Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

В племената на Гуджарат мъжете нe бива да пипат пари

В „Покана за пътуване“ защо според аюрведата диетите са вредни

Снимка: Магдалена Гигова

Гуджарат! Извадих късмета да попадна сред дивата му красота и… се омагьосах. И омаята ми няма нищо общо с алкохола. В най-западния индийски щат той е абсолютно забранен. Май няма общо и с жегата. Термометърът ковеше около 40 градуса по пладне, но аз се върнах с жестока настинка от „враждебните вихри“ на климатика.

Омагьоса ме простичкият живот на племената в областта Куч. И желанието на хората да не го променят. Да, живеят бедно, но предпочитат да поддържат традицията на клана и да съществуват според законите на Аюрведа. По средата на нищото. В странните си кръгли къщи със сламени покриви и изрисувани по стените свастики от оцветена говежда тор.

Прехвърляш в устата като причудлив бонбон имената на племената: рабарри, хариджан, мегвали, дежтс… Звучат екзотично и наистина са. Докато им видиш шевиците. Американци се тълпяха около ръчно тъканите килими, везаните покривки и изящно бродирани коприни и се чудеха, че не си купувам. Ами защо да ги влача от хиляди километри, след като каретата на бабите около „Св. Александър Невски” са същите?!

Вгледа ли се българинът в гуджаратското везмо, започва да вярва в яростно отричаните теории, че с индийците имаме общ корен. Старинните ръкоделия у нас са досущ като метнатите върху раменете на жените рабарри забрадки. По пазарищата на хариджан се продават ивици за пришиване към деколтетата – галустник, които напомнят нашите радомирски литаци. Тъканите престилки на дежтс изобилстват от декоративни рози – биха минали за клонинг на нашите, ако не бяха примесени със стилизирани слонове и камили. Празничните носии на мъжете са бели беневреци и потури. За капак, единствено тук сервират студена супа от кисело мляко с краставици, чието име на езика гуджарати силно напомня таратор.

Тук, в Гуджарат, наистина посрещат хората по дрехите. И ги разпознават. По везмото си личи не само от кое племе е момата, но дори от кое семейство. „Иглата и конците са били четката и платното за самобитните художнички от племената“, разказва изследователят Самавада Марвада. Тайните на шевицата се предават от майка на дъщеря. Всяка е задължена да бродира по няколко часа на ден и да вложи душата си в своя чеиз. Защото само 3% от индийците не се женят по волята на родителите си. Често съпругът е определен още при раждането на момичето, а той, когато я вземе, се жени не само за нея, а и за цялото ѝ семейство. Но нещата не са оставени на уговорения сватлък – питат и звездите. Задължително астролог прави хороскопи на момичето и момчето. И чак ако прецени, че са съвместими, родителите им си стискат ръцете над невръстните главици. Тук все още важи и задължителният откуп. Мъжът първо трябва да събере необходимата сума.

Ей, ще вземат да излязат прави историците ни! Чекръците им са като нашите, становете – също, кройките на носиите повтарят половината от българските. С едничката разлика, че дамските отзад са с гол гръб, макар отпред да са напълно целомъдрени. Причината е в жегата, а дългите покривала за главите скриват плътта.

Тук жените не поставят в междувеждието си точката бинди, която издава дали са омъжени, или не. Но пък се гиздят с бижута до изтръпване на крайниците. Дамите от племето рабарри смятат за шик възглавничките на ушите им да стигат до раменете, раздвоени като змийски език. В тон с аналогиите между гуджаратските и шопските носии, мъжете тук ходят в бяло от глава до пети – само поясите им аленеят. 

Но като изключим таратора, не може да се каже, че гозбите ни са близки. Родеем се единствено във влечението към лютото. Злощастните западняци виеха като пожарни коли и гасяха огъня в устите си с тонове вода. Аз, нали съм си хранителен сапьор, безстрашно си куснах от всичко. Че и потретих. Не че беше обичайно за небцето. Особено чаят, подравен с масала – „адска смес” от черен пипер, мускатово орехче и кардамон.

В Гуджарат живеят 52 милиона екстремни вегетарианци. Те не само не хапват месо, риба и яйца, ами не близват и зеленчуци, расли под земята. В замяна на това на почти всяка гозба слагат две шепи люто и три шепи захар. Брррр! Пареща, но сладка яхния от бамя. И все пак е вкусно.Най-куриозното е, че и кучетата, и котките в тази част на Индия са вегетарианци.

И, както в мюсюлманската религия, всички хранителни догми са продиктувани от здравия разум, облечен в божа заповед. Само дето тук вярват не в Аллах, а са джайнисти. (Джина на санскрит означава победител и се прибавя като титла към името на най-просветените учители). Тук свято спазват петте принципа на религията: Не причинявай вреда на нищо и никому. Бъди искрен и благочестив. Не кради. Не прелюбодействай. Не придобивай. Последното обяснява защо не се притесняват от бедността. За да не омърсят чистотата на положителната енергия, много богомолци пристъпват в джайнистките храмове с кърпа през устата.

Ясно защо алкохолът е табу – при 55 градуса на сянка през май и юни, всяка глътка спирт е бърз пирон в ковчега. Полезно за здравето е и правилото да не се яде след залез слънце. А многото захар дава енергия за кърската работа в полупустинни условия. Зверски лютите гозби морят микробите, а подправките (обилно ръсени върху всичко) са и билки.

