Безспорно Докторският паметник в София е една от забележителностите на града още от неговото освобождение и обявяване за столица. Той е и един от малкото паметници от ХIХ век в света, посветен на лекари и медицински работници.
Историята на Докторския паметник в София разказва в “Нашият ден“ главният експерт мемориални обекти в Регионалния исторически музей - София, д-р Илия Мечков.
“Както е известно на всеки българин, през 1877-1878 Руската империя води победоносна война срещу Турция, в резултат на която е възстановена българската държавност. Тази война в Русия е известна като “Турската война“, защото тя има два фронта – Балканите и Кавказ. Веднага след нейното завършване, през 1878 г., военномедицинските сестри в Русия откриват подписка за набиране на средства за построяване на два паметника на медицинските чинове, загинали във войната – в България и в Кавказ.“
“Подготовката за строителството на паметника започва през 1882 г. Като изглежда до тази година, след проведен конкурс, е спечелена първата награда от чешкия архитект Антоний Томишко. Той е руски кадър. Завършва живопис скулптура и архитектура в Москва и Императорската художествена академия в Санкт-Петербург (1870 – 1875). Печели множество първи награди на публични конкурси в Русия за обществени сгради, паметници и др. Когато проектира нашия паметник, той се е намирал в разцвета на своите творчески сили.“
“Паметникът изглежда построен през 1883 г., година след откриването на първия руски паметник в София. Известният обелиск на пл. “Руски паметник“. Следната година той е трябвало да бъде осветен, но това не е станало, защото, както знаем, българо-руските отношения в края на управлението на княз Александър I Батенберг се влошават.“
“Паметникът има класическата форма на пресечена пирамида. Каквито са много от руските паметници в България, изградени в периода 1878-1885 г. Висок е 10 м, широк 10 м и дълъг 8 метра. Увенчан е със саркофаг от сив гранит. Страните на паметника са изградени от варовик и имитират едри квадри. На тях са издълбани имената на загиналите 531 лекари и санитари. Емблема, символизираща медицинската помощ, изобразена е змия над купа пред лечебно растение, осем лаврови венци с ленти и надписите на паметника са изработени от бронз в Италия.“
“Интересно е, че създателите на паметника са решили лекарите, освен с фамилиите си, да бъдат отбелязани и с инициалите на собственото и на бащиното си име. А фелдшерите само с инициала на първото име и с фамилията, а без инициали останали санитарите. Медицинските сестри и санитарите са изписани на по-високо, така че по-трудно могат да бъдат разчетени.“
“За мястото е била избрана свободната окрайнина на града, която, както повечето такива райони, е била заето от турско гробище. Турското гробище в края на ХIХ в. е било разчистено и около паметника е била оформена местната Докторска градина, изградена в класически стил от прочутия парков архитект Фрай, поканен от Фердинанд, който е творил и в Борисовата градина. Така че от тогава до днес този паметник и тази градина остават едно от най-романтичните места за софиянеца и за гостите на София.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg