Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Георг Краев: Мартеницата – чудото, което ни прави българи

Снимка: архив

Какво ни казва мартеницата и първомартенската обредност?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Георг Краев

“Мартеницата е онова чудо, което ни прави българи. Без мартеницата не съм уверен, че щеше да го има онзи огън на българското, който звучи във всичко, включително и в днешното суникакво българско съществуване. Казвам суникакво, защото не се пазят стойностите на фолклорната ни култура. Как се е съхранила мартеницата за мен е чудо. И то едно радостно чудо, много съм доволен, че увиването на бялото с червеното поражда чудото на българското семейство.“

“Българинът уважава и цени семейството си. А то е – дом, земя и разбира се много деца. Всичко това се крие в значенията, които носи мартеницата. Всъщност мартеницата срещаме много по-рано. През първата брачна нощ, когато все още е имало девствени жени и те са ценели своето чудо, своя дар. Те са дарявали своето девство в името на своя род и семейство.“

“Фолклорът е една чудесия, на която за съжаление ние гледаме с очите на четящия човек. Фолклорът е устна култура, т.е – как българинът с помощта на думането на словото опитомява нещата около себе си. Връх е именно тази мартеница, защото имено българският фолклор е пронизан от бялото и червеното. Бидейки словесен той е семиотичен, знаков. Той не е буквален в своето разбиране, когато ние говорим за апотропей, за предпазващия символ на мартеницата.“

“Тези бяло и червено, увити, че и завити около себе си, са онази нишка, онзи стожер на българщина, който ни прави малко по-шантави от другите европейци, малко по-различни. Но от друга страна ние много държим да не бъдем различни и се правим на онова, което не сме. “

Разговора с Георг Краев можете да чуете от звуковия файл.




Ако на 1 март в Израел срещнете някой, който е закичен с мартеничка, със сигурност той е или българин, или молдовец, или румънец.

В Хайфа дори има празник на мартеницата в центъра на завърналите се от чужбина евреи. Празникът е организиран не от българи, а от молдовци. Това казват Феня и Искра Декало от Израел, които подготвиха среща с бесарабската българка Наташа Иванова и с Рут Леви, дългогодишна служителка в Министерството на образованието и науката в България. След пенсионирането си тя учителства с децата на преселниците от България в Израел.

Срещата с двете можете да чуете от звуковия файл.

Как хората пред една от сергиите в Кюстендил коментират символа на мартеницата?

“Символизира здраве и късмет, най-вече здраве. Това е едно старо българско поверие, българска традиция, така е останало във времето и трябва да я следваме.“

“Има най-различни поверия, но това е за здраве и за берекет. Идва пролетта и всичко започва.“

Гласовете на хората можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Енергийна бедност и замърсяване на въздуха: Как да излезем от порочния кръг?

Софиянци често казват с ирония, че виждат какво дишат. Въпреки че проблемът със замърсяването на въздуха е национален, столицата се намира в центъра на дебата не само заради голямата концентрация на население, но и поради значителното потребление на енергийни ресурси. Около 30% от целия използван газ в България отива за осигуряване на парно и топла..

обновено на 25.02.25 в 12:39

Черни връх без граници: незабравимо изживяване за хора с увреждания

Фондация "Ела и ти" за пета поредна година покани хора с увреждания да изкачат Черни връх, водени от силата на общността. "Панти, шейни, усмивки" – така наричат събитието, защото за тях следите в снега са белег на споделените емоции, а усмивките – знак, че си част от нещо по-голямо. С помощта на доброволци и планински спасители участниците успяха..

публикувано на 25.02.25 в 12:00

Връчиха Годишните награди за образование по икономика в средните училища

На 20 февруари 2025 г. във Висшето училище по финанси и застраховане (ВУЗФ) се проведе тържествената церемония по връчването на Годишните награди за образование по икономика в средните училища за 2024 г. Събитието, което се организира за втора поредна година, има за цел да отличи и признае успехите на ученици, учители и директори, доказали своите..

публикувано на 25.02.25 в 11:22

Финансовата грамотност – ключово умение за бъдещето

В днешния свят финансовата грамотност е съществено умение, което трябва да бъде интегрирано в образованието. В рубриката "Темата на деня" експерти обсъдиха как личните финанси могат да станат част от знанията, които българските ученици получават в училище, и как представители на бизнеса могат да допринесат с личния си опит. Гости в ефира на "Нашият..

обновено на 25.02.25 в 11:17

Баба Хаджийка дава името на русенското село Бабово

Легендата разказва, че старовремската софра и рецептите, съхранени в семействата и родовете на русенското село Бабово, са завещани от баба Ханджийка. Селото е на 1 км от главния път между Русе и Силистра и от древни времена там имало ханче, което се стопанисвало от баба Ханджийка. Тя се прочула с вкусните гозби и гостоприемство. След време..

публикувано на 25.02.25 в 10:12