Аюрведата, по чиито канони живеят местните племена, е философия на 5000 години и представлява изпитани през вековете правила за живот. Според здравното осигуряване на Индия, всеки може да избира към какъв лекар да се обърне. При хронични болежки – най-често към аюрведичен, а при нужда от оперативна намеса – към „класически”. Дивите племена обаче си живеят според природосъобразните догми на древния закон. Те прозират дори в женските гиздила. Звънливите гривни по краката на жените рабарри предупреждават бубулечките като Св. Франциск Асизки. Но в добавка са призвани да масажират нарочни точки, които потискат желанието за секс. Защото повечето племена в Гуджарат са полу-номадски. Там управлява последният жив матриархат. Жените въртят къщите, но градят и собствен бизнес, държат фабрики за фъстъчено масло и произвеждат 35% от всичкото мляко в Индия.

Дамите продават продукцията, те командват, те държат парите. А мъжете търчат след добитъка в дирене на паша. Може „политическият строй“ да е последният оцелял матриархат, но съпрузите си бранят своето и като поемат след кравите, вместо девствени пояси жените им получават гривни за глезените. Мълви се, че в тази част на света смятат парите за мръсно нещо, та затова са делегирали на по-нисшите същества – жените, правото да ги пипат. Но това май са просто мъжки приказки.

„Ръкавите“ от нанизани гривни между лакътя и рамото също нямат само декоративни функции. На гуджаратките им се налага да носят вода от кладенци на километри от селото. При всяко движение гривните масажират мускулите и облекчават тежестта от бакърите. Независимо дали са златни и сребърни за богаташките, или са обикновени дрънкулки – пластмасови или пиринчени. Дебелите колкото детска ръчичка колиета пък предпазват от топлинен удар. Тук вярват, че среброто отнема от високата телесна температура и металният „компрес“ на шията брани тялото на полето. Мъжете не се нуждаят от него, защото ходят с бели тюрбани. Пък и кърската им работа е доста по-малко.
Обиците върху ноздрите на дамите не са от келешлък, като пиърсингите при нас. Дупките там подпомагат вдишването. И докато при жените рабарри просто носят по едно златно копченце в сгъвката на ноздрата, в племето хариджан кичат носовете си с огромни златни търкала, които се свързват чрез синджир с ухото. Те живеят в по-горещите части на Гуджарат и са им нужни по-едри глътки жежък въздух.

Оказва се, че и „революционерът“ Фройд е прогласил изпитано през вековете, добре забравено старо. Теорията му, че човешкият организъм е устроен по посока на удоволствието, е залегнала в древната философия Аюрведа. Както с прости думи ми обясни д-р Валентина Катра, за да живееш в съгласие с тялото си, не бива да го нервираш с лишения. Защото ако му откажеш нещо, то се съсредоточава само в липсата му, разстройва се и това задължително избива другаде. Но можеш да го ограничаваш разумно. Един вид: ако тялото ти си мечтае за голяма гроздова, можеш да го залъжеш с една малка. Важното е да откликваш на желанията му, защото организмът чувства какво му липсва и си го иска. Той си знае най-добре, а не някакви незапознати с нуждите му диетолози-тормозчии. Тоест ако на тялото ти му се ядат кюфтета с мед, значи точно в този момент има нужда от тях. И щом му противоречиш, само ще го изнервиш. А изнервеният организъм е отмъстителен…


Снимки: Магдалена Гигова
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Исторически филм с детски конструктор

Как историята да стане разбираема и интересна за децата, как да спечели вниманието и личния им ангажимент към изучаването ѝ – с тази амбиция екип от двама учители – Иван Николов и Милен Димитров – и 21 деца от Центъра за демократично учене подготвиха третия филм от поредицата „Първо българско царство“. Първите два бяха за хан Кубрат и хан Аспарух...

публикувано на 16.04.21 в 14:38

Кога изчезва един език

Латински, хетски, дакийски, харапски… Общото между тези езици със странни имена е, че са изчезнали много отдавна. В момента малко над 40% от езиците в света са застрашени от изчезване, а според различни прогнози до 2050 или 2100 г. това ще е станало факт. Макар и това да ни се струва като нещо твърде далечно, проблемът става все по-осезаем и дори ЮНЕСКО..

публикувано на 16.04.21 в 11:35

Ски картата в Тиролските Алпи включва и безплатен транспорт до Залцбург

Преди пандемията близо 40 хиляди българи годишно избираха да карат ски в Тиролските Алпи. Те вече знаят, че австрийските зимни адреси далеч не се изчерпват с познатите от световните състезания Китцбюел и Инсбрук, но китните селца, сгушени в пазвата на планината са толкова много, че винаги човек може да научи за още едно място, където цените се..

публикувано на 16.04.21 в 08:15
Картина от Жорж Клерин

Не подценявайте шута: Лудият на краля, Арлекино, клоун, скомрах

Когато става дума за толкова изменчив и изплъзващ се образ като шута, подценяването и надценяването му са еднакво възможни. Търсенето на истинни свидетелства за съществуването и действителната функция на придворния шут се оказва начинание, достойно за пространно изследване. Убедителните разкази за прочути шутове, които грабват въображението ни,..

публикувано на 15.04.21 в 10:35

Георги Раковски – „образ невъзможен“

Точно преди 200 г. през 1821 лето, на 14 априлий, в Котел се ражда мъжката рожба Сава, по баща Стойков, по прадядо Попович. Това е историческа дата, защото е рожден ден на бъдещия Знаменосец на свободата. Преди това буйното българче – вече оформило се като безкомпромисен бунтар, подгонен от турските власти, променя името си на Георги Македон, а..

публикувано на 14.04.21 в 17:05