалното и биографичното през лакмуса на идеологиите. За политическите промени в един софийски квартал, за междувластията и идеологиите... Историите са потресаващи, уникални и кинематографични – обикновени – на неосъществени, и още по-страшни – на осъществени поети. Сблъсъкът на човека с историята – болезнен, убийствен и страшен. "Китайската стена" не е лична история. Тя е история на едно поколение – и то история на артиста, на твореца – как той преминава през този страшен период на промени, как запазва достойнство, как успява да надмогне китайската стена или поне да я отмести мъничко. 

За романа 

"Стената вътре в нас е продукт на стената около нас. Китайската стена е от всички посоки. Този роман се писа, дописва, съкращава и додописва в продължение на 17 години. Той съчетава измислени, но и лично преживени истории, които го правят много важен за мен. Неговото появяване беше най-напред в дигитален вариант, благодарение на инициативата на Столичната община "Солидарност с културата", а отпечатването му стана с финансовата подкрепа на "Помощ за книгата" на Министерството на културата. Издателството е "Карина М" на литературния изследовател Мариана Тодорова, художникът е Васил Миовски."

Биография на поколението на прехода?

"Ако трябва да перифразираме Чехов, цял живот изстискваме от себе се неуверения човек с вътрешните си страхове, с предателствата, които не са само вътрешни, а и външни, за съжаление. Героят, от чието име се разказва историята, неслучайно е Лазар. Това е библейският аналог на днешния герой. Героят на моята книга трябва непрекъснато да се доказва още със самото си раждане... Този момент определя цялостната съдба на героя. Той непрекъснато трябва да доказва пред някого, че е жив, че съществува и че трябва по някакъв начин да има място в тоя живот, на тая планета, в тая страна.

Преходът не е описан като исторически събития, а по-скоро вътрешното отражение на събитията у героя – как този преход се отразява във вътрешния свят на героя. Има много обрати и в останалите герои. Тези моменти са почти документални. Когато храната и паричката заемат мястото на душата, става страшно за всички. Това страшно е невидимо с просто око. Става видимо едва когато разруши и двете страни на времето, а тогава вече е прекалено късно. Тогава светът полудява наистина."

Кой е Биг Брадър

"Откриват се няколко негови лица. Ту е поетът, ту е редактор от телевизията... Биг Брадър е вътрешният коректор, изнудвач и присмехулник на героя, от една страна. А от друга – изписаните с главно "Б" Биг и Брадър са герои персонажи, които изграждат невидимата стена пред героя."

На 4 март 2021 г. писателят навършва кръгла годишнина – 70. 

Чуйте повече от звуковия файл.

Румен Шомов е роден на 4 март 1951 г. в София. Завършва висше образование през 1973 г. във Всесъюзния държавен институт по кинематография (ВГИК), Москва, специалност икономика на киното и телевизията. Работи като редактор в Научно-изследователския институт към Комитета за телевизия и радио; редактор в Детска редакция и направление Драматургични програми на БНТ. Ръководи направление Драматургични програми на БНТ; драматург на Сатирично-вариететен театър, Г.ж по аудиовизуални и сценични изкуства - София. От 2002 г. е на свободна практика. 

Член е на българската секция на международния писателски ПЕН-клуб. Член на сдружението на кинодраматурзите към СБФД и Сдружението на българските писатели. Сътрудничи на редица издания – сп. „Съвременник“, „Пламък“, „Театър“, списанията за деца „Славейче“ и „Дружинка“, в. „Литературен форум“, „Свободен народ“, „Начало“, „Столица“, „Демокрация“, „Словото днес“, „Детонация“, „Литературен вестник“, „Стършел“ и др.

Румен Шомов е автор на жанрово разнообразно творчество – стихове, разкази, пиеси, приказки и стихове за деца, телевизионна, радио- и кинодраматургия, романи, пътеписи. Творческият му дебют е приказката „Единствената и ненадмината мечка Елеонора“ (1974), излъчена в „Лека нощ, деца“ на Българската национална телевизия. 

Автор е на детски пиеси и пиеси за възрастни и на книгите: "Котаракът Тилилей" (1981), "Сънуващият трамвай" (1987), "Огънят на зимата" (1991), "Ускорителят на растежа" (1994), "Кукувицата заеква" – стихове за деца (1997), "Спомен за алчната душа" (2001), "Приказки за котараци, кучета, трамваи и прахосмукачка" (2006). Сценарист е на филма "Бибипкащият нос" и документалните – "Стара Загора – лица за бъдещето" и "Търговище – в три сезона"; преводач. С телевизионната драма „Гилотина за еднократна употреба“ е сред първите писатели, които засягат темата за тайните служби на комунистическия режим (1993), а в романа „Китайската стена, или Биг Брадър от двете страни на времето“ описва историята на една интимна връзка в прехода между две епохи.

Като драматург Шомов добива известност с пиесата „Гълъбът“, наградена сред повече от 500 пиеси от цял свят на ХІV Международен фестивал за нова драматургия на Warehouse Theatre – Лондон (1999), проведен под патронажа на Харолд Пинтър и Телма Холт. С постановката на „Гълъбът“ Warehouse участва в Международния театрален фестивал Candoni Arta Terme (2000) в Удине, Италия. „Гълъбът“ е наградена и от българската фондация „Концепция за театър“ (1999).

Друга пиеса на Шомов – „Шаранът“, е преведена на фламандски от поета Филип Меерсман и е поставена в гр. Гент, Белгия (2006) от театралната формация „Блудгруп“.

Румен Шомов се изявява и като преводач от руски език. За преводите си на романа „Непростената“ от А. Лиханов и „Балканът“ от Св. Савицкая е отличèн с диплом за личен принос в развитието на руско-българските отношения (2014). Името му е в почетния списък-поема „Подвижники русской литературой“.

Негови стихове, интервюта, статии и пиеси са преведени и публикувани на английски, френски, фламандски, руски и унгарски език.